Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
15.11.2014 00:23 - ЕДНА ВИРТУАЛНА РАЗХОДКА...
Автор: planinitenabulgaria Категория: Туризъм   
Прочетен: 2805 Коментари: 2 Гласове:
11

Последна промяна: 15.11.2014 00:24

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg


image




     ЕДНА  ВИРТУАЛНА  РАЗХОДКА  ИЗ  МИДЖУРСКИЯ  БАЛКАН

  

   Рзаходката из тези красоти е възможна благодарение на силната ми зрителна памет. Мислите обаче, които ме връхлитат, потопявайки се отново сред прекрасната му природа са мрачни. Не затова, че може и да не отида повече натам, но поради пълната липса на перспектива за бъдещето на този край от двете страни на Балкана. Като да е било прокълнато при здачването му това място, защото злините му започват много от далеч – от турското присъствие тук, от войната межу Турция и Австрия, която подклажда надеждите за освобождението на хората от този край от турците, зверското избиване на въстаниците, чиито натрошени с тояги черепи са днес в църквата на манастира. Като да не стига това, та върху съдбата на хората тук се стоварват с най-голяма тежест последствията от позорния за нас Ньоски договор, а насаденото от него противопоставяне между България и Сърбия продължава дори по времето на комунизЪма. Тогава се стовари нова беля върху хората тук, която унищожи животнвъдството - брежневският клеон от 1976 г, символ на Желязната завеса. После дойде „демокрацията”,  станала символ на грабежа, отсъствието на държавата в този регион, подмяната на властта с местни феодали /б. м. мутри/, мутрокрацията, която днес там вилнее безнаказано. Май и това не стигна, та тук се заселиха цигани, които живеят от помощи от държавата и престъпност. Обладан от тези мисли започвам писанието си за Миджурския Балкан с мрачно

 

   ВЪВЕДЕНИЕ:

   Този край на България е непознат на българите. Веднага казвам най-същественото за него - промяната след 1989 г. там допринесе да протекат така промените, че място за българския етнос в него да няма. Вероятно аз ще съм последният човек, упознал и обикнал този край. Тук няма хотели, хижи, без които може, но липсва още нещо, най-важното – тук я няма държавата. Вместо държавата, която да се грижи за хората - специално подчертавам, да ги пази от крадци - за да се трудят и да произвеждат продукция, да имат бъдеще и да се размножават, тук има местни феодали, бракониери, унищожени гори, съсипано животновъдство, нарушена екосреда заради построените тук мутровецове /МалиВЕЦ/. Все още в Северозападна България /б. м. тук я наричат СеверозападнаЛА България/ живеят хора, но младите мигрират по големите градове или по чужбина. Старите хора са останали тук и там по родните си села, но под ужасяващия натиск на разселващите се в обезлюдяващите се села ромове от Видин, те напускат опасните вече за обитаване свои  родни села и малки градове и отиват в големите градове при децата си, където все пак има държава. Този процес на отстъпване на територия, която изхранва хората ще доведе постепенно до гибелта на цялата държава. Началото е Северозападна/ла/та България, но процесът бързо ще се разрастне навсякъде с изключение на 3 – 4 града. Преселването на възрастните хора в града е трудно за тях решение, защото там те са като дърво без корен, а за ашладисване към условията на живот сред панелките, вместо сред красивата природа времето им отдавна е изтекло. Ромовете доунищожават останалото от градивния живот на българския етнос по селата, отнасяйки за скрап джелезото, изгаряйки дограмите на къщите, продавайки каквото се търси, напр. керемидите от къщите, тръбите от лозята или асмите, различни домакински потреби. Те не се нуждаят от работни места, защото помощите си вървят с тях, защото са многодетни не плащат данъци, ток, вода и др. Това ги прави изключително мобилни – има ли някъде далавера, те се появяват веднага и почват врътките – телефонни измами, кражби на продукция, домашни животни, нападения над възрастни хора, които този ден са получили пенсиите си. Като свърши далаверата напускат селото и отиват да доизгризкат някое друго и така, в целия триъгълник Видин - извора на р. Янтра - мястото на вливането на р. Янтра в Дунава и пак до Видин. Но вече и не само там. Процъфтяващият бизнес поради загнилата ни държава, в основата на което са неработещата ни полиция и корупцията в съдебната система, доведе до IT  ромпрестъпленията, пръкнали се в този край, телефонните измами. Забогателите телефонни измамници от този бизнес сега шетат из цялата страна, където има стари доверчиви хора, потенциални техни жертви, напр. доверчивите помации по Смоленско и Ловешко. Ако нямахме главен прокурор, избран с гласовете на циганите вероятно той щеше да се самосезира и до провери от къде са парите за строеж на ромбароците в гр. Левски, в с. Ветово, в Горна Оряховици. За ромбароците в Костинброд не споменавам, защото те са в друг регион, но тези неща са свързани и водят към вмирисана глава на рибата, в която са и полицията и съда и прокуратурата.

