С посвещение на г/жа   и пожелание да почива това лято в с. Дойкинци:  

 Врело в Западните покрайнини хората наричат карстовите извори. Помествам снимки на един много голям такъв извор до с.  Йеловица, наречен Врелото. Дебитът му е колкото на река Йеловишка, която извира от седловината Каца камък, събирайки води и от масива на Копрен. На мястото, където се събират реките Йеловишка и Дойкинска има ресторантче, от което се вижда Росомачката чука, друг шедьовър. 
      Водопадът Тупавице е на странична река, която се влива в река Дойкинска. Той е характерен с това, че водата му пада на няколко пъти и се разпръсква от скалите като чадър. Много е красив, макар височината му да не е над 20 м. Този водопад стана популярен преди две години и от Белград идваха автобуси да го разглеждат хората. "Туристи" от Белград наемаха високопроходими автомобили, които да ги откарат до Трите Чуки или Копрен. Привечер, преработили изяденото до краен продукт, те се освобождават от него и камионите ги прибират обратно до заставата над селото, къдего ги поемат автобусите. Нещастници. Едни такива разбраха, че пътувам за Трите чуки, но не ме взеха в камиона.
   Използвам този постинг за да направя реклама на с. Дойкинци. Това село е разположено на най-красивото място в Западния Балкан. Тук могат да се купят евтино стари запазени къщи, които са напуснати. Селото е близо до България, крадци няма, а мисля, че някога тук ще стане голям курорт. Околностите на селото са забележителни. Има много римски останки като сгради за ковачници и работилници при строежа на пътищата, градища за военните, десетки пътища, широки от 80 см. до два метра. Тук са прекрасните части на Балкана като Пъклище, Вражата Глава, Копрен, Трите Чуки, Понора, Каца Камък. Доста хора предлагат стаи за почивка през лятото. До селото има хубав асфалтов път, а с джипове може да се достигне до най-високите точки на планината. Може да се наеме превоз и от самото село. Заповядайте, прекрасно е. Телефоните имат мрежа само над селото.


 
  
                                      Бях на Врелото, читайте, завидуйте!

 
  При село Йеловица реката навлиза в карстов район, от който са възможни всякакви изненади.

 
 

 
 
   Две водолюбиви животни, харесали си и те тази река.
 
 
  Следват снимки на Врелото. Водата извира от долу нагоре и това личи само по повърхността й.
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Този бараж се обтича от водата на карстовия извор, която е много прозрачна и не
личи какъв голям дебит има.
 

 
 


 
              Считам този дебит за по голям от дебита на Клептуза във Велинград.
 
 
                     От ляво идва водата от Врелото, в дясно е река Йеловишка.
 
 
                Още една снимка на събирането на водата от Врелото и реката.
 
 
Този къмък е от долината на р. Дойкинска, която при Врелото се събира с Йеловишката. Всичките камъни тук са от този тип, заоблени и много тежки,
защото съдържат мед.

 
 
 Стратегически римски път  покрай водопада Тупавица, широк 80 см. Като този при хижа Плевен, който продължава за Видимския превал.


 
          Още един турист се е запътил към водопада Тупавица по римския път?
 
 
  Река Дойкинска. Събира вода от два много огромни рида, започващи от върховете Копрен и Вражата глава. Всеки от тези ридове е по-голям по площ от Витоша, а този от Вражата глава - поне два пъти. Половината от съдържанието на къмъните тук е мед.
Долината на  р. Дойкинска считам за най-красивото място в Западния Балкан.
 
 
                         Следващите снимки са от водопада Тупавица.

 
 
 
 

 

 
 
 
 
 



 
 


 
 
 
 
След снимките на Врелото и на водопада ще поместя снимки от оклоностите им:



 


 
                                 Оброчен кръст


 
                            Суперскромно водопадче.


 

 
 
                                                       Доста интересен камък...

 
 

 
 
Римски войн в доспехите си, окаменил се от дългия пост?


 
                                                       Жабата
 

 
                         Връх Мучибаба, висок към 1800 м. н. в.

 
  
 


 
 
 
                                                Хайдушката глава

 
 
 
 

 
След 12 часовите си преходи вечер се излежавам като тази лехуса, която стопанинът й изроди пред мен.
 
 
 
За да не ми отнеме някой авторските права върху водопада и карстовия извор, помествам и своя снимка - силуетът ми върху камък, който мога да намеря само аз.

Красотата на природата тук е невиждана. Какво знаем ние?