ПОСЕЧЕНИТЕ  ГОРИ  НАД  ВЪРШЕЦ

            НАПОМНИХА  ЗА  ПРЕСТЪПЛЕНИЕТО  НА

         ДЪРВЕНАТА  МАФИЯ  В  ГОРИТЕ  НАД  ГРАДА

 

   Каква буря се разрази над Вършец видяхме всички от телевизионните репортажи, но за унищожаването на буковите гори над Вършец знаят много малко хора. На тази сеч аз бях свидетел.

   Кои секат българските гори вчера чух от двама собственици на камион с висока проходимост, които сваляха посечени борови дървета от Желенската планина в Своге. Те казаха, че боровите гори в района, които се секат са на Горското, но големите сечища са в буковите и  дъбови гори, които са собственост на бившия кмет на Своге Емил Иванов. Той, казаха те, държи каймакът на горите, другите секат по малко и то дървета, които не стават за горене /б. м. черен бор и смърч/, от тях почти не се печели. Камионът бе натоварен вече и тръгна към Своге, за да бъде претоварен в тир, който щял да закара метровициите в цех за правене на палети.

    Как бяха изкачили камиона си в снега тези двама души, как го бяха натоварили с тези тежки дървета, как щяха да се спуснат по пътя-пързалка, съжалих ги. Аз използвах за маршрута ми утъпкания сняг от камиона им.

   Такава сеч преди години се извърши в района на Балкана над с. Заножене, квартал на Вършец. Тук имаше букова гора с едни от най-големите буки в страната. Още си спомням как един трактор влачеше посечена бука към по-широко място, за да може да бъде нарязана тя на метровици. Тракторът бе верижен и имаше приспособление да повдигне дънера на буката, да го постави на един метален праг и да го върже. След това извлича буката от мястото на отсичането й на друго място, по-удобно за нарязването й. Аз се спусках от с. Губислав по римския път към х. Бяла река и достигнах поляните над с. Заножене. Видяхх как един трактор влачи огромно дърво, но не може да го изтегли и веригите му се въртят на място, забивайки се в земята. Дървото бе толкова голямо, че закачаше клоните си тук и там и тракторът не можеше да се придвижи. Събраха се резачи да отрежат най-големите му клони и тракторът да успее да го изтегли.

    Този район ми е много познат. Аз знам и трите му римски пътища, които тръгват от долината при Вършец и достигат седловината Дупнивръх. Спомням си и каква гора имаше тук – буки с по метър ствол, ако погледнеш нагоре, хората казват, шапката ще ти падне, защото много трябва да наведеш главата си назад. Днес няма ни една. Посякоха ги. Около дънерите на посечените буки има подраст, фукна и подрастът под буките. До възстановяването на равновесието на гората – поне 250 години – древните пътища, които радваха не само мен с прекрасната си архитектура ще останат скрити. Но може и да изчезнат под торфа, защото няма да се ползват.

   Пи дъждове вече няма какво да акумулира водата, същото важи и при снеготопенето, ето една от причините за наводнетията не само тук. Реките от този район се събират в реко Батуня, наричана още Вършецката река.

   Посичането на горите над несъществуващия вече курорт с минерални води Вършец със сигурност допринесе и за бурята над него. Кварталът Заножене, който е по-на завет в горната част на реката не пострада.

   Напомням и за още едно екопрестъпление  там, много отдавна там са застреляни от ловци с карабини със снайпер дивите кози, които са обитавали скалите в изворната част на р. Ботуня. Тези кози са причина планината да бъде наречена Козница, толкова много са били, а днес там няма и една дива коза…

    Спомням си едно предаване, когато строителна мутра във връзка със строеж на нови лифтове каза:

    Какво ни пука за природаата, важното е да има пари.

    Един от пътищата да има пари е този на превръщане на горите в метровици и износа им в Гърция, но ето до какво води това екопрестъпление. Съчетано с язовирите, които престанаха да бъдат язовири и бяха превърнати в мутрорибарници без възможност за регулиране на обема на водата в тях – истински бомби със закъснител – ето до къде стигнахме. Природата ни напочня за издевателствата ни над нея, но тя има сили и да ни премахне от лицето на земята, щом не можем да се справи със злото - тези, които се обогатяват като я рушат.

Ето един от печалните, смъртоносни резултати от проваления преход на България!

Това ще ни се връща безкрайно и убийствено докато имаме признаци на живот.

Непрекъснато в такива моменти си спомням разказа "Горски дух" на Николай Хайтов.

"Хораааа, не кърдисвайте гората, лошо ще ви стигне! " Гласът на горския дух , който ехти в тъмните нощи.

НАИСТИНА НЕ ЗНАЕХ