Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
06.09.2014 10:21 - НЕ ТУРИСТИЧЕСКИ ПРЕХОД...
Автор: planinitenabulgaria Категория: Туризъм   
Прочетен: 1559 Коментари: 1 Гласове:
9

Последна промяна: 06.09.2014 17:10

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg

          
                         На г/ца Руми, която измина този преход:

 
НЕ  ТУРИСТИЧЕСКИ  ПРЕХОД, А  КАТАРЗИС -

  ТОВА БИ ТРЯБВАЛО  ДА  БЪДЕ   ПРЕХОДЪТ  КОМ-ЕМИНЕ  /1/

                                               

   Без всякакво колебание като най-съществен туристичеси преход на България считам този по билото на Балкана от Ком до Емине. Туристите подценяват този преход докато са млади, защото имат други приоритети – в неоформената им още ценностна система за тях красотата на Балкана – най- голямата българска планина - те поставят след тези на други наши планини -  Рила, Пирин, Западните Родопи.  Това е така, защото  Балканът крие красоти, които не се оценяват от всеки, а от тези, които имат очи, възприемащи  красотата линеарно, както различните гласове, звучащи едновременно в едно многогласно музикално произведение. Това е доста по-трудно и то е моето обяснение защо красотата на Балкана остава недоразбрана от всички туристи, а само за част от тях.

   Туристът, който ще изминава преходът Ком-Емине  трябва да е упознал преди това доста наши планини, да има критерий за красотите им и да притежава опит като планинар. Само това също няма да е достатъно за да се отправи той към Балкана. При придвижването по билото му туристът трябва да знае над кои възрожденски градове минава, през какви исторически места, свързани с миналото на страната, с Освобождението й. Аз считам полите на Балкана от север и от юг за най-съществената част на България. Според мен тук са живяли най-истинските българи, тук е бил съхранен българският дух през времето на турското иго. Българите в останалите части на страната се родеят с тези тук. За да се превърне преходът Ком – Емине в катарзис - пречистване от всякакви мръсотии и мошеничества, от помията, с която ни здаливат от медиите продажни политици, курвове и проститути, да премисли човек живота си сред тази красота и преодолявайки трудностите, той трябва да е извършил предварителна подготовка. Така ще знае над кои исторически места се преминава, къде в Балкана има красиви местности, които са удобни за посещение при прехода. Пребиваването в него трябва да се осмисли, преживее, а не да се премине по билото му със спортна цел. Слушал съм да си говорят туристи, които хвалят самите себе си по различни начини, според мен едностранчиви. Едни казват, че са големи туристи, защото всяка неделя ходят на Витоша. Други окачествяват себе си като пирински туристи. Трети обичат Родопите, но въобще не знаят за значението на Източните Родопи като исторически обект и не ги  посещават, намирайки ги за неинтересни.

   Още веднаж казвам, че Балканат е трудна планина за разбиране и за за посещения, освен това е и опасна. На места широчината на Балкана достига 40 км, има опастност от изгубване из неговите дебри. На други места има понори със слепи долини, в ориентирането из които също трябва опит. Другаде той е много висок и освен това е климатична граница между умерено-континенталния и континенталния климат и поради това времето в него е непостоянно, неочаквано възникват силни ветрове. Който обаче веднаж навлезе в дебрите на тази планина, тя става част от живота му. Тази планина присъства трайно и в моя живот, макар да съм намирал време и за много други. Ще направя аналогия с музиката:

  Човек може да обича обича музиката напр. на Моцарт, на Бетховен или пък на Шопен. В това няма нищо лошо, обяснение защо това е така хората нямат. Едното обяснение е, че тази музика е прекрасна и второто е, че те са открили себе си в тази музика. Да кажеш обаче, че обичаш Бах, Шуман, Брамс или Шостакович е доста различно. Тази обич не идва даром, тя идва след запознаването не само с музиката на тези автори, но и след добиване на познания в областта музиката. Чак тогава обичта към тези композитори, които случайно ми дойдоха на ум, идва - след разбиране на творчеството им. Същите разсъждения важат и за планините, защото човек открива себе си и в тях.

   Преходът Ком – Емине е изминат за първи път от Павел Делирадев. По-късно той изминава и прехода Ком – Тимок. Аз съм минавал по билото на Балкана от Тимок до Черно море три пъти. Не наведнаж обаче, а в продължение на доста години по точно определени етапи. По време на пътуването ми по билото си набелязвах отделни цели и после се връщах за да ги упозная и тях. Целият този преход е дълът около 1000 км. и се преодолява обща денивелация от изкачване и слизане от около 20000 м. Преходът от Коом до Емине представлява 2/3 от него. По билото на планината съм срещал туристи, които искат да подобрят рекорда по време за преодоляването му.  Мисля, че той е една седмица. Направо считам тези младежи за глупаци, които губят част от времето си за развитие – изминат по този начин преходът се опростачва и не прави никакъв смисъл.