      За опитващите се да останат по селата си в този триъгълник настана ад. По нощите при старите хора след получаване на пенсиите им влизат разбойници, пребиват ги с чукове, опират във врата им моторни резачки - да кажат къде крият парите си в къщи или ще ги заколят.        

    Балканът е символ на България, но подножието на Западния Балкан е първата част от България, която пред очите ми загива. Не само тази част на Балкана я придвижват по този път, ще пиша и за други. Давам за пример с. Чупрене – едно чисто българско село, с неповторимо красива природа, с останки от римската култура, с природа, надвишаваща по красота тази на кв. Острец, разположен в подножието на Северния Джендем. Под ужасяващия напор на ромовете село Чупрене умира. Някога обичах да постоя малко при часовниковата кула в центъра му, днес и това не е възможно…от насядалите ромове там. Вместо чистото площадче с градинка до него някога, сега там има насядали крещящи ромове, които ядат и разфъргват около тях всевъзможно боклуци докато очакват скъпите лимузини с техни лидери, идващи от Белоградчик или от самия Видин, които да ги разпратят по „задачи”. Къде е полицията, би се запитал човек, какво ще пправят където отидат тези ромове? Този въпрос е като на Пилат, който пита Христос, какво е истина. Чувал съм и за канал на престъпници, който през резервата Чупрене свързва тукащните престъпници с тези от с. Равно буче в Сърбия. Сърбите ми казаха за този канал и ме предупредиха да внимавам, защото да се посещава там планината вече е опасно. В  потвърждение на това ще кажа, че съм виждал малолетни циганета, които карат скапани Лади и Москвичи горе по планината в местността Ветровник. От там до Сърбия разстоянието е съвсем кратко. Защо са там, аз имам обяснение: хванати в престъпление те ще бъдат оправдани, защото са малолетни и не знаят какво вършат. А да се разследва престъплението, кой ги изпраща със стоката – това няма кой да стори. Затова престъпността тук е станала поминък. Но тя няма да е вечна, защото от ограбената като гол тупан Северозападна/ла/ България ще дойде време, когато от нея за крадене няма да има нищо…

    Преди почти сто години Ньойският договор откъсна територии от България, които до днес незаконно остават в Сърбия. Те са от другата страна на Балкана. Там въпреки натиска за сърбизиране и изселване на хората с български етнос, мисля, че българите ще останат по-дълго време, отколкото от тази страна на Балкана. Защото собствеността на хората там остана в техните ръце, това означава и техният поминък, а на хората тук социализЪма от хсъветски тип отне поминъка им. И им нацръка цигани, да ги издържа общината им. Така „Демокрацията” задължи хората да издържат един паразитиращ върху тях етнос, нуждите на който растат в геометрична прогресия, а възможностите за финансиранте на популацията му стават нищожни. Така бюджетът на страната, здравеопазването, образованието – тези празни каци все ще са продънени заради техните растящи нужди.

