Тази разходка в картини обхваща пътя от вр. Милевец до с. Побит камък. Обзорът, който предлага този маршрут е уникален, особено за хората, упознали този край, обхващащ територии от България и Западните покрайнини.
    За разполагащите с джипове давам информация, че те могат да достигнат с превозното средство без затруднения подстъпите на вр. Милевец, където има необорудван но, доста приличен заслон за десетина души с чешма с обилна ледена вода до него. Чешмата и заслона са правени от Асен Джокин - само от него и с разходи за негова сметка. Ако се остане тук има чудесни маршрути към Милевец и към местността Славчето. Неудобстовото е, че прекрасни местности от Милевската планина и села остават в Западните покрайнини и има риск ако се премине за дълго границата. Не само тук, и оттатък половината от хората са слушалки и търсят повод за изява. Да не завърши едно такова пътуване в полицията на Белград и с плащане на глоба. По планината горе може свободно да се преминава граниицата, там няма никой, но ако се влезе в населени места си е риск.
   Освен базата под вр. Милевец в заслоона на Джокин, тук може да се направи и втора база в самото село Побит камък, където има достатъчно отворени къщи и плевни със сено. Аз винаги избирам плевните, защото в къщите има мишки или съсели. От тази база пък може да се достигне до вр. Кървав камик по приказно красивита планина Милевска-Кървав камик, която е една и съща по строеж, по височина, по характер. Напомням още веднаж местата за нощуване: махала Къшле, поляната преди с. Шипковица - нещо много прекрасно, село Побит камък и заслонът под Милевец на Асен Джокин.
     Приятен път. Аз има още планове за това лято натам.
   
 
 
 
                                По билото на Милевска планина към вр. Милевец
 
 
 

  

 
  Сърбите не търпят български имена в отнетите от нас територии.
  Връх Милевец е преименуван от тях на Самовильнак.
 
 
  Огромното пасише, изхранвало милиони овце, а те хиляди хора, днес е напуснато.
 
 
  Връх Милевец има строеж който отговаря на чал и такъв, който отговаря на тепе.
 
 
 
 
 
  По билото на Милевската планина - едно огромно пасище като това на Вежен или пък на Върла /в Рила/.
 
 
  Полезащитен горски пояс. Тази форма е позната не само тук, но и в Бясна кобила.
  В дъното на снимката се вижда едната долина с къщи на селото Побит камък.
 
 
 

 
 
 
 
                          Изоставени ливади в семлището на с. Побит камък
 
 
             Още личи петното, където е била кошрата и там са "лежали" овцете.
 

 
  Мравчи късмет. Преди хранех конете, но не е изгодно. Този хляб ще им стигне за месец.


 
  Лежанка на много едра свинкя. След отхождането на хората тук идват свините както циганите по селата след отхождането им от селяните.


 
             Друга лежанка. Свинята през деня спи и се крие в недостъпни места,
             а през нощта търси храна. Привечер свините се събуждат и са толкова много,
             че на места поляните се оцветяват в черно-червено, каквито са гърбовете им.
 
 
 Скривалище на свинки, да подремнат малко през деня. Усетиха ме преди да ги видя, грухнаха и побягнаха. Събудих ги.
 
 
                          Нови гори след сечта преди около 15 години тук.
 
 
               Единични дървета, оставени за да ползват сянката им овчарите.

 
 
 
 
 
  От към Метохия има горски /сечищни/ пътища и ето къде са секли "демократите".
 
 
               По тези жици има напрежение, иначе отдавна да са изрязани за скрап.
 
 
                                 Тук има къщи, които все още могат да се ползват.
 
 
  Парниковият ефект не ми разреши да направя днес ефектни снимки. Небето навсякъде е покрито с тънки облаци и е много топло.
 
 
Сливи и череши, това са плодните дървета тук. Орехите са чувствителни към слани и тук не стават.
 

 
             Оброкът на селото, Побиеният камък. 


 
 


 
                                Тъжни картини след отфождането на хората от тук.
 
 
                         Луковичните цветя тук продължават да са живи.
 
 
 
                                 Тумори по сливово дърво
 
 
                       Тази булка е предпочитала красотата на нарциса в двора си.
 
 
 
  
Този двор наподобява гробища, непосещавани от роднините на починалия.
 
 
                                                         А тук с живяли хора... 

 
                                       Където има мишки, има и смоци.
 
  
 
  За да не съвсем тъжен постингът ми, развеселявам го малко
с тези смешни фигури по дърветата на селото. Тук е царството на бука.

 
 
 

 
 

 

 
 


 
 




 
 

Страхотни картини.