Тази моя разходка е последната от Влашка планина през май, по-миналата година. Една красива българска планина, за която българите не са и чували. Вместо да упознаят този край на родината си, примати в социалните мрежи провеждат линия в подкрепа на завоевателната политика на страна, която ако ни завладее отново вместо просперитет ще ни натресе гарантирана посредственост, което е водещ към пропастта път.Този постинг посвещавам на заразените с марскпутинския вирус с пожелание да походят из гората, за да се прочистят от него и така да се превърнат в свободни хора. Чак тогава те ще заживеят по Божия закон, животът им ще се осмисли,  ще си поставят те самите цел в живота и няма да изпълняват задача на Центъра. Не дължа извинение на тези, с дремещия в тях вирус, за гдето им го раздремах, а на някои и наактивирах. Знам, че приматите най-мразят да мислят. За тяхно успокоение обаче в този постинг ще поместя снимка, която със сигурност че им ареше и наслади.
   Тази разходка из Влашката планина не е последната. Има и други, картини от които ще поместя, в следващи постинги.
    Дано да не съм последният турист от България, посетил и упознал тези места преди българите да ги напуснат съвсем и от Западни покрайнини, тези наши региони да се превърнат в Западни Балкани. 

    И тази разходка из непознатите български планини както и предишните не е лека, поради това ще приложа и клип с не лека за разбиране музика. Звучи прекрано, но е много сложна.   



Връх с останки от римска крепост. В дясно от върха преминава римска магистрала.



И ние сме тръгнали на разходка по планината, но в това състояние не можем да продължим...
 


                                       Следват картини от Влаашката планина.























                          Червени горски мравки се радват на подаръка си...























Следващите снимки са на две потивоположности - скали и цветя.











Вкаменила се ракета от времето на маймуните, изправена
срещу капитализъма, фашизъма, алкохолизъма
а защо не и срещу хомосексуализъма?























































                              Дъното на въртопите е най-плодордно.



                              Местна порода кози, която много прилича на сърни.















Чао, Влашка планина. Идвам скоро отново, защото не си изпълних програмата изцяло.

Господ.

Но все още не е решил какво да реши.

Поздрави, Коста, горски пътнико, музикален мениджъре!