   Така мутрокрацията – на преден план бушоните на задкулисието вече четвърт век и ограбва държавата и хората и наля основите на престъпността като поминък  не само в тази част на Балкана, един участък от него с дължина към 15 км, който ще опиша сега:

 

     Миджурският дял на Балкана е част от Чипровската планина. Посещавайки Чипровци обичам да поседна на скамейките на площадката пред общината, от където се вижда билото на планината от вр. Копрен до вр. Мартинова чука. От тази чука започва огромен страничен рид, наречен Язова планина, който затваря хоризонта на запад. Гледката от Чипровци към Балкана сравнявам с тази от Острец и от Калофер към него или от Банско към Пирин. Велико нещо е тази планина! Посещаващите Чипровци обикновено влизат в манастира, но да разгледат останките от римския град в Чипровци, да посетят Гушовския манастир над селото – те затова и не знаят. А за Чипровския скок /водоопадът/ или Големия скок – един от най-красивите водопади в страната – или за планината, наречена Чипровска, едва ли са чували, за да знаят че тук съществуват тези дивни красоти. Идиоти при строителството на новия мост избраха мястото така, че скриха с неговия строеж стар римски мост, направен от пресечени каменни пирамиди, бетонирайки това архитектурно наследство. Малко след Чипровци е последното село под Балкана - Мартиново, кръстено на поп Мартин, един от органиизаторите на Чипровското възстание. От него към планината тръгват няколко римски пътища. Връх Попмартиновата чука също е на името на отеца.    

     Интересни са историческите събития тук, довели до отделянето на голяма част от България малко преди 1688 г., която е останала в Сърбия. Това се е случило, защото при отблъскването на турските войски от Виена, достигайки Моравско, Кнежевацко, Заечарско - това са били български региони – те са ги освободили от турците, но териториите са останали в Сърбия. Срещата с тези хора доказва общия ни етнос. Виждал съм се с такива хора от Сурдулица от Кално и от други места.

 

  Миджурският дял на Балкана е най-висок и най-могъщ в Западния Балкан. Погледната от Черни връх тази част на Балкана шашва с мащабите си. Запознатият с Балкана различава личните върхове там -  Зелената глава, която има антена, после трите Кома, които скриват центраното било на Балкана до рида на Копрен. Скалите на Копрен се виждат от тук, после погледът се плъзга по едно  спокойно, надигащо се било, наподобяващо гръб на кон, на който най-високата част, където са раменете на коня е вр. Миджур. Миджур е толкова висок и широк, че след него вече не се вижда нищо от Балкана. Извън темата на това писание ще посоча, че при ясно студено време от Черни връх на изток се различават върховете по централното било на Балкана чак до вр. Амбарица.

 

    Миджурският дял на Балкана е между две важни седловини, през които преминаават римски пътища - тази при вр. Вражата глава, където се събират няколко римски първостепенни и стратегически тесни пътища и седловината Кози превал, след която започва Светиниколската планина. Според мен разстоянието по билото между тези седловини не надвишава 15 км. Седловината при вр. Вражата глава е важен кръстопът на римски пътища, които се събират тук. Те идват от долините на всичките реки, които текат на юг от Балкана. Стратегическите римски пътища са широки не повече от 80 см. Те подсичат на определени места големите върхове и така са осъществява връзка между важните римски пътища, преминаващи през Балкана. Много важен във военно отношение ще да е бил този район за римляните някога.

   Римски път минава и по билото на Миджурския Балкан, но той се различава само на отделни места, защото е покрит с торф.

   Когато описвах Светиниколския Балкан писах за могъщия рид, отделящ се от центраното било на Балкана при вр. Вражата глава на юг в Западните покранини. След Вражата глава – един изключително красив връх! -  от който се разкриват прекрасни гледки към Трите чуки, Копрен, Ком, Миджур, към Чипровци и Дойкинци, пътят по билото се успокоява, скалите на Копрен се сменят с алпийски върхове тип чалове. Скалите след Копрен обече не свършват изведнаж, те се редуцират и стърчат от наклонените до такава степен тревисти скатове на Балкана, че по тях е невъзможно чавек да се спусне или да премине.  Интересното е, че по тях падат лавини, тук валят силни дъждове, но тревната покривка си стои навсякъде – чудо на природата, защото наклонът е сигурно 30 градуса спрямо вертикалата. Аз съм учеден, че тук не са пасли никога овце – ще се изпотрепят.

