От Лос Анжелес - още един поздрав към туристите по случай Новата 2015 година    с пожелание не само туристите, но и хората да проходят по горите, 
    Вазов е бил турист и през лятото е ходел по планините, но с водач и на кон. Веднаж в гората над с. Бов го срещат конни стражари. Предупреждават го, че в района са се появили разбойници, да се пази. Той обаче отговаря на стражарчетата така:

      Разбойници не ходят по горите,
      в горите и по планините,
      Те другаде свободни ходят,
      но Вие тях ги не ловите!

      Дали Дядо Вазов не е имал предвид организираната престъпност по населените места с чадър от парламента още тогава?

      Който не притежава необходимата понорова култура, която се придобива при ходенето по горите, в поздрава ми в снимки ще намери нещо интересно по тази тема.

      ЧНГ 2015 !



Тази планина под мен има пропастни пещери, уврази, понори, въртопи, текат подземни реки.



                       Който разбира от понори, ще различи на снимката два.
 

        На горната и на долната снимка има един двоен понор, наречен Перинеума заради тънката скална разделителна преграда между отворите му. В единия му отвор - продълговат, широк и не много опасен зд спускане ще слеза и ще направя снимки. Другият отвор е тесен и много страмен, в него могат да се спускат само алпинисти. И от двата отвора бучи вода.







Аз вече съм долу при водата. Страшничко си е.











            Следващите снимки са при излизането ми от отвора /пещерата с водопада/







            Тук се вижда как реката по подземен път се отправя под планината.







                              Отново съм на земята, вижда се нов понор.



Понор, който поема само високи води през пролетта или след дъжд.



                                  Два понора, в готовност да поемат високите води.



Понор, в който влиза и тръгва под земята доста голяма река.







         Понорова река, оправила се към предназначената за нея скална дупка.



                                                                 Друг тип понор



На горната и долната снимка - рекички, отправили се към скалните си дупки в карста.







                                         В ляво какъв голям понор има!



Тук понорът е точно пред мен. Интересното е, че в тях няма паднали животни, защото те живеят тук, познават ги и се пазят да не пропаднат в някоя дупка.

    ЧЕСТИТА НОВАТА 2015 ГОДИНА! В Лос Анжелес таквиз красоти нема, е па нема!!!

Хайдути
Иван Вазов



Стражари конни в планината

стигнаха ме и ми явиха:

„Пази си джеба и главата —

разбойници се тук укриха.



Разбойници ний гоним люти!“

„Приятели — казах им тамо, —

кажете: гониме хайдути —

в гори хайдути има само.



Нещастните, и те се чуват!

Аз даже ги почитам малко:

те кожа и живот рискуват

за своето коматче жалко.



Разбойниците тук не бродят —

в горите и във планините:

те другаде свободни ходят,

но вие тях ги не ловите.“



Юли, връх Ветриловата воденица

"Скитнишки песни" (1899)

Молитва в планината
Иван Вазов

Станах жив, бодър. Гледам: слънце

на планина златеше връха.

В букака тъмни чувам звънци;

прохлада утренна ми лъха.



На двора неми в тишината

кристален чучур пей гръмливо;

с антична скуфа на главата

игумен крачи мълчаливо.



- Добрутро, отче Филотее!

- Къде така - с божата воля?

- В душата ми нещо сладко пее:

отивам богу да се моля.



Отвън излязох, на посока,

пустинята планинска фанах.

Там, върху канара висока,

един с природата останах.



И в божий храм неръкотворни,

пред туй величье чародейно,

пред тоя мир светлив, просторни -

коленичих благоговейно.



И дълги, дълги там минути

молих се, в вдъхновенье нямо,

слова дълбоки и нечути

устата ми шептяха тамо.



И бога сещах, виждах ясно

в небето, в слънцето заристо,

във мирозданьето прекрасно,

във всеки дъх, шум, шар и листо.



Навред той беше - вред изправен:

в душа ми тъмна и в ефира,

премъдър, вездесъщ и славен,

разлян в живота на всемира.



И той ме чуйше - ази знаех -

и мойте болки, скръб, съмненье

и сълзи, що в душа си таех,

приимаше с благоволенье.



Усетих неговата благост

и мир в сърце си облекчено,

изпитах чиста, светла драгост,

като създанье обновено.



Върнах се в двора тих и неми.

Игуменът сърдит се види

и каза ми: - От толкоз време

отключих храма - де отиде?

Екът на Лакатнишките канари
ИВАН ВАЗОВ

Et une voix sortit de l’ombre et dit: Non!
V. Hugo



Отзивчивий гранит беседва с мен.

Веднъж викнах - в един горчиви час:

"Аз сам съм пак! Се сам! Скали, кат вас,

в пустиня съм!... Ох, туй усамотенье

до края ли ще ме дружи - всегда?"

Скалата рече: - Да!



"Познах живота аз... Душа усърна

на грижи, скръб, измами в вечен плян.

Мечта подир мечта и блян по блян

разсяха се... О, няма пак да зърна

на младостта си светлите дене!"

Скалата рече: - Не!



"Аз висоти стигнах - и в бури влезнах,

аз славата вкусих - и злъчка пих,

от гневний зъб на завистта патих,

из боя горд, но с рани зли излезнах -

злокобна мойта е била звезда!"

Скалата рече: - Да!



"Аз работих и сях, пях с вяра жежка

във чест, в добро, във правда, но съзрях

море злини, срамът на трон видях.

О, камък, дай ми твоята мъртвешка

коравост - да не чувствувам поне!"

Скалата рече: - Не!



Кога умра - туй сърце ще немее!

Тогаз дано друг песник вдъхновен,

на нов век син, и по-честит от мен,

триумфа на Доброто да възпее

и края на неправди и вражди!



Гранит, мълчиш! Защо не казваш: Да?



Станция Лакатник

Само поет може да напише такъв "коментар"!!!

Вазов е един от духовните ми отци. Когато срещна в планината паметна плоча, че това място е било посетено от Вазов, аз благодаря на Господа, че ни е дарил с този велик човек в такъв важен момент, когато Българиия бива освободена от турското иго. Той живее и в трагичното време за България - Балканските войни и Междусъюзническата, ПСВ и нейните "договори". Пред очите ми в момента изникват две картини - едната на Алабак, където има паметна плоча с лика на Вазов и до него лика на Алеко Константинов. Другата - на Залъмово кладенче над Сопот, покрай което бягат от турците сопотчани по време на войната. То е с открадната плоча с лика на Вазов, която бе оот бронз.
ЧНГ ! На Теб - вдъхновение и нови стихоове!