Тази разходка в картини е между седловината, свързваща селата Дива Слатина и Йеловица. От нея към масива Копрен започва една скална приказка. В началото скалите са от двете страни на масива, но после те остават само по билото и от север. Скалите са единични или по групи. Към цветята в планината и скалите изпитвам силна любов и те присъстват често в блога ми.
    Първата ми среща с тези скали бе преди 24 години, но много бегло. Тогава изминавах сам по билото маршрутът от Петрохан до р. Тимок и опастностите пред мен бяха много. Благодаря на Господа, че ми даде  смелост на първо място за това и сили. После за да се запозная с тях идвах няколко пъти, след това ми посещение ми си иска да дойда някога пак. Болно ми е, че тези красиви места са толкова непознати на хората и туристите, а такава дивна красота е рядкост за планините на България.
    Някога тук посещенията бяха забранени, защото от двете страни стояха класови врагове. Днес по билото на планината, което е граница между Сърбия и България няма никой Туристите могат свободно да посещават красотите и от двете страни на границата. Изгонените от пасищата на планината животновъди поради Ньоския договор и после поради строежа на клеона са дсовели до обезселването и подивяването й, което я прави още по -нтересна..
  На добър път!



                                    Скалният комплекс "Каменната сватба"



                                 Елемент от комплекса



               Към скалите на Копрен - един непознат рай от планинската ни природа.



Скалната младоженка изглежда непразна между шестия и деветия месец.



                                  Вкаменен депутат?







                                              Главата на вкаменен дзвер?



                                  От тук започва долината на река Йеловишка.



                Човек заровил главата си в хвойната, но дупето му останало навън?



                                 Предната част на вкаменен дзвер?



                                                               ?



                                                       Вкаменени примати?











                                             Скали тук много. Не, че няма.



                                                     Глава на мечка?



                                                           Джамия с минаре?



                                     Изкопаемо, но със запазена коса на главата?







                                                     Скална плетеница?



Самотен смърч, като този при Видимската пътека, наречен "Самотното борче".







                               Профил на глава на мъж?











                            Малкият Дупни камък



                                        Искам да оглавя ДАНС!



                       Куче, полегнало по гръб на ската на планината?



                       Не са скални ниши на траките, а природни образувания.























Аз съм на седловината от с. Йеловица за с. Дива Слатина. Зад
мен има още една седловина с римски път, свързващ тези две села.







Побита глава? Такъв връх, но с турско име - Кафадикилди - има под вр. Ботев.



                                                Залегнал над окопа войник?











Хвойната ще унищожи и клека тук. Както циганите изгониха локорските партизани от с. Локорско. И те не можаха да се справят с тях.
















                                 Връх-въведение към масива Копрен



                      Нагоре към Копрен! Този е Малкият, следват още четири.



             Седловината, свързвала село Дива Слатина със село Йеловица.



















                       Костенурката? Такъв връх има над х. Левски



















                                          Спящ пуяк, който се е вкаменил?



Това куче Господ го изпрати с мен. То тръгна след мен от Горско стопанство Йеловиица и ме придружаваше неотклонно. Когато се прибирах падна мъгла и то безпогрешно ме преведе по билото на планината между хвойната и малините. Не му се доверявах винаги, но ако спирах за да се огледам, спираше и то и ме чакаше с обърната към мен глава. Когато достигнахме паметника на Каца камък всичко, което имах за ядене му го дадох. Кучето е приятел на човека.

Ако това е Земята, то тя е изглеждала така след Сътворението на света. Това го може само Твореца.

Ако нещо ни приземява, това са римските пътища и изоставените Гранични застави.

И на една загадъчна, мистериозна сянка - на горския дух, на Великана Коста Иванов. На съдрания му анорак и захвърлен телефон.

Накрая става ясно, че това е забравената, изгубена България.

по този изоставен и забравен вече от българите планиниски рай.

няколко души са предизвикали много интересна асоциация у един блогър - разглеждайки ги, вместо да се породи у него желание да отиде и да ги посети, той прави асоциация с цигански манаф и анален секс. И този човек пише в блога.
Простащината от тази негова асоциация, за която ще напомня още веднаж ми даде идея за един друг постинг, който ще поместя скоро.
Разбира се, името на този нещастникхникога няма да спомена, жал ми е за него..