    Следващият връх по билото е обрасъл с хвойна, в сравнение с околните бисери той изглежда безличен. От тук до Миджур планината все ще се надига. Следват два нови върха – Голямата чука и Попмартиновата чука. Те са тревисти чалове, а между тях е най-запазената сграда от изоставените гранични постове. Тези постове са построени след 1919 г. в опит на сърбите да задържат придадените им чужди /б. м. наши/ територии. На метри едни от други са били строени сърбските и нашите постове, от двете страни на граничната бразда. Интереесното е, че тук срещу нашия няма сръбски пост. Градежът на нашия пост обаче е уникален като майсторство – зидарията е суха, но камъните са красиво подредени и където те не опират съвсем плътно са набивани клинчета, за да не може в сградата да проникне вятър.

    Да не пропусна, че от лявата страна на Голямаата чука от с. Мартиново идва римски път, който прехвърля тук билото и слиза в с. Топли дол. Още един римски път се изкачва от долината на р. Лом, пресичайки Язовата планина и се събира с този към с. Топли дол. Римски път ще се появи чак при седловината Кози превал, защото ридът на Миджур вече надминава 2000 м. и строеж на пътища на такава височина не е бил извършван от римляните.

    Тези два чала са били пасища и за овцете и за мечките в района – треви + боровинки + букова гора под тях. Единят от тях се вижда от площада на Чипровци, другият – частично. Те обаче са известни с друго – от Попмартиновата чука на север започва рид, по-висок от Мургашкия. Този рид е толкова голям, че образува две планини – Язовата и Широката. Ще пиша по-долу за този интересен рид. А на юг какво нещо се разкрива – огромна /!!!/ долина и още една по-малка захранващи с вода река Темщица, друг бисер.

   Пътят по билото продължава на запад. Изкачването е постепенно, като само един връх преди Миджур се извисява доста над билото, но Миджур е доста далеч от него. От върха се разкрива страхотна гледка към изворната област на р. Лом. От двете страни на долината й има стръмни места, като от западната те са страховити – скатовете на рида Чупрене, които вече описах. Още по-красив е изгледът към фунията - на такава оприличавам водосборната площ на р. Лом - която принадлежи към Язовата планина. Най-красивият изглед обаче към изворната област на р. Лом е от един връх на Язовата планина, който е изнесен в страни от билото й и буквално е надвесен на изворната област на р. Лом. От него се вижда и карстовият извор на реката изпод вр. Миджур. Пожелавам на всеки турист, който идва тук да изкачи този връх от с. Мартиново, такъв алпийски район няма и на Пирин.

   Върхът на централното било на Балкана преди Миджур  прилича на гръб на кон, в началото се върви по тазовата му кост. След нея се слиза към кръста на коня и започва изкачване към плешките му, неговата най-висока част. Пасищата тук, надморската височина, красотата на околността, обгледността, възможността де се видят всички планини наоколо, включително Витоша и Белоградчишките скали, а при студен прозрачен въздух и Дунава – тук е място, където трябва да се изкачи поет. И да напише стихо като това на Вазов за Ком, защото тук е мнооооооооооооого по-красиво. На запад Миджур продължава да се надига и затваря хоризонта към другите красавци – Острата чука, Турлите, Хайдушкия и Орловия камък.

    Билото остава спокойно, но по него се се появяват различни скали и скални групи, някои от които заграждат площи като ограда на двор. По тези скали има накацали дребни соколи, които не се плашат от хората. На север някои скали се спускат отвесно, завършвайки върху наклонена поляна. Доста дълго е билото на вр. Миджур, по него няма изявен връх, подобно на площадката на вр. Вежен или Върла на Рила. На Вежен върховете в триъгълншк, Върла няма изявен връх, тук те са на една линия. Бидейки на един, следващият ми изглужда по-висок, когато отида на него ми се струва обратното.

