Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
01.12.2014 12:15 - ОТНОВО ЗА ПАСИЩАТА
Автор: planinitenabulgaria Категория: Туризъм   
Прочетен: 2538 Коментари: 2 Гласове:
13

Последна промяна: 01.12.2014 18:38

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg

                          ОТНОВО  ЗА  ПАСИЩАТА

 

     Този път ще пиша за крайселските пасища – тяхната съдба е същата, като и на селата. Те умират…

 

      Аз помня годините, които нанесоха непоправим удар на селата. Най жестокото време бе зимата на 1999/2000 година. Вилните зони, които са обитавани предимно през лятото, временно обитаваните къщи по селата – всичко това за една зима бе непоправимо увредено от върлуващите тогава из стрната ромбригади. Всички елементи от джелезо бяха изкрадени – това бе престъпният бизнес, получил разцвет по онова време - за да бъдът предадени за скрап, макар това да правеше къщата вече необитаема. Някои от тях дори бяха срутени при изтегляне на крепежните й железни елементи.. Изкъртени бяха от стените и електическите инсталации заради джиците. Този ужасяващ удар, извършван „под носа” на корумпираната ни полиция и вероятно съгласуван от лидерите на разбойниците с тях доведе до краха на много вилни зони, цитирам само тези по Искърския пролом и по Софийския Балкан. Плячката от влаченето на ямата бе прекарвана през третокласните пътища на Балкана, където автоконтрольори няма и това ли едва бе случайно. Тези пътища аз наричам пътища на престъпността и в блога си съм описал доста от тях. Основната плячка от влаченето на яма е била предавана предимно в скрапопункта в Зли дол, квартал на Своге.

   Годините напредваха, престъпниците винаги бяха по активност и тактика преди полицията, която все я намаше, няма я и сега. Давам пример с продажбата на моторни дърворезачки от ромове пред полицията на бул. „Мария Луиза”, като те пробват резачките дали работят. Ама няма кой да чуе воя им. Давам пример и с продавачите на цигари на Женския пазар, извършващ се между 3 полиции.  От ограбените вече вилни зони нямаше какво повече да се отнесе на скрап, на ред бяха селските къщи. И животни има там за ядене, и магарета за прекарване през месомелачките, и пенсионери с пенсии за нападане. Тези удари по селата, подсилени от пълната безработица там и липсата на каквато и да било перспектива пред хората, освен за престъпниците, превърнали престъпността в свой бизвес, доведе до тяхното обезселване. С това отпадна и вековния поминък на сравнително възрастните хора, да гледат животни и да ги  пасат наблизо по пасищата около селата, защото те нямат нече сили да ги отвеждат на далеч. Подържаните до към 2000 – ната година пасища започнаха да се стесняват по площ все повече и повече, неползваната част от тях бе засегната от промяната на статута им, тя се превърна в келеме. Келеме се нарича изоставената нива, която обраства с подраст и постепенно се превръща в гора. Да се обработи такава нива, за да се ползва тя отново по предназначението си е адски трудно. Същото важи и за пасищата. За планинските пасища вече писах, сега за тези, които са в най-ниския пояс, до 1000 м. н. в.

   При тях горещиниите и сушата през лятото са големи. Това води до ползването им по специален режим, зависещ от дъждовете и от мястото, където има поточета през тях. Човекът с животните има вроден рефлекс, получен от столетното упражняване на тази професия, който му помага в живота – види ли пасищен бурен – трънкосливка, трънка, червен глог, шипка или какъвто и да е трън, той го унищожама чрез изкоревявне, горене, отрязване. Тревата ако не се опасва от животните се коси и така остава винаги свежа. Но…

   Изчезват тези животновъди, изчезват и животните с тях, които пасат тревата. Пасищата са богати на плодороден торф и останали без грижата на хората, по тях веднага  прорастстват всякакви тръни. Те започват в близост от гората и напредват, но тук и там навсякъде прорастват и единични тръни, много жестоки. Най-бързо площите на пасищата се завземат от червените трънки, които са ужасно бодливи в началото, после се оформят като дървета. Редом с тях растат трънките, от които хората правят вино по селата. Между тях, за да са конкурентни може би израстват джанки, които са с много бодли, круши, също с много бодли, разни други дървета, които не познавам, и те бодливи, но и акации. Пасището става поле за конкуренция в тази борба между растителните видове, в която ще победят високите дървета. В началото те се крият на завет между тръните, после ще се издигнат над тях и ще ги засенчат и удушат. Но този период ще е съизмерим с няколко човешки живота.

