Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
21.07.2015 01:12 - ДА СИ СПОМНЯМЕ ЗА ДОБРИТЕ ХОРА...
Автор: planinitenabulgaria Категория: Туризъм   
Прочетен: 2571 Коментари: 3 Гласове:
9


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg


    С посвещение на майсторите на чешми Митка и Илия Попмаркови от с. Копиловци:


image
 
              Латинската чешма в с. Копиловци, на 2000 години

image

                  Поглед към масива на Копрен. Виждат се три от петте му върха.




image

                                                                Трите чуки

image

                                         Големият скок

image

                                      Поглед към Трите чуки. Виждат се две от тях.

image
(


image

Преди 2000 години хората са ми направили път да идвам тук.

image

                                                                 Трите чуки от друг ъгъл

image

                Кръстът на Гушовския манастир

image

                                 Чипровският скок

image




image

И до този скок хората са ми правили път /преди 2000 години/.

image



image

Тези скали тук се наричат Кукли. Има навсякъде, дори на групи.

image

                                        Ланжиновият  скок

image



image



image



image

                                                          Хайдушкият скок

image

Скалата Дупевица. Прилича на жена, застанала на колене е на лакти, надупена. И извита лека на една страна, да види как се подреждат нещата зад тея...

image

                                Смешна скала от скалния комплекс около Дупевица.

image

                                 Още една кукла

image

                                                                   База Копрен

image

            Дружката ми до Вражата глава - на Сталин от Копиловци кучето.

image

                                                   Долу - кукли, горе - чуки

image

Кучката загря и където имаше вода се разхлаждаше. Но и все гладна беше.

image

                                                             Трите кукли

                НЕКА  СИ  СПОМНЯМЕ  ЗА  ДОБРИТЕ  ХОРА,

        ОСТАВИЛИ  НА ТОЗИ  СВЯТ  КАКВОТО  СА  МОГЛИ -

                           СПОРЕД ВЪЗМОЖНОСТИТЕ СИ

 

   Не всички хора са надарени с талант, не всички имат възвишен ум, с който да подбуждат другите към благородни дела. Има и обикновени хора, чиито дела също предизвикват уважение,  непреходно във времето за всеки, докоснал се до тях. Величието на делата на тези скромни хора стават причина следващите поколания да са им блогадрани, дори да гледат на тях като на светци. Такива са майсторите на чешми, семейството Митка и Илия Попмаркови от с. Копиловци.

     Първата ми среща с тяхна чешма беше високо, високо под вр. Дупевица в Западния Балкан. След ужасяващо тежък ден по билото на планината, където вода има на малко места, при много висока температура и страх да не ме арестуват сръбските граничари преди здрач под вр. Дупевица се заблудих. Поех надясно, за да не навлеза в Западните покрайнини без да виждам накъде отивам. По тъмно достигнах изоставен от граничарите фургон. Целият бях облепен в осили и треви, залепнали по мен, но най-стршното бе, че вода не бях пил с часове. Стана съвсем тъмно, но без вода не можех да нощувам тук. Тогама  ме осени мисълта, че не може да има тук фургон, а да няма вода. Сложих си ръцете на ушите и започнах леко да се въртя, дочух шум на вода. По тъмното – право надолу, към шума на водата, шумът се усили. Пред мен -  малка букова гора, шумът идва от там. Ще ме бъде, рекох си аз и без да се замисля за свинки и други животни тръгнах към водата. С фенерчето видях, че в гората има чешма с поилка за животните, измих се, пих вода до пръсване, напълних всичите си бутилки.

   На сутринта отидох първо на чешмата за да я разгледам. Водата - от изворрче малко над чешмата /изворът се нарича майката на водата/ бе подведена с тръби, достигащи декоративния зид, от който тя изтичаше през месингов чучур, една подходящо срязана тръба. Водата пълнеше корито, иззидано от бетон и камъни, после преминаваше във второ, доста по дълго. Поилки за животните. В коритата имаше букова шума, която изчистих до последното листенце. На декоративния зид, от който чучуреше водата бе изписано:

              Построена от Митка и Илия Попмаркови

    Години след това преминавах покрай тази чешма и винаги се отбивах там да си почина. Не само че почиствах листата от коритата й, но и пътя на водата до втичалото за чешмата и после пътя й след коритата. Изворът е на една от рекичките, които поемат надолу към река Припон.

   Това лято отново бях в този район, развълнуван от първите ми спомени от срещата с тази дивна красота преди 25 години. Фургонът е ограбен, чешмата не се чуваше. Познато – водата върху шума пада безшумно. Тръгнах надолу по посока на чешмата, видях я, но навлизайки в горичката стотици /така ми се сториха!/ свини изгрухтяха като на състезание по мотокрос и побягнаха. Не посмях да отида до чешмата, макар да я виждах. Площта около нея бе превърната в игрило за свините. И пак носи полза тази чешма. Замислена да пои хилядите овце на Копиловци и на Дива Слатина, денем по пасищата на Копрен, чешммата сега се ползва от дивите животни. И аз можех да отида и да я почистя отново, но този път не сторих това и после съжалих. Свините избягаха, те нищо нямаше да ми направят. Инстинкт за живот. Чешмата пак си чучури и пълни с вода поилките. Хората ги няма, но водата й пият дивите животни които са били тук преди тях и сега когато те са отходили от тази див/н/а планина, те се завръщат. На края на постинга ще се върна на тази чудна местност.

