Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
18.07.2014 06:51 - КЪМ ГУЛЯНОВСКИЯ ВЪРТОП - 1
Автор: planinitenabulgaria Категория: Туризъм   
Прочетен: 1743 Коментари: 1 Гласове:
8

Последна промяна: 18.07.2014 06:53

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg


           Село Гуляновци е изградено върху отвоювано от скалите място. От парцела си можеш да извадиш толкова камъни, че да си направиш двуметров дувар, къща, да застелеш двора с калдъръм. Можеш да попаднеш и на каверна - това е карстов извор без видим отток, най-важната нещо за живущите тук. В самото село има много кладенци, като на някои водата достига нивото на земята. Има и извори, които захранват с вода чешмите. Училището, административната сграда, автобусната спирка, всичкото това там вече е история. Мерата на селото е била под него, където има плодороден чернозем и висока подпочвена вода. Миналото е едно - тук са живяли много хора, раждали са се деца, животът е бил в ритъм с годишните времена - пролетна работа, лятна, есенна, почивка през зимата, но може ли да се почива, когато животните искат своето всеки ден. Днешното е настоящая трагедия. Останали са само стари хора, другите са емигрирали както тези от с. Мазгош напр. Да допълня един предишен свой постинг, където стана дума за село Мазгош:
  Така прокарват англичаните границата ни със Сърбия, че мерата на с. Мазгош остава по ската на Нишава в България, а селото - втикнато под  един карстов извор, отвсякъде обградено със скали. Границата е на метри от селото, на по-малко от км. има ж. п. гара, Станянци. Да ти е драго на такива да им ебеш майкята, казват в Требич и Царичина. И аз...
   Казах, че животът тук е текъл в ритъм с годишните времена и капризите на природата. Хората са се съобразявали с валежите, със сушата, с дебита на изворите и постоянните водоизточници, като са премествали стадата с животните на подходящи места. Така е ставало и в Триградско, където районът е подобен. Отглеждани са всякакви животни,  но най-доходните и най-трудните за гледане животни са били овцете. И днес ги има по къщите, но малко и вместо по планината по хлад, едвам са живи от жегата в кожуха си. 
   Село Гуляновци е подобно на другите тук в Смиловския въртоп. Грижи и бедност, това е излъчването му. Заникът му не е далеч. Откъснато от Родината си, от връзките с Годечката кааза, то е осъдено от Великите сили да няма бъдеще. Запазването на собствеността в Сърбия по времето на Тито удължи живота на селата и тук, но и още един фактор спомогна за това. Тук хората не допуснаха цигански набези, които да крадят труда им от нивите и градините или животните и имуществото от домовете им. Както у нас по Видинско в началото и после по селата в цялата страна.
  



image



image



image



image



image



image



image



image



image



image



image



image
 

  • image




image



image



image




image



image



image



image



image



image



image



image



image



image



image



image




image 




Гласувай:
8



1. sande - Фоторепортажът е възхитителен!
18.07.2014 23:50
Това е България!

Другата!

Която сме забравили безбожно!

Поздрави, Коста!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: planinitenabulgaria
Категория: Туризъм
Прочетен: 12150850
Постинги: 4533
Коментари: 10748
Гласове: 18293
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031