   От северната страна на рида български пост няма, от южната има модернизиран в гранична застава сръбски пост. Ститици куб. метри камъни са паднали от дебилите някога зидове. На 50-100 м. по-ниско от върха тук са „пазели” войници, но интересно от кого и как ли са живели те тук през зимата, над 2000 м. н. в, където природните условия са по-жестоки отколкото на вр. Ботев. Отбелязвам, че климатът в Западния Балкан е най-суров, което личи от растителността в него.

    От „плешките на коня” на юг започва рид, доста по-висок от отсрещния, наречен Язова и Широка планина, но не толкова дълъг. Тоя се нарича Бабин зуб. Ридът е исторически, защото билото на Миджурския дял на Балкана е бил граница между България и Сърбия до 1919 г, а от вр. Миджур тя се е спускала по билото на Бабин зуб, достигайки до с. Станичина, от където е минавала по билота на планината Влашка до вр. Руй. Възловата пирамида малко след вр. Миджур, от която се е отклонявала границата на юг още стои. Такава е и възловата перамида до вр. Стрешер в планината Бясна кобила, маркирала отклонението на границата до 1919 г. Тук ще отбележа, че вероятно съм единственият, преминал по старата гранична бразда по билото на планините между Сърбия и България до 1919 г.

    От „плешките на коня” се слиза като по врата му, който е наклонен, защото „конят” в момента пасе. По доста стръмно спускане се достига до Козия превал. Този превал е ползван за изкачване на стадата овце по Миджур, когато тук е било обитавано от животновъди. Превалът е свързвал селата Църни връх и Топли дол с Горни Лом, който е от другата страна на Балкана. Разменяли са се разплодни животни за да не става кръвосмесване, поради същата причина ергени са вземали булки от другата страна на Балкана и обратно. От южната страна на Козия превал има пост, модернизиран в застава, днес изоставен. Тя е символ на годините на противопоставяне на хората заради интересите на великите сили /б. м. идиотите/.

    От север Козият превал е много стръмен, но това не значи, че там няма пасища. Там е изворната област на р. Лом. Тя представлява една прекрасна мека тревиста наклонена гънка, окосмяваща се постепенно с пасищния бурен хвойна. Малко по-ниско могъщ карстов извор дава началото на река Лом. От южната страна на Козия превал извира друга голяма река, Тимок.

   Миджур е красавец. За човек като мен, да го посетя е вдъхновение. Това, което описва Вазов, че вижда от Ком, от тук се вижда много повече: Рила, Витоша, Копрен, , Острата чука, Хайдушкия  камък, Дунавскатаа равнина и река Дунав, Белоградчишките скали. Да видя от тази висота околните планни за мен е върхово преживяване, усилията за което си заслужават. Аз се чувствам и горд и по-богат, че съм упознал и обикнал тези планини. Мисля си, че така е по-смислено да се постъпи в сравнение с пиенето на бира и танцуването на чалга по рака-трака кръчмите и дискотеките.

   Доста  различно е билото на Миджурския Балкан в сравнение с това на Копренския или Светиниколския. Сравнявам го с това на Рила между хижите Грънчар и Рибни езера. Величаво, неповторимо, то е останало завинаги в мен. Пред очите ми са пътеките на граничарите в момента, от нашата страна заебани, от сръбската страна – подържани, днес отлични трасета за туристически изяви. Но това няма да продължи дълго - изоставени, те ще обрастнат скоро и ще станат непроходими както у нас. От нашата страна хората ги прогони някога съветската совхозолизация, после клеона на Брежнев, който трябваше да спре бягството на гедерманците, а сега – циганската престъпност,която се толерира от държавата, защото циганите са електоратът на правителствата след 1989 г, на главния прокурор, на шефа на Конституционния съд, на ВСС, на задкулисието. Този електорат трябва да се пази, а че един регион на България е вече почти умрял – това е дело на самия регион, пресмята интересите си политическата мафия.

