Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
26.02.2015 22:25 - СЕЛО БАТУЛИЯ - СОФИЙСКО ОТИВА КЪМ СМЪРТТА СИ
Автор: planinitenabulgaria Категория: Туризъм   
Прочетен: 6248 Коментари: 3 Гласове:
7


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

    СЕЛО  БАТУЛИЯ – СОФИЙСКО  ОТИВА КЪМ  СМЪРТТА СИ

 

    Някога ескимосите когато остарявали, за да не затрудняват по-младите да се грижат за тях при ужасно трудните условия на живот в полярния кръг, те са се самоубивали. Най-разпространеният начин е бил те да опитат да се удавят, стъпвайки на подвижен леден блок, който се носи към океана. Другите ескимоси, виждайки от брега възрастния човек върху леда не са се опитвали да го спасяват, а са си казвали тъжно: Той /тя/ отива към смъртта си! Смъртта обикновено не е настъпвала от удавяне, като почти винаги плуващият на ледения блок е бил изяждан от мечка. Други възрастни хора са се отправяли към място, за което се знае, че се обитава от мечка. И са разсъждавали така:

    Мечката сега ще изяде мен и ще оцелее. После децата ми ще убият мечката и ще я изядат, така животът ще продължи…

    Тази мисъл дойде отнякъде в главата ми и мислейки за ценностната система на тези древни суровоядци я сравних с тази на днешните ни дърводобвини изроди, които с цел бързо оботатяване унищожават околната ни среда, но и с тази на строителните мутри по Банско, чиито бизнес води до същото - унижожаването на природната среда, в случая на Природен парк Пирин. Мотивирайки се, че в цялата страна гората се сече незаконно, те искат законово да се осече част от парка и демонстрират в подкрепа на това с лозунги, чието съдържание малко променям:

    Какво ни пука за природата, важното е да има пари!

    За да има пари бе унищожена гората на много места, но наранената природа отправя предупреждение към хората този процес да престане. Ще дам пример от Батулийско, където в резултат на изчезнатите гори при дъжд водата вече не може да се акумулира и тя тръгва надолу със страшна сила, както това става в Източните Родопи, цитирам река Върбица. Снимките от последствията на ужасяващата водна стихия, която от с. Кръстец се спусна към с. Батулия са ужасяващи, скоро ще ги поместя и поради това ще започна със серия от два други мои прехода там, преди долината на река Кръстешка и пътната инфраструктура покрай нея да бъдат превърнати в сипейно-каменна пустиня.

   Това предупреждение обаче не бе отчетено от дорводобивната мафия, която продължава сечта на горите над Батулия, където все още има останали широколистни участъци и ще приложа снимка на македонски тир, който наши мутри товарят с дърва за износ. Изглежда работата с гръцките тирове се е разсмъряла, сега купувачите на гората, превърната в метровици са македонци. Снимката съм направил така, че да се виждат едновременно разрушенията от наводненията и тира, който се товари до разрушения бетонен мост, за чието ново построяване строителните фирми искат 500000 лв.

 

    Не за първи път ще пиша за едно от любимите си села по Софийско – Батулия, което бе постигнато от най-жестоката участ след Деветото и вече достигна до там, че в него трудно ще се намери и човек, който да се покачи на ледения блок -  хора в селото вече почти няма! В предишни постинги писах с какво се занимават. Сега допълвам, че в селото се заселват цитани, което е обяснимо – за тах работни места не трябвят, защото те са на помощи, а помощите ги достигат във всеки изоставен дом, където те се самонастаняват. Трябва им само банкомат, в Своге има такъв.  Децата им пък могат да кандидатстват за помощи по 21 показателя, а родителите – с няколко по-малко.

