Постинг
20.12.2014 04:54 -
СКАЛИТЕ НА КОПРЕН - 1
Автор: planinitenabulgaria
Категория: Туризъм
Прочетен: 14066 Коментари: 5 Гласове:
Последна промяна: 21.12.2014 05:53
Прочетен: 14066 Коментари: 5 Гласове:
19
Последна промяна: 21.12.2014 05:53
В настоящия постинг помествам картини с част от скалите на Копрен. Те са доста отдалечени и от България и от Западните покрайнини, като достъпът до тях преминава през много красиви местности. По-близо са скалите до почивния комплекс и хижа "Копрен", към 4-5часа. Още поне три часа трябвад за преминаването поксрай тях и още 4-5 за прибиране от другата им страна. Аз им се качвам от ткъм Трите Чуки и слизам към р. Припон. Маршрутът е 12 часа. От към с. Дойкинци е още по-дълго, но опастността от загубване е реална, а ако етова се случи при студено или лошо време може да стане и летална.
Един турист, който се счита за сериозен ако не познава тази част на Балкана аз не го считам за сериозен.
Наблюдателен пункт "Копрен", основан на 13. 10. 2014 г.
Окаменил се депутат от ДПС?
Не е остатък от зид, а от разрушаването на скалата.
Следват снимки на скали, характерни за тази част на планината.
Тук попаднах на двойка любители -алпинисти - Пеевски и Фидосова, които се
покачиха с титанови клинове и подсилени въжета до геврека, но не можаха да се проврат през отвора му и го травесираха. Стъпиха от горе му един по един за да не го съборели, но аз си мисля, че двамата нямаше как да се съберат върху него..
Удивен от умението им на скалолазци, гледах ги и забравих за фотоапарата си...
Такива са склоновете на Копрен към България.
Скали по билото на Копрен
Така изглеждат скалите от северната страна на Копрен.
Туристи, побързайте да се качите на Копрен, докато все още хвойните разрешават това.
От дядно е България, от ляво - Западните покрайнини
Тур за катерене катигория 4 А
Законът "Пеевски" за банките минал на първо четене? Аз - доволен!
Тук е бил парламентът на обитатеблите на планината 3000 години преди маймуните.
С поглед към долината на Огоста, където са разположени селата
Чипровци и Копиловци
24 години изминаха, откакто за първи път преминах прехода от Ком до Тимок, но и сега съм превъзбуден, като да не съм бил тук никога.
Контрапункт на изгледа на Балкана от север
Тук има и езера.
Вкаменелост на биринджия от Задкулисието, шеф на комисия
по културата към парламента 3000 години преди маймуните?
Няма как да покажа какво се вижда надолу...
Тук съм на платото нна Копрен, то се нарича Три кладенци.
Хвойната превзема нови и нови площи от планината. Както
циганите части от страната.
Всичките скали приличат на нещо. Те са жива материя,
но живътът им е милиони години.
В този планински рай всичко си стои така, както го е подредил Първотвореца.
Заснет с много голям зум Дупни камък, но от към несмешната му страна.
Долу се вижда местността Равно Буче, а долината е на р. Припон, единствената,
която не образува водопад.
Тази гранична маркировка подържат сръбските граничари, по -точно натоварените с това строители, защото сръбската гранична полиция стои долу по селата. Вместо да пази от кантрабнадисти и престъпници, те ме будят по нощите да ме питат защо съм там. А престъпност има - наши мутри от мутроловния барок "Ветровника" изпозастреляха конете на хората от другата страна на планината със спортна цел, със снайперови карабини през нощта. Крадци откраднаха стадо с говеда от говедарника под вр. Вражата глава и са го свалили според говедарите в с. Копиловци. Вместо да хванат тези престъпници, те ме спират по пътищата да търсят в колата ми златотърсач.
Доукрасена от туристи-пенисчии гранична маркировка.
