Постинг
12.08.2015 07:08 -
РАЗХОДКА В КАРТИНИ ИЗ ПЛАНИНАТА КЪРВАВ КАМИК - 2
Тази разходка е по класически маршрут - от с. Шипковица до вр. Кървав камик и обратно. За съжаление времето бе сумрачно, канеше се да вали, но дъждът ми се размина. Снимките обаче са лишени от цветове заради тънките облаци по целия небосклон, доказващи, че парников ефект на земята има, който повишава постепенно температурата и променя климата.
От селото има почвен път, който излиза на страничен рид на планината Кървав камик, разделяш долините на селата Шипковица и Къшле. Преди селото има отклонение от пътя по рида без да се отива до селото, което го съкращава. Шипковица е доста голямо по площ село и високите му махали достигат до рида, който споменаах, висок към 1350 м. н. в. Къщи има по високите места на планината под пасищата на много места, където има извори. Село Шипковица не е разположено както Къшле в широка изворна област на река, а по долината на река, където място за градини няма, а само за ливади преди селото, по рида, който споменах и по билото на планината. Ридът преди селото прави чудно красиви поляни с изглед към Шипковица, Драгойчинци, Кървав Камик и Милевската планина, но и към великънът с върхове до небето Рила.
Реката, преминаваща през селото се казва Бъзовица и отива в лъката, наречена Средорек, едно рядко красиво за областта Краище място. За съжаление, и то почти без хора. До Средорек се е идвало от Босилеград преди 1919 г. на път за Радомир и Перник през превала Славчето. Щракваннето на границата, затварянето на пътя, взриваването на моста по него над с. Извор, колективизацията, възприемането на голяма част от хората тук на комунисическата идеология - ето ги и резултатите от всичките тез тези злини днес, по-силни от природните стихии в този суров за обитавене планински рай.
Маршрутът го описвах вече. Напомням само, че при достигане на билото от рида в дясно започва път, строен от гранични войски, който достига Къшле и после Горна Мелна. Красотата не може да се опише. В ляво пътят поема по билото, преминава през върха със скалите Кървав камик, продължава до седловината за с. Драгойчинци, достига с. Побиен камък, изкачва се на Милевец и слиза в местността /седловината Славчето/. Това е маршрут за сериозни туристи, които могат да си планират пътуването, като в помощ на емат джип с палатки и храна, който да ги чака на определно място. Загатвам за едно, заслонът с чешмата под вр. Милевец, строени от Асен Джокин.
На сериозните туристи препоръчвам посещение на този край, но първо трабва запознаване с района и тогава може да се предприеме организирано пътуване. За мен е лесно, защото съм турист инок. Мога да отида навсякъде и отговарям само за себе си. Опит имам пребогат, но ЕГН-то ми е издадено доста отдавна, което ме кара да съм по-внимателен при пътуванията си. Имам планове за тази есен да бъда на Кървавия камик още веднаж.Но - човек предполага, Господ разполага. Сега съм Лос Анжелес, твърде далеч от мен е всичко това като отстояние, но пък е в главата ми. Ако бях нормален човек щях да пиша постинги за Лос Анжелес, но друго се е съхранило в главата ми и напира.
Много римски пътища съм срещал по време на пътуваниятах ми, но много повече от тях на брой са срещаните от мен гранични пирамиди. Виждал съм ги по прехода ми от Тимок до вр. Тумба, който следва вододелното било на много планини, после от Тумба до гр. Ивайловград. Това разстояние е над 1000 км. Едва ли някой друг турист има толкоз гранични пирамиди зад гърба си. Някога те бяха боядисвани, подържани, блестяха, сега са заебани и вече се рушат. Вероятно има схема за източване и на техните пари за подрържането им. Толкоз много ходя по планините, как не намерих някое кранче, и аз да си източа малко пари... Сърбите обаче подържат безупречно техните. Който не знае му казвам, че нашите гранични пирамиди не са на еднакво разстояние една от друга, но всеки седем от тях са на разстояние, което е измерено с точност до 1 метър.
Тук съм на около 1800 м . н. в, още е ранна пролет.
Този път е връх на красотата, останал е от Гранични войски.
Кървавият камък не е само един, такива има на много места до най-високия едноименен връх на планината.
Изоставено гранично съоръжение от епохата 1948 - 1984 година.
На тази и на следващите снимки има доста "кървави камъни". Когато слънцето изгрява и залязва те са червени, от там идва името им.
Вкаменено животно от палеолита?
Връх Кървав камик
На 1800 м. още е ранна пролет. От към България билото на Кървав камик е тревисто и заравнено, от към Западните покрайнини планината е стръмна и покрита с букова гора, села там няма.
Вече съм на около 1500 м. н. в, тук пролетта е в по-късна фаза.
Тези образувания по дървото са тумори, но пък са смешни.
Започват ливадите на с. Шипковица.
Мравчи късмет - да си намериш една филия хляб на мравуняка.
Аз, пасищният бурен, хвойната, се настанявам по изоставените ливади и ги унищожавам тотално. Превръщам пасищата в непроходима джунгла за всички хора и животни освен за свините, изпивам подпочвената рода, променям климата. Сега съм едно гнездо, но аз съм искрата, от която ще се разгори моя огън. Започвайки от Кървав камик ще се разпростаня по съседните планини и ще певръна и тях в джунгли. Каквото сторих по Западния Балкан, сего ще го сторя тук. Разбрахте ли ме? Започвам..
Горски път през горист участък. Долу над Шипковица и над Драгойчинци мутри секат като за световно, тук още не са се изкачили и природата остава съхранена от престъпниците.
На заден план се вижда билото на Кървав Камик. Напомня чи за Тетевенската Баба, Булованя, Картала, Вежен. Някога - милиони овце тук, днес няма нито една.
Хората са оставяли по ливадите китки дървета за да "пладнува турлото" и овчарите да са на сянка. Облигатно под тези китки има извор.
На 1300 м. н. в. черешови дървета. Това е дворът на срутила де вече къща.
Най-високите къщи на селото, в някои от тях доживяват последните си месеци, години или дни възрастни хора. Видях старец с кози в една такава къща.
Изоставените ливади на Шипковица, посечените гори на Драгойчинци...
Тумор по сливово дърво
Борче "семеначе" се бори за място под слънцето сред буките.
Село Шипковица. Като изоставят съвсем пътя до него поради обезселването му, всичките тези къщи ще станат плячка на циганите от Кюстендилско.
Рекичка от Кървав камик към с. Шипковица. Богата на водоизточници е тази планина, по този показател бие по-голямата по прощ и също толкова висока Милевска планина.
Следващ постинг
Предишен постинг
Търсене
За този блог
Гласове: 18322