    Съвсем неправилно селото е набедено като партизанско. Това убеждение се наложи защото в горите му бяха убити Дичо Петров и английския агент майор Томпсън, който е бил инструктор на партизаните по Софийско и Трънско. Трънско по онова време е достигало чак до днешния град Бабушница. Още една причина има да наричат Батулия партизанското село и това е филмът „Неочаквана ваканция”. Песента в него на Вили Казасян и Богомил Гудев стана хит, такава остава и до сега.

   

Детство мое

Детство мое, реално и вълшебно,
детство мое, така си ми потребно.
Все се мъча света да обърна,
яхнал пръчка при теб да се върна.

Пак в юмруче ръждив петак да скрия,
пак със кучето да вдигна олелия,
пак с пипер да поръся филия
от хляба чер.

Детство мое, на ръст едноетажно,
детство мое, за мен така е важно,
щом студено ми стане, да мога
да си взема от детския огън.

Все се мъча света да обърна,
яхнал пръчка при тебе да се върна,
всеки ден по една дяволия
да е от мен.

     Нещата обаче не са така, както изглеждат. Батулия е много старо село, отделено само с един нисък рид на Балкана от София и плодородното Софийско поле. Там батулийци са предлагали животинските си стоки, от полето са купували каквото не могат да си произведат, необходимо за животните и за тях.  А това, което хората наричат Батулийско е наистина огромно - то надвишава по площ София в рамките на околовръстното си шосе поне 5 / а може би и 10!/ пъти. Под Батулийско хората тук разбират всичките села по долината на р. Батулийска, а тя включва много долини между Софийската планина и централния дял на Балкана от Мургаш до вр. Високата чука, в които и високо по изворната им област има стотици населени места. След Високата чука границата на селото минава по рида, успореден на р. Искър, свършващ при с. Реброво. Някога с. Реброво не го е имало, то възниква след построяването на ж. п. линията през Искърския пролом. Към Батулийско принадлежат мегамахалите Ябланица, Огоя, Буковец, Кръстец, всяка от които има по десетки малки махалички и стотици отделни къщи. Тук е кипял живот до 1944 г. когато на хората бе отнета собствеността и те бяха прогонени в градовете като работници в заводите и натикани в панели. Поостанаха малко хора по родните си места, защото те не можеха да се разделят с тях – избраха да си умрат тук, сред тази красота, водейки тежкия живот, наследен от родителите им. Тези хора понесоха втори удар от псевдодемокрацията, която окончателно ги довърши. Сега три села в планината – махала Свогето, Белюви къщи, село Кръстец и няколко вилни зони като Мала мечка и др. останаха и без път до Батулия. Пътят е така отнесен от придошлата река Кръстешка, че на места за него напомня само една ивица от камъни на височина няколко метра над новото корито на реката, което тя за няколко часа през нощта на 31. 07. 2014 г. си направи. Този път не може да бъде възстановен вече никога. Водната стихия, според мен с мощ на атомна бомба, отнесе милиони куб. м. земна маса и камъни в река Батулийска и после в Искъра. Сега е време да разоблича спекулацията на тема „Почистванее на речните корита”. Това нещо е невъзможно, защото речните корита се надигат в резултат на отлаганията в тях. Привеждам като пример милионите куб. м. камъни и пръст в Искъра само от един от нейните стотици притоци. Те няма да достигнат до Дунав.