 

    А сега за долините и ридовете, започваши от Миджурския дял на Балкана, първо на север:

    Само един рид започва на север от този дял на планината, този от вр. Попмартиновата чука, но пък какъв!  Той тръгва на север, после завива на изток. В първата си част е висок и прилича досущ на централното било на Балкана от хижа Лескова до х. Мургаш. Най-високият връх се казва Горно /Голямо/ Язово, а последниат връх е Тилчен. В близост до този връх има превал, свързващ селатата Горна Лука и Долни лом. Красотата на този превал обаче отстъпва на тази от седловинаата при с. Репляна – селото с най-красивия изглед в Западния Балкан.

   Ридът, който се нарича Язова планина след вр. Тилчен променя посоката и формата си и се нарича Широка планина, която по площ е много по-голяма от Язовата. От Широка планина извират малки рекички, но те текат бавно и поради това изглеждат пълноводни. При обилни дъждове водата се задържа в тях и те стават страшилища за околните села - разлати язовири. От Язовата планина над с. Превала извира първата от реките, образуващи река Огоста, и после приема още много реки, които съм описквал в блога си преди язовира. Такива се вливат в Отоста и след язовира. Те са много опасни, бавноизтичащи се. Река Огоста се слави като най-богата с риба река поради извивките ии подмолите, които има.

   На север от вр. Миджур започва една огромна долина, тази на р. Лом. Основният извор на реката е под вр. Миджур – карстов извор, водата през пролетта от който и след дъжд излиза под налягане. От Язовата планина си спускат няколко стръмни малки рекички с алписка по характер местност. От към х. Горни Лом красотата им остава скрита, но погледнати от Язовата планина се виждат всичките им долчинки.

 

   На юг от Миджурския дял започва един от най-могъщите ридове на Балкана въобще, наречен Бабин зуб. Започвайки от Миджур, този рид слиза чак долу при река Нишава. От западната си страна той е стръмен и горист, има обаче и единични скали, високи колкото Мальовица. От изток ридът представлява наклонена ливада, която се спуска към с. Топли дол. Специално подчертавам, става въпрос за нещо много огромно - спускането до с. Топли дол трае часове. Като плош този рид е много голям, предполагам че надминава площта на Триглавския масив. От дълбока гънка на изток от него извира река с голям дебит - Темска, от централното било пък извира втори приток на тази река, Темщица. Долината на реката, идваща от Попмартиновата чука се разширява, но преди уширението прави разкошни водопади. Водата скача в издялани от нея форми в скалите като Паниците над Калофер. И други интересно има тук – тръгваш по едни стратегически римски път, който остава недоправен и свършва. Медна руда ли са добивали, планове ли са отменяли римляните си, това остава тайна. По тясна страниична долина обаче стратегически римски път излиза чак на Бабините зуби. Той е запазен, защото е ползван от животновъдите. Отбелязах, че на юг от Попмартиновата чука извира  реката Чипровска Огоста. Водопадът Чипровски обаче не е на нея, а на друга странична река.

   Този рид има по билото си скали с форма на огромни човешки зъби. Надморската им височина е към 1800 м. а наклонът на терена под тях и и изложението – почти северно -  са отлични за ски писти. Поради това там се строи скицентър за около 5000 души, състоящ се от сгради, лифтове, влекове, но от това строителство най-видни са поразиите върху природната среда. Мястото е много посетено от сърбите, защото това е най-високият им връх. А те са бедни и нямат пари за чужбина.

    От гр. Кално към Бабин зуб има шосе, което свършва при старата хижа Бабин зуб. От там започва шосе, подходящо за джип, което достига чак до вр. Мургаш, строено от граничните им войски. Второ шосе до тази застава започва от с. Топли дол. Идиотщини на противопоставянето. Българите и сърбите имат еднакъв манталитет, но винаги великите сили /б. м. идиотити/ са ни протовопоставяли, защото така са повелявали интересите им.