   Сега в аванс ще спомена за красотата на тази част на Балкана, като бегло опиша водопадите му, тук наричани скокове. Големите са осем, има още много на брой малки, и те много красиви. Някои от тях са временни, извират от някоя карстова дупка, после пресъхват. Но пък малкото вода, която се стича от тази дупка е достатъчна да се вижда мястото на водопада, очертано от растителност с много широки листа. Такъв временен водопад е Сухото пръсколо под вр. Ботев, един шедьовър, минималното количество вода на който мокри скалата, придавайки й черен цвят и издава мястото на водопада през късното лято.

    Пет от водопадите се намират в Чипровски Балкан, един е над с. Дойкинци, още един е над с. Сенокос и един над Берковица.

    Първият от водопадите на Чипровската планина е над х. Копрен, нарича се Хайдушкият скок. Той е на втората река, която извира от масива на Копрен и тече към с. Копиловци. Единствено първата река тук няма водопад, тази на р. Припон. Макар и без водопад тя не отстъпва на другите по красота.

    Хайдушкият водопад е труден за достигане поради падналите дървета тази зима. Стратигически римски път минава покрай реката и водопада, изкачвайки се в дясно над него, след които се губи. Водопадът не е от най-значителните тук, но е много красив. Ще приложа снимка от него и от останалите.

    Вторият водопад над хижата се нарича Ланжиновият скок. Той е на висок приток на реката, която по-ниско скача в Хайдушкия скок. И до този водопад води стратечески римски път, но по-широк. Този водопад е най-значителният от всичките тук. Водата му скача последователно на три места, а от долното скакало до горното има поне 300 м. по вертикала. Скалите са издълбани с дупки от водата както в местността Паниците над Калофер, другаде по тях са изваяни скални коритца и микроканьони. Където и да се спреш се втрепещяваш от красота, а тя като да не свършва. Три комплекса водопади, един със друг не си приличат.

   Третият водопад на съседната река се нарича Дуршин скок. Водата му не е по-малко от тази на Ланжиния скок, но скакалото е само едно. Затова пък то е двойно, както на Разцепения водопад от Триглав. Този обаче е доста по-скромен от Тригллавския. И до него води стратегически римски път, чиито камъни са окрадени от пътя за мутробароците на тукашните бирнджии. Минал е трактор, извадил ги е и сега се е образувала една кал, по която нищо не може да се качи или слезе след дъжд. Мутрови работи.

    Двата водопада ЛАНЖИНов и ДУРШИн са с латински имена, а латините тук са имали постоянни гарнизони, градове, пътна мрежа. Имената на тези пътища може би са свързани със строителите им, с предназначението им, те осават загадка. Но със сигурност са латински, кактои Латинската чешма в центъра на с. Копиловци, както и вр. Копрен, имащ в основаната си наименованието на медта, Cuprum .

    На петата река има още един водопад, наречен  Големият скок. Този водопад май е най-висок от всичките над х. Копрен. По долината му също води сратегически римски път, а главният път идващ от Копрен минава по –високо от него и излиза при вр. Вражата глава. Този водопад е уникален, напомня  ми за водопада Скакля при с. Бов. След пресичане на долината на реката в посока към Чипровци водопадът продължава да се вижда от прекрасните поляни, по които днес няма нито една овца.

    Пет реки, всичките големи, с четири водопада, те ще се съберат всичките малко преди село Копиловци.

    Петият водопад в този район е Чипровският скок. Две реки се преминават без да има скок по тях преди него, но пък на третата скокът е страхотен. Тези реки и още една изваща от с. Мартиново – тя извира изпод Попмартиновите чуки поемат, към Чипповци. От Чипровци има маркировка за скока, защото той е е обект, за който са дадени пари от ЕС. Доста по-широк римски път от стратегическите римски пътища извежда до него. Той според мен е най-високият, а може би и най-красивият. Всеки водопад тук, наричан скок има нещо специфино,  неповтарящо се при другите, освен падащата вода. Отбелязвам, че само  в Централния Балкан водопадите са около 100, посетих и тях.

    Още три водопада остават от другата страна на планината, първият от които е над с. Дойкинци. Името му е Тупавица, не се нарича скок. Той скача на степени и също е уникален, но е доста по-маловоден от описаните до сега. Стратегески римски път, широк 80 см. върви под него подобно на всички, които описах до сега. Този път е запазен, като да е правен сега. Нареден е с камъни, които са по два, в чифт, но общата им ширина не надвишава 80 см. Уникален строеж!