  За тези, които имат планове при възможност да изминат прехода Ком – Емине имам да кажа нещо:

  Добре е преходът да се раздели на три етапа, напр. през три летни периода. Първият етап е удобно да бъде от вр. Ком до х. Добрила, защото и до двете точки има транспорт.

   Интересните места, които остават в страни от билото и които трябва да се посетят при този преход, ще ги упомена.

   На х. Ком трябва да се спи два пъти. След като се изкачи вр. Ком от него е добре се достигне до вр. Сребрен, който разкрива страхотни гледки към Западните покрайнини. Интересен е и върхът на ридът Здравченица, един огромен чал. След тази аклиматизация вече може да се поеме към х. Петрохан, където също да се пренощува два пъти. Единият ден се посещавт четирите големи понора там. Преходът е 7-8 часа. Вторят ден се пътува по билото на Козница, но е задължително да се изкачат върховете феномени, наричани Тодорките. Те са на страничен рид, по-висок от билото, който слиза към Вършец. Продължава се но не към х. Проблойница, а към с. Заноге и от него се слиза на гара Бов. Добре е тук да се вземе влак до София и да се почине един ден. Следващият преход е от Гара Бов през резервата Трескавец и махала Данговци до езерата Тръстения и едноименната хижа до тях. Преходът не е дълъг и е много приятен. Нощува се на х. Тръстеная. Следващият преход е само по билото на планината и се достига до х. Лескова махала. Този пеход е един от най-красивите, но мутри изсякоха вековните буки, които представляваха никога несечени гори и отделни китки от дървета по откритите площи. Заради тези изсечени гори днес там стават наводненията. По този преход има три върха, които е добре да се изкачат – Издремец, Острата чука и Чукава. При оброка преди спускането към Лескова махала има прекрасен изглед към планината Ржана. Нейният най-висок връх е пресечена пирамида, подобна на Вихрен.

   Следващият преход е доста дълъг, поне 10 часа. Достига се х. Мургаш, но без да се изкачва върхът. Това става на следващия ден. Мургаш е много интересен връх, в който се събират пет големи рида и от който извират седем реки. След Мургаш има опция – може отново да се дойде до София с удобен превоз от Витиня, може да се продължи и до х. Чавдар, но преходът става доста дълъг.

   От Чавдар се достига до х. Паскал, като пътеката минава доста ниско под билото. Интересните върхове тук са чаловете Свищиплаз и Паскал.

  Заради изоставяне и разграбването от циганите на х. Планински извори следващият преход е много дълъг, трябва да се достигне чак до х. Вежен. Минава се малко под върховете  двухилядниици – Тетевенска баба, Булованя, Картала и после Вежен. Преходът е много красив и много тежък, ходи се отново пре цялия ден. Спускането от вр. Вежен може да стане и по стръмния участък, където има осигурително въже.

   От х. Вежен се достига до х. Козята стена, където природата става доста различна, защото скалите на Балкана преминават в карст. Където има карст и диви кози, расте цветето еделвайс. Има го тук, после ще се появи и по Мазалат.

    От х. Козята стена директно се отива до х. Добрила. Добре е тук да се остане един ден и да се посети резервата Стенето. Времето е достатъчно да се отиде до х. Амбарица и обратно или до вр. Големия Купен и обратно. Тези преходи трябва да се направят, защото те са много красиви, а изходната точка - хижа Добрила е на самото било. Тя е тук заради водоизточника, непресъхващ карстов извор изпод връх Добрила.

   Тук би трябвало да бъде краят на етап първи от прехода Ком-Емине. Има лифт за Сопот, а от него влак. Едно друго лято отново, за бъде красотата от видяното осмислена, преходът може да продължи по алпийската част на планината.

 

    /Следва/

 




Гласувай:
9
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. rumyeah - Благодаря за посвещението
06.09.2014 19:05
Съгласна съм, че е по-добре да се познава планината, преди да се измине маршрутът Ком-Емине - удоволствието е много по-богато. Но самият маршрут е цел, различна от опознаването на Балкана и несравнима с минаването на отделните отсечки. Ком-еминеецът не се блазни от страничните лъчове - тегли го пътят напред :) Това е различно очарование и аз го изпитах максимално, при това без да съм се интересувала някога от спорт :)
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: planinitenabulgaria
Категория: Туризъм
Прочетен: 7895796
Постинги: 3349
Коментари: 8851
Гласове: 15839
Архив
Календар
«  Март, 2021  
ПВСЧПСН
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
293031