    В момента пред очите ми е долината на р. Лом, погледната от алпийския връх на рида Чупрене. Пожелавам на сериозните туристи да му са покачат и те.

   А сега за римските пътища из този Балкан:

   От Мартиново има римски път, който се изкачва до седловината при вр. Вражата глава. Там той се събира с друг римски път, идващ от с. Копиловци. Римският път от с. Копиловци преминава покрай най-красивия водопад в Западния Балкан – Големия скок. Преди седловинаата при вр. Вражата глава римският път от Мартиново пуска разклонение към седловината при вр. Попмартиновата чука, където се събира с още един римски път, който идва от долината на р. Лом. Двата пътя се нъбират и слизат към с. Топли дол.

   Римски път преминава и през седловината Кози превал, като по него има съвсем запазени участъци над с. Църни връх.

   От с. Топли дол римските пътища са мното. Един важен тръгва за седловината при вр. Вражата глава, друг пръдължава нагоре към Попмартиновата чука. Трети, също важен тръгва по долина на странична река в посока на вр. Миджур и се губи под торфа. Четввърти стратегически вие през една гора. Има и недоправени пътища, или пък достигали до медни рудници. От тази страна на Балкана не съм попадал на останки от римски сгради или наименования, които показват за наличието на такива.

   Още един риимски път има от юг, разклонение от магистралата на римляните през Светиниколската планина. Малко преди с. Равно буче той поема по долината на р. Тимок, после през с. Църни връх и достига Козия превал.

   Настоящото не предстаовлява пътеводител, а само описание на красотите, които вероятно ще останат непознати за българите. Ако някой има интерес към тях обаче ще ги намери. Мислите, които ме обземат, посещавайки този регион остават мрачни:

   От юг земите са откъснати от България по силата на Ньоския договор и се държат незаконно от Сърбия. Това устройва правителствата на разрухата у нас, защото те не могат да се справят с проблемите в страната, която видимо се разпада, а ще се борят да си възвърнат територии. Вместо да се хабят за това, не могат ли да насочат усилията си да краднат още повече от страната – остават още неокрадени банки, небетонирана част от Черноморието. Поради това от север на Балкана вече няма държава, но пък има феодали и цари разруха, като се  започне от тази в ценностната система на хората, на природата, на подмяната на етноса, на ориентирането на хората върху престъпността като поминък.

   Единственото красиво нещо тук си остава Западният Балкан. От север – с увредена в голяма степен природа поради бракониерите дървари и с оормаще дсе основен етнос циганите, от юг – все още с много красиво прерода и никаква опастност за туристите от кражби, без нито един циганин там, подобно на с. Стакевци.

   Понятията Копрен, Миджур, Острата чука, Хайдушкият камък, те за мен са живи, символ са на красота и вдъхновение. Може би това е валидно за още един двама души, или по-малко. Написанато обаче за тях ще остане и ако един ден хората се откажат от магията и поемат пътя на естественото си Божие употребление, тези места ще бъдат посещавани  по-често. Свети Иван Рилски е първият,у който открива прекрасната Рилска пустиня, където имаше дсамо диви животни. Днес тя е посещавана от много хора. Дано и тук стане така…

  / Град Пловдив/ 
  



image



 




Гласувай:
11



1. syrmaepon - Тези пътеписи най-добре е да се и...
15.11.2014 10:49
Тези пътеписи най-добре е да се издадат в сборник, може на книга, може и като файл в интернет пространството. Та да останат и да бъдат четени ) Поздрави!
цитирай
2. sherif - ...
15.11.2014 18:06

Благодаря за разходката!

цитирай
Търсене

За този блог
Автор: planinitenabulgaria
Категория: Туризъм
Прочетен: 12181315
Постинги: 4544
Коментари: 10754
Гласове: 18319
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031