    Село Батулия-Софийско наистина отива към смъртта си. Това се забелязва от липсата на хора в селото, от изоставените къщи, а какво стана с къщиите, които хората възстановиха за да ги ползват за вили или построиха нови – те са ограбени от циганите на Своге и напуснати от хората. Давам за пример къщата, строена в махала Белюви къщи, на която не е откраднат само надписа „Вила Виолетка”. Толкова бетон са изляли хората, бъркан и носен на ръце, толкова строителни материали и…днес от къщата е извадено всичко, което става за отпадъци в скрапопункта на свогенския квартал Зли дол.Този процес на разрушаване на българското село – основата на страната ни през изминалите векове – бе внесен от СССР. Под формата на колективизация, одържавяване и други простотии, получили популярност под имато масовизация, за 45 години бе разрушен фундамента на страната ни – българското село - съхранил я през петте века турско иго. Оказа се обаче и нещо друго – вирусът на Маркс, с който хората бяха заразени още е жив! Заразените с вируса по наследствен път не искат да се излекуват от него, искат да заразят и другите след тях. Привеждам примери от пишещи примати в Блог. бг. Връщане назад към възстановяване на селото не може да има, животът вече  е взел друго направление. Селският начин на живот като основен поминък днес е запазен само сред българите в Западните покрайнини, чиято собственост не бе отнета. Изразявам лично мнение – отнемането на собствеността на хората, преместването им насила в градовете и натикването им в панели – новата им жизнена среда – ги промени. Поради това голяма част от пръкнатите при тези ненормални условия, далеч от благотворното въздействие на природата, от корените на рода и родното си място, те просто не притежават ценностна система и  поради това те вярват само в далаверата както руснаците, за които тези процеси започнаха от 1917 г. Аз разделям тези хора на три категории – пазарни проститути, пазарни боклуци и пълни боклуци. Коя е преобладаващата част в тези три категории – нека да не налагам мнението си. По делата им - чалгата и бирата – ще ги познаете.

   И какво стана с Батулия след 1944 г?

   В началото селото се обезлюдяваше с някаква скорост, а махалите над него още по-ускорено. До 1989 г. по махалите бяха останали само малко възрастни хора. Престъпността след 1989 г. пропъди и тези хора, а същата тази престъпност с център Своге разруши къщите на хората за да бъдат извлечечени от тях метални части за скрап и други неща, които стават за покъщнина в гетата. Свърши и този процес - от останалия гол като тупан от към скрап Батулийски край вече нямаше какво да се открадне. И  се започна с гората. Процесът на обезлесяване вървеше тук по-бързо от другите части на страната, защото Община Своге, подобно на Община Правец е независима, което означава директно подчинена на задкулисието, не на София-област. Заменки, концесии на гори, добро взаимедействие между мутродърварите, горските власти, Нотариата, Съда,  Обшината и Полицията доведе до промяна на собствеността на горите, за които се твърди, че всичките широколистни гори, превърнати в сечища вече са собственост на бившия кмет Емил Иванов. Според мен обаче той е бушон на задкулисието. Той в момента води агитация да се върне на поста си и хората смятат, че това ще стане, защото изградените от него престъпни структури в Общината не са помръднати нито от Малкия Емил нито от последния кмет от ГЕРБ. Аз съм писал за един мутросекач, наричан „Белия Мерцедес”, за когото хората казват, че е основният виновник за водната стихия, ударила Батулия.

    Село Батулия е пример, как едно комунистическо село загина заради комунизЪма си. В началото /след Деветото/ то бе добре, имаше дори пътнически влак до Реброво и от гарата - автобуси. После остаана само един автобус директно до София, вече и него го няма. То и маршрутката няма кого вече да вози. Сега всичките обществени сградии се рушат, също и голяма част от къщите на хората, природната среда е опустошена, в селото  се заселват цигани, които вещаят смъртта на населеното място. Предполагаемото пълно напускане на населеното място от хората привлича циганите да използват каквото могат от него – да изгорят плодните дръвчета, да секат гората около селото и др. такива, след което да се преместят в друго за изглозгване. Някога – врата към един планински мегакмоплекс от села с процъфтяващ в тях живот – днес селото е като покачено на леден блок, пътуващо към смъртта си. Това е наследството от съветската система, която бе внедрена у нас, такива ще са последствията за Южна Корея и Япония ако ги завладее Ким Чен Ун, такава ще е и съдбата на Кримската, Луганската, Донецката, Приднестровската, Абхазката, Северосетинската и другите народни републики,  ако ги завладее Путин. Само заразени с вируса на Маркс и свикналите с него както на времето въшките с ДДТ-то преди да го забранят не са в състояние да проумеят това. Страните, които приемат обществен строй тип „Маймуни с ракети”  или „Планетата на маймуните”, обричат себе си на смърт. Това неразумно деяние е равносилно на пътуване по изглежащ доста голям в началото си леден блок на Арктика, от който слизане няма…

