ДРАГОВИЦКОТО  ВРЕЛО

     Освен с Драговицкия си камък, трънското села ДрАговица е известно и със своето врелО. Врело е сръбска дума, която означава карстов извор. Причината според мен - сърбомани в България много, цитирам турлаците, както те се определят като такива около турлите на с. Зимевица.

   Районът на планините в Западна/ла/ България и Западните покрайнини е предимно карстов и врела там има стотици. Най-голямото врело е при с. Йеловица с дебит колкото на нашата Клептуза, ако не и по-голям. Това е изключително интересен обект за посещение, оценен от пернишките мутри, но не заради врелото му.

    Драговицкото врело е скромно като дебит, но през пролетта от него блика под налягане много вода. По същия начин под налягане от карстовите си дупки през пролетта излиза водата в района на х. Пробойница. Село Драговица е в уширение покрай реката, която се нарича Драговицка и която почти пресъхва при продължително и сухо лято. Не пресъхват обаче водоизточниците за селото, причината, то да бъде основано на това място.

    Реката, която преминава през селото извира изпод един превал на планината Гребен, участъкът от която у нас след разделянето й с граница през 1919 г. носи името  Завалска. От другата страна на превала е махала Маниш, принадлежаща към с. Врабча. Махалата е основана на това място заради многобройните си извори и обилните паши за овцете над нея.. Превалът - по-точно е да кажа доста широкото тук било на планината Завалска - на което е и с. Врабча е доста дълъг. В този участък е с. Проданча, тук са махалите на Врабча, половината от които границата от 1919 г. остави в Западните покрайнини. През махалите на Врабча - село със славно минало - шосето от Трън за Драгоман пресича Завалската планина.

    Интересна бифоркация прави тук подземния път на водата. Ако към с. Драговица изтича една река, събираща водите си от карстови извори от едната страна на седловината, то друга или пък част от същата река извира от другата страна на седловината към с. Трънска Банкя. Тя образува красив водопад в стръмен къс каньон - възлюбено кътче за барбекюкчии - за който също ще пиша. Още един карстов извор, наричам го могъщ, извира пък непосредствено над с. Трънска Банкя, при това с постоянна почти през цялата година температура от 18 градуса. Неведоми са подземните пътищата на водата. Подобно на течащата в ручейчета и потоци вода по повърхонстта на земята тя тече и по подземни пътища. В тези подземни пътища логика за пътищата на водата както по повърхоността й няма. Където подземната вода излиза на повърхността има села, живот. Където остава скрита под земята, над нея има само гори или временни пасища.

     Драговицкото врело започва под седловината над селото, зад която е комплекса от мегамахали на с. Врабча. Изворите му са сравнтително ниско, между белите скали, образуващи водопади и миниканьон. От двете му страни има много стръмни скални ридове. По десния рид е приминавал трудовашки път от с. Филиповци за Врабча, а шосето за Врабча от Трън  и Драгоман е строено по-късно. След построяването на това шосе трудовашкият път губи значението си и се е ползвал само за животните, извеждани по него на паша в планината. След текезесирането на района животните изчезват, също и хората от тези села и пътят днес е обрасъл с тръни.

     За врелото се тръгва от селото по долината на реката. Какви работливи хора са живели няога тук! Градинките - на отвоювана от гората и ливадите земя, с възможноси за напояване, но и риск при високи води да бъдат отнесени от реката. Поради многото свини тук, чиито скривалища и игрила се множат както гетата с цигани покрай градовете, около градниките има ограда от тръни. След свършването на градинките пътят, свързвал някога селата Драговица и Врабча тръгва в ляво от реката и преминава в пътека, която ако класифицирам като трудност ще нарека много шибана – стръмна, тясна, по скали. Според мен тук е имало римски път, останки от който има горе при Врабча, но тук той е покрит от падналите скали. Има обаче участъци в скалите, според мен изсичани от римските роби за път.

    Водата вече се чува в дясно под мен. Там долу са първите водопади, а пътеката извежда над изворите на реката, врелото. При изворите няма как да се склезе. Местността е много красива и много оригинална. Аз наричам такива места шега на карста. Защо едни участъци от карста са били разтворени от водата, други не, образувайки многоцветни мозайки, това е Божа работа. Аз само мога да ги гледам и да се радвам на Неговите дела и тук.

    Под врелото има два водопада, до които се стига като се слезе по стръмната гора. Теренът е толкова стръмен, че ако не се държиш, ще се сурнеш, както турците казват за сипеите по Източни Родопи. Двата водопада завършват с вир. При долния водопад се стига сравнително лесно, при горния за да се достигне трябва смелост и много усилия. До него самия няма как да се стигне, но пък може да се разгледа от скала срещу него.

