Ръсовският водопад се намира на много възлово място по отношение на скалните манастири по долината на р. Височица. Тук те са толкова много, че конкурират тези по долината на р. Нишава. Скалните манастири тук са разположени между селата Височка Ржана и Ръсовци, но най-много те са по непристъпните /без алпийска техника/ пещери по ждрелото на р. Височица. Това ждрело е пепокътнато и е най-красивите от всички, които съм срещал. Над с. Височка Ржана също има манастир, а в района не селото - много оброци.
   Водопадът е разположен по средата между селата, ако се пътува от Ръсовци към Височка Ржана той е от ляво. Водата му извира от една карстова дупка, като през пролетта тя излиза от нея под налягане. В края на лятото от тази дупка излиза тънка струйка, колкото да не засъхнат водолюбивите растения около водопада. Водопадът е доста скромен по отношение на дебит на водата и височина на водния пад, но не и като красота. След м. юли той може да бъде открит само от специалист, защото е почти сух.
   Районът тук е почти обезлюден. Причината е границата след 1919 г. при с. Смолча, която прекъсна живителната връзка на тези хора с централния град Годеч. Вече има шосе от Ръсовци до Пирот, което пресича средновисоката планина Видлич, но това е все едно да стигнеш от Халите до Лъвов мост през Драгалевци. Прекрасните места за ниви между тези две села вече не са ниви и са се превърнали в пасища. По едно от тях се слиза до водопада. Междите между нивите обаче  си стоят и е много тъжно. Лисици има там, зайци, сърни, змии. Но хора и домашни животни не. Пред мен лисица отвлече новородено сърне, разкъса го на две и отнесе бутчетата му. 
   Беспорно ждерелото тук и скалните манастири са най-интересни, но ако се пътува до тях през април - май- юни, добре е да се посети и водопада.
    


                                                               Село  Ръсовци


 
 
 
 
 
  В тази пещера са били погребвани монасите от скалния
  манастир "Свети апостоли Петър и Павел"


 
 
           Входът и олтарът на цървата на скалния манастир
 
 
 

 
 
            Таванът на църквата на скалния манастир


 
                      Част от ждрелото на р. Височица
 

 
  Стратегически римски път, широк 80 см, който дублира
  основния на другия бряг на реката.
  
  Дясната пещера се нарича Владикин прозорец. В нея е бил централният манастир на скалните обители тук. Входът е недостъпен ако не се направи желязна стълба.
 
 
  Част от ждрелото на р. Височица. Теренът е такъв, че римските строители на пътища, които са имали милионии роби, не са се осмелили да прокарат път през него. Ждрелото в момента е такова, каквото е било създадено от Първотвореца. Може да се премине само ако реката е малка, но има много скални цепнатини по него. На снимката се виждат входовете на два скални манастира, но те са под целия връх, издупчен с пещери като швейцарско сирене.
 
 
 
                                      Оброчен кръст

  
 
  Гробен кръст на починала жена, запокитен шедьовър на гинцките майстори.

 
 
                                           Мъжката скала 

 
                                           Женската скала


 
                   Пазачът на скалните манастири


 
                      Следват снимки на водопада
 
 
 


 
 

 
 

Туй мътното, в което скача водопада е река Височица. Валя дъжд и е по-голяма от Искара. 

 
 

 
 
 

 
 
 
Чао, Ръсовски карстов водопад. Ще гледам следващия път да те посетя през м. април.
 
 
  Този водопад е от друг комплекс, подземен. Не е далеч от тук, но е доста на високо.

 
 
               Карстова рекичка, съдържа негасена вар.

 
 
                           Пазачът на подземния водопад 

 
  Цветя за най-красивата туристка, която отвори постинга ми и посети водопада.
  
 

 
 
  Ето ме и мен от туй селфи. Ако някой познава повече римски пътища от мен и е вървял по-дълго по тях, той със сигурност познава и повече водопади из планините на България. Известен ми е обратният случай - човек от Стара Загора, не посетил трите пръскала между върховете Триглав и Кадемлия, а също и Пенчовските  две пръскала. Ако не поправи пропуска си още това лято ще го предложа за вписване в Книгата на Гинес.

 
 

Какво да се прави ! Никой не е съвършен.
Препоръчвам провокативно компенсиращо посещение на Римския мост над с. Дъбово. А сега да видим !

прехвърля билото на планината и слиза към Трявна. Най-запазен е в околностите на Гара Кръстец. До основаване на трудовашката повинност след Освобождението се е ползвал оригиналният римски път. Посрояването на ж. п. линията Русе-Подкова сложи край на развитието на пътните връзки тук. А в Подкова - вече ни влак, ни пътища, ни хора - те се изселиха след възродителния процес в Турция.
Написах постинг-реклама за почивка в с. Дойкинци. На символична цена, при голямо внимание и екохрани - сирене, мляко, месо, зеленчуци. И възможности за много ходене из околностите на селото, като на първо място поставям Понора и ждрелотото при с. Ръсовци.

Не се съмнявам, че си бил и по тези красиви места. Не зная дали знаеш, че на санаториума в Радунци му разказаха играта и някой тарикат ще го купи за един лев. Жалко е за тази наистина здравословна перла.