С посвещение на г/ца R, която много обича Балкана и
    пожелание да упознае районите на хижите Горски рай и Копрен:

   Този водопад е сравнително лесен за намиране, защото до него има подържана пътека. Тя започва от х. Копрен, където слиза рид, разделящ Ланжиновата от Дуршината река. Лявата река е вярната, тръгва се по това разклонение, макар указателни табели да няма. Ползва с в голямата част от пътя трасе на римски стратегически път, но вместо 80 см. този е широк 1 м. и е с по-дебела каменна настилка. 
    Името на водопада е латинско, имало е нещо много важно тук от времето на римляните, за да се запази то. Латинско е и името на съседната река - Дуршина, а също и на масива, наричан Копрен, което означава Cuprum, мед. На туристите, които не познават Западния Балкан казвам, че има екопътека покрай този водопад, която продължава в посока на Трите чуки, но не ги достига, пресича после горното течение на река Дуршина, достига висока обгледна поляна, наричана Баба Яга. Там имаше прекрасен дървен заслон, който барбекюкчии-пиянища запалиха по време на запой.Нито един от пропойците обаче не пострада.
    Водопадът Ланжинов скок е с най-голям воден пад от всичките тук. Водата му скача от три каскадно подредени тераси, всяка висока по стотина метра. След последното му скакало водата се успокоява и с голям наклон, но без скоци заслизва към един друг водопад, който също ще опиша, Хайдушкия.
    Разстоянието от х. Копрен до този водопад е около час и половина, като почти навсякъде се ползва удобно трасе на римски път. Той е стратегически и поради това е доста стръмен. По него има дялани скални тераси над пропастта, вероятно за оглед от преминаващите легиони или при превеждане на синджири с роби. Как са строили римляните посочвам участък от този път, който пресича едно дере. Вече повече от 2000 години по това дере е текла вода, прескачала е пътя, влачила е при наводнения дървета, камъни. Имам чувството, че издържал на всички природни хали толкоз дълго самият Делян Пеевски да премине по него, отправен от някое такова като моето писание към водопада, камъните ще го удържат. До толкова здраво са заклещени те един в друг и допълнително укрепени с подпорна стена. Снимката ми обаче от този участък на пътя  се е повредила.
   С пожелание към туристите, които се считат за такива да посетят този водопад, но не само него, а и да се развъртят по Западния Балкан, защото красотите му са едни от най-величавите в България. За почти всички туристи Балканът свършва при Ком и това е толкова погрешно, колкото де се мисли, че Пирин свършва при Джано.
 
 
 
  На път за водопада. Тази и долната снимка са на скални кукли по долината на река Дуршина.
 
  
 
 
 
  Долината на река Дуршина и Трите чуки над нея. Ако поети посетят това място, още по-вдъхновено ще пропишат...
 
 
 
        Типична скална кукла, тук ги има хиляди.
 
 
  На горната и долната снимка - доста широк стратегически римски път. Правиили са го хората за да можем днес лесно да достигаме до водопада?
 
 
  
 
 
Следват доста водопадни снимки от Ланжиновия скок. Тук хората наричат водопадите скоци, от обратната страна на Балкана ги наричат тупавици, а в Централен Балкан - пръскала.
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
           Ланжиновата Дупевица. По-нагоре има още една, но тя с повече
           подробности, като окосмяване, приложение на силикон  и др. 
 
 
 

 
 
  
 
   
  Тук цари абсолютната дивотия, всичко е както от времето, когато е било сътворено.
 
 
                                                    Само по река Тунджа ли има паници?
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
  Пак паници. Скалите са доста хлъзгави, трябва да се внимава.
 
 
 
 

 
 
 


  
 
 
           Нещо като Синия вир над манастира до Бялата река до Калофер. 

 
 
 

 
 
                                          ?????
 
 
 


 








 
 

 
 

 

 
      Не става за къпане. Водата е по-студена отколкото на езерато по Рила и Пирин. 

 
 
  

 
 
 

                     Този римски път вече ме отвежда от водопада...Ще дойда пак! 
 
 
 

 

 
                                           Илязох от долината на реката!!!
 
 
 
                Вместо самодиви - тук има скални кукли.


 
        Едва ли някой друг човек или турист е ходил по певече римски пътиища от мен. 

 
Другите хора вероятно не знаят какво е туй нещо - част от масива на Копрен, виждат се първите три от петте му върха.  През 1990 г. красотата му ме привлече и до днес го посещавам. Тази година го посетих, защото дълги години нямах възможност да сторя това, но и за да поместя още снимки в блога си за тази красива планина. С пожелание за реална разходка на обичащите природата какно аз из нея. Виртуалната, чрез тези картини няма да е достатъчна...

Не ми остава нищо друго, освен да ти благодаря за прекрасните гледки, които си ни експонирал и най-благородно да ти завидя, че си ги достигнал и видял със собствените си очи. Най-сърдечни поздрави и благодарности с пожелания още дълго време да ни поднасяш тези красоти.