    Какво става обаче от около 2000 г. до сега по пасищата около селата? Предварително ще кажа, че те се превърнаха в трънища, в които сега се укриват дивите животни, обитавали някога високите части на планината.

   Днес навсякъде по бившите пасища се виждат шипкови гнезда, които поради липсата на появила се все още конкуренция достигат 4-5 м. височина и диаметър на площта над пасището над 5 м. Дебелината на стъблата в долната им част е 10-15 см. Крайните им клонки опират в земята и под шипковия храст се образува един свободен кръг, където се крият дивите животни, предимно свини, вълци и лисии. До един момент между тези гнезда може да се минава, но разстоянията между тях непрекъснато намаляват. Интересното е, че където има предимно шипкови храсти, другите видове не са толкова много. Но пък измежду шипковите храсти израстват широколистни дървета.

    Друг опасен и много бързо разпространяващ се пасищен бурен около селата са трънките от типа сиво-синьо-виолетово-черните, също и червените. Те не растат на гнезда, а на площи, които непрекъснаато се разширяват върху пасищата, покриват ги целите и когато достигнат гората, не навлизат в нея, ако тя е дъбова. В боровата гора навлизат без проблеми. Тези трънки ще направят до 10-20 години ниската част на планината непроходима въобще освен по пътеки, ако такива има разчистени в трънките, в което се съмнявам. Този синдром засяга всички села в България, но ще дам пример тук от Софийско. От двете страни на планината Чепън положението е ужасно, но то важи за цялата Софийска планина. Местностите над селата Гниляне, Курило, Подгумер, Войняговци, Локорско,Кремоковци, Бухово – те обрастват с тръни и свобдното някога придвижване из околностите им вече не е възможно. Този процес по-отдавна започна из Годечко и там положението е много сериозно. Да се прехвърли Чепън напр. от с. Мургаш до с. Цръкревци вече не е възможно. Закъсали са с вълци и свини и селата Богьовци, Опицвет и Безден. Аз се опитах преди две години и не можах да преодолея един участък от около 100 м. с трънки на билото на Чепън, но пък попаднах там на свинки, които предупредително ми се разквичаха.

   Понеже познавам добре Западните покрайнини, виждам, че този процес протича  и там, макар причините там да не са грабежите на селата от ромбригадите и бягството на хората от тях, а асимилацията на сърбите спрямо българите, която намали броя им там от 120000 на 18000.

    Промяната на растителността доведе и до промяна на обитаването на тези места от дивите животни, които както и хората мигрират от условията на живот – пашата и водата. Благордните елени, кошутите – тези видове отдавна ги избиха контрабандистите със снайперовите си карабини, сега най- разпространеният вид животни са дивите свини. Те не са непретенцизни към условията на живот и слизат масово от планината, заселвайки се в тръните около селата. А селата предлагат и други видове кореноплодни – картофи, цвекло, лук, но и царевица. Хората говорят за диви свини, нападнали нива с  царевица, които се чуват чак в селото, защото се задавят, преглъщайки кочана заедно със стеблото. От тук идва и сравнениеето за жена в напреднала брмемнност, което съм чувал по тези места. Ако тя се задави я сравняват с прасе, кога глътне кочан.

    Заселванеето на свините около селата, изчезването на елените и сърните от посечените от мутрите гори, ако не ги изтребят преди това бракониерите, кара вълците също да мигрират към селата, криейки се и те в тръните по бившите пасища. Това е всеобщ процес, който върви в момента – в селата се заселват цигани в изоставенните къщи, защото те не търсят някакви удобства, а и не се нуждаят от работни места – помощите си вървят с тях където и да отидат, а къде да се установят ограничения по време на демокрацията няма. Това в селата. Около селата – свини, които щъкат по цяла нощ, те са нощни животни. И вълци, които дебнат за оставено без надзор животно. И които изпоядоха кучетата на хората по дворовети им.

