Картините от тази разходка са напправени от билото на планитата Бясна Кобила между двата най-високи нейни върха - Бясна Кобила, който е малко на 2000 м. и Стрешер, който е малско под 2000м. Отстоянието между тях е 7-8 часа.При първия връхп риродата е доста наранена от строежа на ретранслатор, подобен на този на вр. Ботев, но по-малък. Така са разхвърляни строителни отпадъци и битови боклуци около този връх, че помрачиха приятните ми минути там. Освен тераса, на върха има и скали. Под върхът пък има изоставен меден рудник. Такива има и у нас в Осоговската планина, която е съседна на Бясна Кобила.Да се руши природата и да се замърсява, -няма да се научат хората да не правят така докато тя не им отвърне по същия начин.
  От вр. Бясна Кобила се вижда Косово, Македония, България. Ако времето е студено и въздухът - прозрачен, ще се видят Витоша, Рила, Руй, но в тази жега, при която аз се покачих на връха видимостта бе лоша.
   След Бясната Кобила следва нейин дял, наричан Дукатска планина. Името си носи от с. Дукат. Натам природата е много запазена и е страхотна красота. На изток остават още две прекрасни долини - на реките Дукатска и Тлъминска. След това Бясната Кобила се свързва с планината Осогово. Бясна Кобила  е граница между Сърбия и Македония в един неин участък.
    Тук е много красиво, но е за сериозни туристи, които заради потопяването си в тези красоти могат да понесат трудностите от пътуването. На които се решат да дойдат по тази забравена вече българска планина - приятна разходка.




На път за вр. Стрешер. Движа се по старата граница между България и Сърбия до 1919 г.







             Алпийски участък по билото на планината. Тези мърчове са естествени.



      Изоставено алпийско пасище. Тревата е подивяла, жегата и сушата са ужасни.



На най-ветровитите места вирее смърч. Той се огъва от бурите и несе чупи, а клоните му се навеждат и се отърсват от снега.





 
      Долини към Босилеград. Жегата е толкова силна, че снимките не са добри.







Изоставени алпийски пасища. Тук равновесието е нарушено, сърните са изядени от вълците и те само пресичат билото на планината, без да се крият тук.



































             Мястото прилича на понор, но има долина за оттичане на водата.



В дъното се вижда вр. Руй. Тук има и паша и вода в изобилие, но вече няма нито хора, нито овце.Хората, които срещах казваха, че тук красотата на пранината е вЕлика.



По билото на Бяясна Кобила - старата граница на Сърбия и Бъългария има и алпийски участъци.



Прилича на понор, но не е, това е долина. Тук е една от изворните области на река  Лисинска. Красота!







Изкуствена смърчова гора на мястото на изсечената букова.  И тук лесничеи глупаци.



















Запуснати пасища, оакват пасищния бурен да ги завладее. В неговата влага ще порастнат дръвчета, те ще "дръпнат" , буренът ще изсъхне, ще стане гора, както е било някога, подредено от Бога. Но при едно условие - ако хората престанат да правят пакости на природата за един период от около 250 г.. 

Благодаря за интересните снимки и описание. Бе удоволствие за мен.