Постингът посвещавам автора на сайта "Свети места" Георги Чараклиев


    Този маршрут е от с. Протопопинци, където е оброкът от първата снимка до с. Високи Одровци. Районът е полупланински, тук има много села и свети места, част от които ще поместя в следващите постинги. Откъснати от каазата, с която са подържали икономическите връзки от векове - Годеч - тези села постепенно отмират. Трябва да се направи ГКПП при с. Мазгош и така то ще се сдобие дори с ж. п. гара, но за държавниците ни има много по-атрактивни дейности, напр. да източват банки, да вършат изборни измами, зда крадат безсрамно хората. А от българите тук, откъснати от родината им преди почти 100 години,, защото тогава така са повелявали английските интереси, ще останат само тези археологически експонати, изработвани някога в каменорезбарските работилници на с. Гинци. Тук никой няма да се засели отново...
   Кръстовете, които помествам и надписите по тях показват кои хора са живяли тук и чии са тези земи.

    Забележка:
    Село Високи Одровци се състои от две махали, бих казал села, защото са доста големи. Горната махала се казва Гуленовци, а долната - Високи Одровци.  Наименованията тук не са уточнени, други пък не приемат новите наименования, както това на Цариброд. Защо  Цариброд след присъединяването му към Тройното кралство получи име Димитровград, на името на Гошо Тарабата, агентът на Интернационала, виновният за Септемврийското въстание, от което избягна отговорността след емиграция в Сърбия. Това е разработка на УДБА, одобрена от Тито и насочена срещу българите, живеещи по тези места. Да ги унизи.Има и села с повтарящи се имена и за да се различават, преди името на едното село поставят определението "бугарски". Напр. Бугарска Планиница до Цариброд и други такива, не малко.





Eдин от оброците на с. Протопопинци, където е селското грабище.































Соцпаметник от времето на Тито. Вече връзките с Гници са отрязани,
има соцстандарт за гробните паметници.



































Горният и долният камък са части от големи каменни кръстове,
служат за вход към селското гробище.







                  Тази и следващите няколко снимки са от с. Високи Одровци.



Работил в чужбина селянин от тук, днес живущ в града, решил да постегне бащина си къща.



Това не е училище, а административна сграда, от която се е управлявало селото.



Оброчният дъб на селото, никой не смее да го сече.

        

           Оброкът "Св. Георги" на село Високи Одровци



             Оброк, но кръстът под него вече е изчезнат...



                   Училището на с. Високи Одровци. Доста деца е имало тук...



На тезиш две снимки се виждат снимки от камъни на стар манастир малко нас селото.







Част от с. Високи Одровци. То е подстроено на отвоювана от камъните площ.











Бункер, спомен от войните, които англичаните подклаждаха тук, брат срещу брата - за ангтлийските интереси тук.



Оброкът на манастира до селото. Тук е имало голям манастирски комплекс, чиято съдба вероятно е била както на тези по планината Манастирище у нас - разрушени от турците и останките им изгорени.



Олтарът на църквичката, мисля, че тя се казва "Св. Архангел Михаил", но не съм сигурен.



      Оброкът, до който е построена църквата на манастира



Църквата на манастира, който няма постоянен служител, но тук е отворено постоянно.







На следващите снимки са кръстовете от гробището на с.
Високи Одровци.



























Денят приключи, ще се връщам пак по тъмно до базата, разположена на скришно място в една нива до пътя. Така избягвам по нощите да ме виждат граничните полицаи и да ме събуждат.

Не познаваме България!

но си мисля, че или много рядко или въобще не са ходили натам. А требе!