Тази разходка в картини е от планината Влашка над село Нашушковица. Селото също е много оредяло от към хора, но е все още обитавано, строят се нови къщи, до селото има асфалтов път, чиято широчина не  разрешава да се разминат две леки коли. Районът на това село е изключително красив. То е покрай долина на малка рекичка, а в селото и над него има доста карстови извори. Селото е разположено предимно на ската с южно изложение от огромен рид, който разделя неговата долина с тази на реката Кусоврана. Долината на реката Кусоврана обаче е много по-голяма и там махалите са били много повече. Още нещо характерно има селото, през него минава римска магистрала, част от която днес е ...асфалтирана и представлява пътят за селото. От площада обаче римският път завива на дясно и автентичността му е запазена 100%. Селото, макар и ддоста високо има някакви ниви, но основното при него са пасищата, които тук изобилстват по рида, разделящ двете села. Хората са преградили ливадите си, защото те се ползват по схема - в началото на сезона за паша, после се оставя трева за косене - неколкократно, в зависимост от падналите валежи, а последната коситба  през септември наричат отава. 
   Интересен е римският път, от който стратегическо отклонение се надвесва над Кусоврана и изчезва в неппистъпна букова гора. Основният подължава за билото на Влашката планина, където се събират повече от десет такива пътища.
   Някога е имало върище между селата Кусоврана и Нашушковица за размяна на стоки, на разплодни животни, днес вместо това вървище стръмна пътека свързва двете села. Имало е и пътна връзка с Бабушница, която днес е доста добър път.
   При двете ми посещения в Нашушковица, които траеха от тъмно до тъмно имах неподходящо време. Първият път имаше дъжд и мъгли, а тук районът е глинест, в хлъзгава глина се върви много трудно.  Вторият път попаднах на много голяма жега, тогава пък не стават добре снимките.
   Единствената долина на Влашката планина, която  остана неупозната от мен бе от селото преди разклона за Нашушковица, защото по долината на реката бе станало непроходимо. Работник от Германия, местен от Бабушница, си бе направил вила в горния край на селото до гората и каза, че от гората вече и вълци не могат да слизат, така всичко е обрастнало след напускането на планината от хората. Пък и няма какво вече да си отмъкнат, в селото има само кокошки. Пред очите ми е рекаата, завоят, пътят към селото, но не мога да си спомня името му, а тук в Лос Анжелес си нямам тевтерчето, което съм нарекъл "Опорни точки на мисълта". Ще си допопълня постинга.
   Приятна виртуална разходка, тя ще бъде в две части. 



           Ливадите на с. Нашушковица. Пред мен е превалът с вървището, свързвал
                                             селата Нашушковица и Кусоврана.



                                                           Село Нашушковица







           Такава красота има и в българските села по планината Бясна Кобила.







                 Валя ме град този ден, но го изчаках и продължих пътуването си.



             При мен вали, на частта от Влашката планина, където ще бъда утре - не.



Пред мен е Влашката планина, но не се виждат от тук махалите на Кусоврана високо-високо в буковата гора. Този участък на Влашката планина се нарича Паниците.







Този чавек е с инсулт, каза, че е останал сам и никъде няма да ходи.



Един от последните българи в с. Нашушковица. Тези български райони
днес биват наричани Западни Балкани...



Тук има една порода кози, като кръстосани със сърни. втората козичка.



















                                   Глава на древно животно?



                                   Рибешка глава?



                                               С кариес и счупен корен?



                                          Двуглаво изчезнало вече животно?







                                       Част  от село Нашушковица



           Виновникът да има село тук - древният път от Рим за Константинопол.







                                  Извор и оброк - тези две неща са тясно свързани.







                             Запазено трасе на римския път







Типичен постинг на хибриден войник от социалните мрежи. Не бих го свалил от Първа.



За да минават камионите с отсечените дървета са ровили до достигане
на затрупания с хумус римски път.




















На този връх хората казват, че има останки от крепост и го наричат Калето. Не само тук, но и от другата страна на реката Звонска има такива върхове, като една крепост е запазена частично.



                     Някакъв турист си е загубил обувките из тази планина?















С повишаването на температурите и сушата това растение се е разпространило много. Казват, че корените му били над метър.







Бръмбарка-лайнарка снася яйцата си в торфа. Те ще презимуват на топло и следващата година ще има нови бръмбари-лайноменти. Дето бутат със задните си крака и правят топки от говеждия тор.











                                       Върхът над селото с останките от крепост.
















  Прилагам клип с едно доста трудно произведение от Моцарт. Приятно слушане!

Истински разкош! Поздрави! :)))

За тези места трябва да се говори непрекъснато в българските медии. И да се показват.
Да не се отказваме лекомислено и безбожно от
тях.
Българите даже не подозират за тези си наши земи. Забравили са ги.

Георги Димитров - "вожда и учителя" на българите с трето отделение, ги предаде наТито, важен бе пролетарския интернационализъм тогава, неговата и на КГБ власт.

Поздрави, Коста! Поне един не спи.