 

   Селото губи в голяма стереен притегатевлността си и за мен, защото с разрушаването на пътя отпадат три мои прекрасни лъча към Централното било на Балкана. В момента се замислям - не стотици, а много стотици или хиляди отделни къщи има само там, по долините на трите реки – Кръстешка, Свиновска и Оградишка, от които дойде ужасната водна вълна, влачеща цели дървета и камъни по 1/8 от кубичния метър. Ударите на тези камъни по дървета и мостове ги унищожи.

   А сега за бедствието:

   Във вековната история на селото дъждове винаги са падали, но толкова вода от Балкана никога не се е спускала. Добре е, че водата не е придошла и от реките, идващи от селата Ябланица и Огоя, а само от  Свиновската река. Посетих пострадалата долина, което не беше лесно. И още едно добро съвпадение – двете реки, Оградишка и Кръстешка, които се събират с река Свиновска не бяха оставили следи от поражение по коритата си, значи не те се причината за водния ад над Батулия. Ако и те бяха придошли с дебита на р. Свиновска селото /Батулия/ щеше да бъде унищожено както село Згориград след скъсването на утайника над него, а също и моста на р. Батулийска до ж. п. гара Реброво щеше да го сполети съдбата на батулийския мост.

      Вместо размисъл и поучение след това бедствие, което стана възможно след изсичането на горите по споменатите три реки и да престане тази природорушителна сеч, подготвя се ново такова още по-ужасно бедствие и доказателство за него са тировете, които пълни с метровици от оставащата част от горите напускат стрната. Сега всичките тирове ги товарят на претоварището, както хората го наричат – площада на с. Батулия, защото те не могат да преминат по понтонния мост към Ябланица, поставен след отнасяненето на бетонния мост от водната стихия. Високопроходими камионии слизат с плячката от природната среда – метровиците -  и ги претоварват на големите возила, които отпътуват за чужбина. Гората ни - нашият завод за кслород и прясна вода във вид на дървен скраб пътува за чужбина. За да се обоготява дървената мафия, която без всякакво съмнение се покровителства от най-високото място в стрнаната.

    Постингът ще продължа с обяснение под някои от снимките.




Гласувай:
9



1. sande - Батулия ----
26.02.2015 22:33
Батулия ...

Приказка чудна.
цитирай
2. schumpov - И аз до сега мислех, че Батуля е па...
27.02.2015 19:50
И аз до сега мислех , че Батуля е партизанско село. Един старец от моето село казваше, че комунистите са като гъсениците, докато не унищожат всичко, няма да си отидат. Не убийствата и репресийте са най-голямото зло от комунизма, унищожаването на моралните ценности и устои на нацията са невъзвратими, в това се състои комунистическата революция. От създаването си Партията винаги е работила за унищожаването на държавата България.
цитирай
3. jalko - Истината за Батулия
16.02.2016 12:09
Аз също съм родена и живяла в това село. Беше едно от най красивите и китни селца. Хората се уважаваха, помагаха и бяха единни. Сега всеки път, когато отивам там ме боли сърцето, защото виждам една мизерия, останали шепа простаци и клюкари и нищо обнадеждаващо. никой не милее и не прави нищо по запазването и обновяването на това село. Горите се изнасят наистина поголовно и никой не прави нищо по въпроса да ги спрат. Оголяха планините, като в Гърция. Ако продължава така и никой не го е еня, скоро няма да има и път до там. Жалко , много жалко. Опомнете се българи и се хванете за дела, не за клюки и интриги.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: planinitenabulgaria
Категория: Туризъм
Прочетен: 12184006
Постинги: 4544
Коментари: 10754
Гласове: 18319
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031