Местността Равно буче. Вижда се останка от български пост на лавинобезопасно място. Под нея попаднах в хвойна и с последни сили успях да се измъкна. Ако се бе влошило времето, докато се борих с храстите, това щеше да е последното ми място за туризъм. Никога няма да забравя този ужас от стотина метра с вековни хвойни. Стеблата им бяха дебели колкото ръката ми, а храстите бяха по-високи от мен. Там останаха един мой чисто нов анорак и телефона ми. Ходенето по такива планини си има рискове.
Останка от наш пост, строен след 1919 г.. Имало е майстори някога, казвам го като любител-строител.
Аз съм на Малък Копрен, вижда се част от скалата Дупни камък.
Останки от пътеките на граничарите, които пазеха да не се виждат роднините от двете страни на границата и да не бягат гедерманците от Гедермания. Тук клеон не се построи, защото планината е много висока, но пък имаше много гранични застави.
Тези с по-голямо въображение дано да могат да си въобразяг как изглежда този къс рид от към долината на река Ланджина.
Скалата Дупни камък
Имам репер - движа се към Трите чуки.
Така изглеждат Трите чуки от платото Три кладенци, преминават се без опастности.
Едно от езерата по платото. Където няма поточета Бог е придвидил за животните такива езерца. Има ги на много места по Балкана.
Зад този връх се намира най-важното кръстовище на римски пътища в България.
Връх Вражата глава със страховитата смърчова гора под него.
Това плато е на страничен рид, който има формата на триъгълник. Не мога да намеря точна сравнителна степен за големината му, затово казвам, че е много огромно. Представлява равностранен триъгълник със страни по около 25 км. Долината пред мен е на р. Дойкинска, другите две реки са Темщица и р. Височица в участъка на язовира Завойско езеро.
Тази огромна жаба ми напомни за една председателка на парламентарната група на ГЕРБ, така тя се отличаваше от другите жаби. Смешното е обаче друго, че жабоците винаги са предпочитали да "скачат" на най-едрите женски екземпляри, а мъжете започнаха да правят като тях само от преди няколко години. Днес появи ли се нещо по-едро, всички мъже пощуряват и го подгонват...
Връх Вражата глава
В зноя се вижда очертанието на вр. Миджур, в дъното на снимката. След Копрен-Трите чуки билото се успокоява, но ужасите се появяват отново при Острата чука, Хайдушкия и Орловия камък.
Първият връх на огромното триъгално отклонение от вр. Вражата глава. Някога пасище, днес то се превръща в скривалище са дивите свини. Те се пазят там от вълците, хората изчезват от тук. А пасищата отстъпват все по-надолу към с. Гостуша.
Вижда се отклонението на огромния рид, седловината между него и вр..Вражата глава. В дъното билото спокойно и бавно започва да се навирма към Миджур, най-високият връх в Западния Балкан. Вижда се от Черни връх.
Триъгълното плато над с. Гостуша
Част от триъгълното плата над д. Гостуша
Строено преди 2000 години!
Едва ли някой знае повече римски пътища от мен в страната, едва ли някой е изминал толкова дълъг път по тях. Този път е второстепенен, широк е към 180 см. Долу в долината преминава "магистралата", тук по билото на рида и после по билото на планината има третостепенни пътища, но и ма и стратегически, широки само по 80 см.
Вероятно почти всички римски легиони от Рим за Изтока са минавали от тук.
Тази табела ми напомни за поговоорката " Законът, това е врата у поле". Това е единствената маркировка от с. Дойкинци до вр. Копрен, тя е под върха, а до нея от селото има към 18 км. Грижовни за туриистите хора обаче са маркирали места между хвойните и смърчовете с жълти лентички от полиетиленово платно. За туристите с добра ориентировка те сащо са полезни, защото превеждат по не съвсем още покритите с хвойни площи.
Следващ постинг
Предишен постинг
Прекрасно място, благодаря ти за тези невероятни снимки!