   Седмият водопад е при с. Сенокос. Той е на най-лявата река и ако има разлика от описаните от мен до сега тя е тази, че над него преминава не стратегически, а много сериозен римски път за с. Дълги Дел. Точно над водопада скалата е отвесна и римският път е вкопан в нея. Този метод е ползван и при Врачанската планина, като там дори има направени скални первази. Тук е много страшно!!!. На пътя – мрак, влага, здравец, студено, долу бучи водопадът, а пътят е широк не повече от 180 см.

    Последният водопад е съставен от три единични и един общ и се нарича Хайдушките водопади. Той е на р. Берковска и се достига като се мине покрай Вазовата къща. Там наблизо има и останки от римски град. Поради това до водопада достига много широк римски път, който го заобикаля и по рида Здравченица пердаши към вр. Сребрен.

   Три отделни водопада образуват идващите от три места рекички, а след като се обединят скачат заедно в общ водопад и по микроканьон илизат на уширението при една поляна. Там имаеш вилна зона, ограбена от Берковските ромове, днес свърталище на чакали.

    Ще снимки от водопадите, не мога да намеря само на Берковския.

    С това завършвам въведението към настоящия ми постниг и преминавам по същество:

    Едва ли има човек, познаващ по-добре от мен Западния Балкан, включително и тези, които живеят там. Трябва да се направи нещо за туризЪма в този край и то е следното:

   Под горичката, в която е чешмата на Митка и Илия Попмаркови трабва да има заслон. Като строител с голям опит мога да кажа какъв да бъде и заслона – тип термофорен, с размери 4 х 3 м. Трябва да се закрепи върху 6 поставки, които да бъдат съобразени със местата за захващане на заслона. Това, което трабвя да се направи на място са опорите за захващане на заслона, като никкъв компромис не може да бъде направен – те трябва да са от бетон най-силната марка, излят в декоративен каменен зид напр. от павета, с пети /уширения/, където се опират в земята. Заслонът трябва да бъде изработен в някой завод с модерни технологии, трябва да е здрав, лек, термоизолиран, оборудван с легла и малка маса с няколко стола. Нищо друго. Единствено хеликоптерп може да го спусне на поставките, той ще ежи не повече от два тона.

     Този заслон трабва да носи името Митка и Илия Попмаркови. Те са определили точното му място, а така и делото им ще бъде увоковечено и имената им – запазени. От този заслон щ може дапсепносещава масивът на Копрен, който има пет върха, платото с езерата, втичалото за Понора и скалните комплекси, където е и Каменната сватба.

    Искам да кажа, как една баба от Копиловци ми се оплака, че някой с длето е изкъртил надписа на Митка и Илия на чешма над селото. Господ всичко вижда, Господ ще накаже тези престъпници, казваше бабата, за която това бе светотатство с делото на строителите на чешми от селото й. На чешмата тя гледаше като на оброчен кръст, към нея имаше отношение както към светиня.

    За да има разнообразно приложение този заслон, той не може да остане така, сам, трябва още един от другата страна на масива Копрен-Трите чуки. Неговото място също е определено, под Трите кукли. Такова трабва да бъде и името му, Трите Кукли. Тук има много скални кукли, но тези трите са най-красивите. Ако това го имат туристите, то преходите по Масива на Копрен-Трите чуки ще се извършват безпрепятствено, безопасно, имам и друго предложение – цялата зона на Копрен-Трите чуки да стане свободна за туристи за да може да обхване района на езерата, на Понора, на Каменната сватба и още много места, които бих препоръчал ако все още има туристи, а не контрапичове.

   Еднодневни преходи от този заслон могат да се предпиемат към Трите чуки, към поляната Три кладенци с езерата, към Понора, към възловия връх Вражата глава, към Попмартиновите чуки. Венец на красотата обаче тук ще бъде преходът горе, на високото, който ще премине по билото, включващо Трите чуки, петте върха с име Копрен, връх Дупивица и скалния комплекс под нея.

   Дано докато още ме има някой се заинтересува от този преход както от прехода от Ланжиновия скок до местността Баба Яга и после до х. Копрен, досущ под Трите чуки.

   Районът около х. Копрен е изключително красив и там имаше планове да се направят хотели, почивни станции, след Десетото обаче тук се развъртяха мутри, какво купиха, какво не купиха, всичко замря, построеното се руши. Голяма красота за мен е районът на Острец, но тък е още по-красиво.

  А сега, няколко снимки от този район. Разходката в картини – когато имам време.













Гласувай:
9



1. elanor11 - Красиво е!
21.07.2015 16:20
За съжаление много са местата в България,където има какво да се види,а никой не влага пари и средства за да улесни достъпа до тях.
цитирай
2. zaw12929 - Хубавото и доброто не трябва да се ...
21.07.2015 17:30
Хубавото и доброто не трябва да се забравят
цитирай
3. pvdaskalov - * ! *
21.07.2015 21:09
Благородно е твоето дело, приятелю!
Бъди жив и здрав!
П и е р
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: planinitenabulgaria
Категория: Туризъм
Прочетен: 12184564
Постинги: 4544
Коментари: 10754
Гласове: 18319
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031