С  МОЛБА КЪМ  ТУРИСТИТЕ,

             КОИТО  ВЕЧЕ  НЕ  ПОСЕЩАВАТ  ПЛАНИНАТА

 

    Аз понеже доближавам възрастта на Хайдн, а и много обичам произведенията му все повече си припомням за случки от неговия живот. Той /за разлика от мен/ е бил почитан в зрелите му и късни години като светец. Пред творбите му дори Моцарт се прекланя, учи се от тях се обръща към него с „Татко Хайдн!”  Добродушният, но неканонизиран за светец татко Хайдн, макар да заслужава това, е бил уважаван и обичан от всички хора / и музиканти/ с които той е имал някакви контакти. Знаейки това, когато му се е налагало да говори при представяне на свои творби, при срещи с негови приятели на музиката, при официални вечери на фамилията Естерхази, където той работи, Хайдн неизменно е започвал словото си така:

-         Както знаете, аз съм безкрайно честен човек!

Това е било все едно да каже на приятелите си, аз се казвам Йозеф Хайдн. След облигатното си объщение към слушателите му той заговорвал по същество за новото си музикално произведение, обикновено някоя нова симфония.

 

   Та и аз сега, нали съм почти колкото него, започвам с представянето си по начин, подобен на неговия.  И ето какво казвам за себе си:

-         Аз съм един скромен човек.

Но за разлика от Хайдн, комуто са вярвали и без да представя мотиви, аз след изложението ми по същество ще прибавя и мотиви - сравнителен материал - от които да се види, че аз наистина съм такъв.

 

Изложение:

   Имах много голямо желание да изкача два /много!!!/ огромни рида в Балкана между реките Йеловишка и Дойкинска и между Дойкинска и Темщица, като премина и по централното било на Балкана, което затваря от север тези долини. Колко е трудно това знае само който е бил там. Това са планини, в които не стъпва човешки крак. Ще опиша всичко, няма да пропусна и възстановяването на природата след отхождането на хората от тук,  ще приложа и стотици снимки. Сега давам само тагове: Върховете Копрен, 5 броя, Трите Чуки, 4 броя, вр. Вражата глава – страхотевица. Всеки ден ходих по 12 часа,  преодолявах по 1300 / и повече!/ м. денивелация. Беше ужасно трудно. А денят сега е кратък. Последните два часа се прибирах по тъмно, когато свините вече са будни и търсят храна.

   Но човек предполага, Господ разполага. Още два дни хубаво време ми трябваха за да посетя Клисурата, където централното било затваря долината на р. Йеловица. Там са Каменната сватба, Стражарите, вр. Дупни камък, Каците, стотоци скали, а на една от тях издълбани кръст и змия. При първите три последователни хубави дни излитам отново.

В местността Разкръсницата земята се разтресе от няколко ужасни труса, като от кариера под мен. Вечерта в кръчмата на селото разбрах, че е гръмнало у нас, в с. Горни Лом.

  

   А ето и мотивите ми, че има по-нескромни в желанията си от мен:

   Един мязащ на изрод – в България днес колкото повече мязаш на изрод, толкоз повече и главния прокурор и всички та уважават – реши да срути банка, за да изкупи на безценица активите й след като тя обяви фалит. За сега не му се урежда, уйдурмаджията губи темпо, мкар главният ррокурор да му дава рамо.  Правя сравнение между мен и тоя, дето направи уйдурмата с катурването на банката. Мисля, че аз съм по-скромен от него – аз искам няколко хубави дни, за да отида високо в Балкана, а той – да окраде банка.

 

    Появи ми се обаче проблем. Аноракът ми вече е пред естествено износване и как не. Той ме пази от вятър, в него спя по сеновалите. Сутринта го почиствам от осили, обличам го ако преминавам през тръни, защото дрехите ми ще станат на прежда или ще се издера. И ето, няма от къде вече да си намеря нова такава дреха, така важна за мен.

   Същото се отнася и за еднодневката ми, която бе с два странични джоба за бутилки по половин литър, отпред с един широк плитък джоб за по-важни неща, който се закопчаваше и едно по-голямо пространство за храна, което се затваря с цип. Вече нямам и еднодневка, а толкова ми трябва

   И трето нещо ми липсва – механичен ръчен часовник, който и намокрен от дъжда, пак да работи. Електронният като се намокри се поврежда.

   И така стигнах до мисълта, че може би някой има в дома си част от тези така необходими за мен вещи – аз ги считам за най-висшето достижение на социализЪма – и ако те вече са непотребни, ще ги приема с много благодарности. Не, че не мога да си купя рязни други неща, но тези са просто незаменими за мен.

   Аз като фигура влизам съвсем в стандарта – висок съм 173 см. тежа 75 кг. Аноракът и да е по-голям – проблеми няма.

   Почукай, и ще ти се отвори, поискай, и ще ти се даде, писано е в Писанието. И аз си поисквам...

    Имам и нова придобивка за планината – разкошен фотоапарат FUJI  FINEPIX S8200. Смешното бе, че от страх да не го навали дъжд или да не го повредя като ходя по скалите, не го взех при последното си пътуване, а ползвах стария, който не е с толкова добри показатели. Този приближава спрямо човешкото око до 20 пъти и има резолюция 16 мегапиксели. Препоръчвам го като многоцелеви фотоапарат, който може да улови дори летящ самолет. Твърде светлосилният му обектив обаче има голям диаметър и пречи при макроснимките на най-дребните животинки, защото ги засеенчва.

   Следващите месеци ще поместя страхотни снимки в блога си.

   Оставам с надежда да обновя облеклото си.

Ще чакаме снимки.... Хубава вечер!

Добре е човек да обнови облеклото си...
Само да не ни съблекат след изборите...

Сигурен съм,че България е пълна с анораци.Дали хората си ги пазят или вече са ги изхвърлили като излишни дрехи след като вече са престанали да ходят из планините. Това е въпроса.