   Преди дни бях над Подгумер, едно от най-засегнатитее от този процес софийски села. Известният животновъд бай Фидан пасеше няколко кози и бе с много дебела тояга с малка брадвичка на края, защото, както той каза, вуко ги дебне. Аз, казва той, не го виждам, но знам, че той дебне и останат ли животните в страни от мен, ще удави някое. Водя ли на паша животните, казва той, те са пред мен, прибираме ли се, пак са пред мен. Остане ли някоя коза, няма да я намеря. Ще си я метне вълкът на врата и ще я примъкне в някои тръни.

  Миграцията на хората, които се концентрират само в 4 града на страната, изоставянето на площинте на стрната, където държавата престана да съществува, води до промени не само в бита и ценностната система на хората - разрухата е тотална. Няма вече възрастни хора по селата с животни, които те да извеждат на паша, в къщите им се настаниха цигани, които няма да останат дълго там – ще отидат после в някое друго село и накрая в София. Нивите са изоставени или се превръщат в пасища, пасищата са изоставени и се певръщат в келемета. Животните слизат от планината, но най-непретенциозните – предимно дивите свини и надяващите се да намерят болна свинкя вълци и да я изядат. Те се заселват в тръните около селото. Аз се снимах скоро на входа на свинско скривалище в трънки, мислех и да хвърля един камък в трънака и да снимам свините, като излизат от там, но се отказах. А планината – с осечени от мутрите гори и избити благородни елени, сърни и кошути, тя също търпи еволюция – между борещият се за предимство подраст, от който ще се образува нова гора след 2-3 века да се премине сега е невъзможно. Загиват и растителните видове, приспособени да живеят под дърветата. Изворчетата изчезват…

   Това е резултатът от просташката дейност на управлението на стрната от примати, дошли на власт с ромгласовете. Те не виждат и метър пред себе си, водени единствано и само о печалбата /бизнеса?/, от инетереса си сега, невиждайки, че в този процес и обогатилят се от него проправя пътя към края си – той е унищожил природната среда и на поколенията си.

    Какво бъдеще би могла да има страна с унищожена природа, със съсредотечено предимно в 4 града население и оставена на престъпници и местни феодали почти цялата площ на държавата, за сега наричана България…
  




Гласувай:
13



1. yohnny - Агония.
01.12.2014 18:24
Повсеместна и ежедневна.
цитирай
2. sande - Пред мрака на истините! Накъде води пътят, къде отиваме?
03.12.2014 18:55
"Това е резултатът от просташката дейност на управлението на стрната от примати, дошли на власт с ромгласовете. Те не виждат и метър пред себе си, водени единствано и само от печалбата /бизнеса?/, от инетереса си сега, невиждайки, че в този процес и обогатилят се от него проправя пътя към края си – той е унищожил природната среда и на поколенията си.

Какво бъдеще би могла да има страна с унищожена природа, със съсредотечено предимно в 4 града население и оставена на престъпници и местни феодали почти цялата площ на държавата, за сега наричана България…"

***
Истината е жестока! Коста Иванов бие камбаната, но кой ли ми го слуша.

А камбаната бие за всички!

Селските пасища не са ли част от селата? Не са ли част от българската земя?

Не са ли част от България?

Какво изоставяме? И какво бъдеще очакваме?

А пасищата си отиват. Няма ли го човека, е пасищата си заминават: земята буренясва, подивява, става безсмислена и безполезна целина. Избуяват развилняли се безполезни трънаци и буренаци, бягат изворчетата, бягат кладенчетата, водата се скрива, пороищата отнасят плодородната земя. Ще избягат и дивите свине!

Природата вдига ръка от Човека!

Небето ще ни заплюе!

А тъпият карнавал на площада продължава. Горе! Долу! УУУУУУУУУУ! Полицията отново връща загражденията!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: planinitenabulgaria
Категория: Туризъм
Прочетен: 12183609
Постинги: 4544
Коментари: 10754
Гласове: 18319
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031