     Пътят, който заобикаля врелото продължава нагоре към седловината, зад която са махала Маниш и с. Врабча. Върви се много трудно, преодоляват се различни препятстия, като напр. пропаднал път, защото под него има въртоп, подскоци, прескачания, целият турстически арсенал от пениси влиза в работа тук. И си е опасно, защото ако се приклещиш в скална цепнатина, до там си. В дясно се вижда долина на суха река /корудере/, срещу нея – скални кукли. Вижда се и трасето на обраслия с тръни трудовашки път. В ляво е масивът на Драговицкия камък, с всякакви скални кукли над гористите му участъци. Тук гората не е сечена и няма как да се изсече. Тя е смесена гора – от дървета и тръни, наистина уникална комбинация. През нея свободно придвижване е възможно само за свините. Преди няколко години от тук беше възможно изкачването на Драговицкия камък, като се достигне седловината на махала Маниш, днес – не.

Пътят достига наклонена водосборна зона, и тя обрасла в тръни, много трудно проходима. Далеч в дясно са нивите /някогашните!/ на селата Бутроинци и Проданча. Излиза се на седловината над махала Маниш, от която може да се достигне и до с. Врабча по суперкрасив билен маршрут.

   В следващия ми постиг ще се върна на махалата Маниш, най-близкото населено място до Драговицкиия камък, на който е имало византийска крепост.

   Обратният път до с. Драговищица сред тези тръни наподобява руска рулетка. Да се запомни лъкатушенето между тръните детайлно не е възможно. Трябва доста голям туристически опит,трябва да си имаш налелязани репери, по които да се ориентираш за да се сурнеш обратно в с. Драговица. А долината на реката с врелото – нея бих нарекъл, гледайки я от високото джендем.

    В райна са правени геоложски проучвания и е открито бедно находище на нефт, който е с гъстатата на моторно масло. Хората знаят за това находище по кладенцине си, чиято повърхност на водата винаги е покрита с микрофилм  от друга течност, която пречупва светлината на слънцето в дъга.

    Врелото е изключително интересен обект, но той трябва да бъде съчетан с посещение на Драговицкия камък. Днес това не е възможно, но скоро и изкачване на Драговцкия камък ще бъде невъзможно. Да се прочисти пътеката, по която се отиваше някога до с. Врабча е необходимо, а също и отклонението от седловината до Драговицкия камък, която е обрасла с шипки с гъстотата на трева. Това е единственото място, за което мисля че е непроходимо дори за свините, новите заселници тук след отхождането на хората…

  Въпреки всички трудности обаче, да се посетят тези места си заслужава. Не всички могат да понесат както аз трудностите в името на срещата с природните красоти, но да посетят останалите все още достъпни красиви места, са длъжни. Стига фейсбукване, туитърстване, виртуални връзки, сърфиране, необходим е контакт с природата. Който не го осъществява се лишава от нещо много важно – да намери мястото си на този свят, да се изгради и закали като личност, да упознае себе си, а хармонията в природата да се опита да приложи в ежедневните си дела, в живота.
    Следват няколко снимки от врелото:

 

                                        Драговицкиятх камък, символът на Трън

 
                        Нивите на с. Филиповци, превърнали се отново в пасища....



                                          Карстов красавец над врелото



                                        Още един карстов красавец над врелото


 
                                          Врелото
 

 
                                   Водопад след врелото



                     Част от миниканьона на врелото
 

  
          Част от миниканьона на врелото
  
   Днес е 14. 05, още доста акумулирана снежна вода има да изтича от врелото.
 
 
                                                    Водопад, но недостъпен
  
                                     Още един недостъпенх водопад
 

 
  Врело, което сработва само при много високи води. Ще чака до следващата прелет.


 
                                                    Врело с изравнител?
 
 
 
                       Карстов красавец над врелото
  
 
 
              Наблюдавам врелото откакто от него ври вода!
 
 
 
           Последният водопад от река Драговицка

 
 
  Левият бряг на врелото. Десният е не по-малко красив.
 
 
 
  Кой какво прави във врелото, всичко виждам, виждам, виждам.....
 
 
                                             Мостът през село Секирица


 
  Това цвете, което бе между селата Драговица и Секирица е виртуален подарък ако някоя блогърка от тези села отвори постинга ми. Изискванията ми обаче са много високи, за да й го подаря: Трябва да е вдъхновена, с талант, красива, умна, да ходи по 14 часа на ден, да обича и познава планините на България. 


    /Следва за водопада при Врабчанската Синаница/
 

Благодаря от сърце за тази красота, за величието и непреходността
на природните творения, за интересната информация... за всичко.
Виждала съм люляците на Секирица, възхищавам се на чудния
виртуален подарък - не намирам думи - като от приказка е...
но не смея да кандидаттвам за него - наистина са много високи
изискванията ти, Коста - едно със сигурност е неизпълнимо сега...
Поздрави от Пловдив и мен !

Не 14, а 12 часа на ден, не планините на България, а само Трънските...
В трънската поредица ще има доста красиви снимки.

Това е цвят на дървото Мъждрян