Тази е последната серия снимки от пораженията по долината на р. Батулийска. Съобразяват ли се хората с тези предупреждения - да спрат разрушителната си дейност спрямо природата - вижда се от последната снимка.




Този е мой случаен коментатор, нарекъл ме прогнило бичме. Спуках се от смях!
 Има ник на американски език, взет  от кодовото наименование в ЦРУ
на най-съвременния съветски /не руски, съветски!/
боен хеликоптер с черен цвят. Прикрит зад ника си той подмята путинофилски
пениси в опит да се ловне някой на тях. Предлагам му тази снимка,
защото той помества разни глупости вместо лика си. Тя му хуйдисва,
защото скалата е черна а и той се пише черен.
Скалата е надвесена на опустошената долина на река Кръстешка.



              Продължавам със снимки от поражението на водата..























                    Тези дървета са  се закачили и са останали тук.







                        Стъпки в снега /Етюд от Дебюси?/







                                  Местността Поляната. Сега й подхожда друго име...



























                                              Тук имаше мост, но вече го няма...



















Тази местност се нарича Поляната. Тук се събираха Кръстешката и Свиновската река.











             Не само аз съм бил тук, има и други стъпки.































 

                                                              Интересен камък















                 Този мосте удържал напора ва водата, но падането му е неизбжно.















Тирът: 50 кубика без ПРОБЛЕМлем ги откарвам в Щип!



                                                      Временният мост



                                         Разрушеният от водната стихия мост







                                   Временният мост към Огоя и Ябланица



Таки не идва тирът, къде ли ще ме претоварят? А тези голееми буки ги има само под Мургаш.



                                  Не можещ да се раздели със собственика си автомобил.



Това място хората наричат Претоворището. Тук се натоварват тировете и заминават за чужбина. Мястото е НА 500 м. от главното шосе, но никой катаджия и не подозира какво се върши тук. Или пък горски пъдар.




       Последствията от сечта показах, вредата от приматската мисъл, не ни пука за природата, важното е да има пари и ето, че нищо не е променено: Нов тир е дошъл, а те пътуват тук често както трамваите. Докага, господа изроди? Разруха или тирове? Дойде време разделно.
 

Но иначе природата е живописна, атрактивна, девствена, но и с неизбежното насилие и гавра от човека и свинските му номера.

Човекът - гордоста на живия свят.

А изсичането на горите е непростимо престъпление, грях за който ще проклинят бъдещите поколения.

Най-трудно е човек да упознае себе си, с това трябва да се преборят те. Не помествам коментариите ми, но помня като слон - всеки Ваш коментар е достоен за отговор както предложението ми за снимка на откачения блогър с ник на съветски хеликоптер. Друг един пък е с ник на саветски богатир. Фани единио, удари другио, чувал съм това в кръчмите на Требич и Церецел. Мен не могат да ме обидят нещастници, могат да ме обидят само високообразовани и талантливии хора, които уважавам.
С пожелание към проблемините по-често да посещават планината - тя зарежда със сили и вдъхновение! - а също и един нестандартен поздрав от мен в този линк:

http://planinitenabulgaria.blog.bg/muzika/2015/02/14/330-godini-iohan-sebastian-bah.1338399

Постингът е чудесен. Имам само един колегиален съвет, който не Ви задължавам да последвате. Пасажът от началото, който няма връзка с тематиката "туризъм" би могло да се вмести в коментарите по-долу. Както и сте направили в коментар 2 /като един вид продължение/.