Чу
цитирайЧу
Невиждани красоти и уникални места. Несравними с нищо, което сме виждали. Даже по филмите. Както казва Йордан Радичков в"Неосветените дворове" /Сибирския пътепис/ "Тук природата струпва пред вас неправдоподобности и вие трябва да минете през тях", а ако разказвате за тях не може да го разкажете, а и слушателите ви не могат да си го представят. Човек обикновено си представя това, което вече е видял някъде.
Интересно е, какви филми биха моглида се снимат тук, но никой не се е сетил, а даже да се сети, задачата ще се окаже неизпълнима. Сложна, трудна,скъпа в материално отношение. Но не невъможна ако се използват хеликоптери.
Поздравления, Коста! Заслужавало си е да си изгубиш анорака и телефона а и усилието и изпитанието да се преодолеят клопките на природата. Както и разправиите със сръбските джандари. Прави са да те подозират и да се съмняват в тебе, защото не е за вярване.
цитирайИнтересно е, какви филми биха моглида се снимат тук, но никой не се е сетил, а даже да се сети, задачата ще се окаже неизпълнима. Сложна, трудна,скъпа в материално отношение. Но не невъможна ако се използват хеликоптери.
Поздравления, Коста! Заслужавало си е да си изгубиш анорака и телефона а и усилието и изпитанието да се преодолеят клопките на природата. Както и разправиите със сръбските джандари. Прави са да те подозират и да се съмняват в тебе, защото не е за вярване.
4udovi6teto написа:
Прекрасно място, благодаря ти за тези невероятни снимки!
Чу
Чу
ако ходят сред природата и се зареждат от нея със сили и вдъхновение, още по-добри ще станат стиховете им.
sande написа:
Невиждани красоти и уникални места. Несравними с нищо, което сме виждали. Даже по филмите. Както казва Йордан Радичков в"Неосветените дворове" /Сибирския пътепис/ "Тук природата струпва пред вас неправдоподобности и вие трябва да минете през тях", а ако разказвате за тях не може да го разкажете, а и слушателите ви не могат да си го представят. Човек обикновено си представя това, което вече е видял някъде.
Интересно е, какви филми биха моглида се снимат тук, но никой не се е сетил, а даже да се сети, задачата ще се окаже неизпълнима. Сложна, трудна,скъпа в материално отношение. Но не невъможна ако се използват хеликоптери.
Поздравления, Коста! Заслужавало си е да си изгубиш анорака и телефона а и усилието и изпитанието да се преодолеят клопките на природата. Както и разправиите със сръбските джандари. Прави са да те подозират и да се съмняват в тебе, защото не е за вярване.
Интересно е, какви филми биха моглида се снимат тук, но никой не се е сетил, а даже да се сети, задачата ще се окаже неизпълнима. Сложна, трудна,скъпа в материално отношение. Но не невъможна ако се използват хеликоптери.
Поздравления, Коста! Заслужавало си е да си изгубиш анорака и телефона а и усилието и изпитанието да се преодолеят клопките на природата. Както и разправиите със сръбските джандари. Прави са да те подозират и да се съмняват в тебе, защото не е за вярване.
когато описвах четирите дяла по билото на Балкана от Петрохански до Салашки проход. Имам силна зрителна памет и тя ми помага до толкова, че понякога се чувствам като издигнат над планината и я разглеждам от горе. Сега събрах смелост да направя такова описание на най-сложния дял на Балкана, от Петрохан до Витиня, където той има до пет успоредни ридоа и широчината му достига 50 км. по права линия. А от вр. Мургаш извират 7 реки.
Трудностите ми идват от това, че гледам бебе /в Лос Анжелес/, а при такъв случай винаги има една много спешна работа и не мога да седна и да събера мислите си.
А снимки със скали ще има още доста. И дори една каменна сватба, Копренската.
Страхотни снимки пак си направил, пък и разказа ти го бива. Особено се впечатлих от мечките-алпинисти:)))
цитирайТърсене
За този блог
Гласове: 18387