Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
12.06.2014 21:31 - РИСКЪТ – НЕОТМЕНЕН СПЪТНИК НА ТУРИСТА
Автор: planinitenabulgaria Категория: Туризъм   
Прочетен: 3712 Коментари: 2 Гласове:
9

Последна промяна: 12.06.2014 21:45

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg



image

           Тази снимка е на вид, застрашен от изчеване в планината. Динозавърска.
 

                                           С поука и посвещение към тези, които обичат планината:

РИСКЪТ – НЕОТМЕНЕН  СПЪТНИК  НА ТУРИСТА В ПЛАНИНАТА

 

     Не може да обичаш планината и да не рискуваш, когато си в нея. Рискът обаче не трабва да достига степен, която да застрашава живота. Рискове през зимата може да завършат с летален изход, през лятото също може да са много неприятни. За да посетиш най-дивните кътчета на планината без риск няма как да случиш това.

     Аз съм рискувал почти всеки път по време на продължителните ми ми пребивавания в планината, но не животозастрашаващо. Сега съм по-малко сигурен в себе си /да се надявам, и по-разумен/ и поради това снижих с още едно ниво степента на риска. Връщайки се в спомените си сега установявам, че както вече писах в един постинг, някой като да ме е пазил – почти винаги съм се разминавал с големите опастности, но преживяното, усилията да се измъкна от опастностите, са останали в мен като на филмова лента. Сега си спомням, че паднах в капан за диви свини в резервата Чупрене – прикрита с чуплива повърхност с разхвърляна царевица върху нея дълбока яма. Спомням си, че съм се разминавал почти винаги с опастностите, но преживяното, усилията да се преборя, за да се измъкна от от тях не мога да забравя. Може ли да се забрави издраскване от свински капан! Ще изброя няколко риска:

 

   - Копрен, най-голямата дивотия в Балкана. Само скали, пропасти, водопади, диви животни, между които едни огромни паяци и змии. Там видях рис. Вместо да се върна по изоставената вече пътека за граничарите, аз реших да се спусна през едни хвойни. В тази част на Балкана всичко е много едро, в една бука има до 20 куб. м. дърва. Такива се оказаха и хвойните – клонките им, дебели колкото ръката ми, от всякъде набиват в мен бодлички, а дървесината им е здрава като желязо. Преодолях всичко това, но клонките бяха изтеглили анорака ми от раницата и телефона ми от чантичката на колана. Излизайки от този трънен ад, когато стъпих на поляната пред вр. Равно буче заваля дъжд. Ами ако бе завалял докато бях заплетен в хвойната?

 

  - Махала Пещерна, над с. Дрангово. Всеки ден вали дъжд, но много сериозно. Аз обаче съм решен да се изкача на белите гладки и наклонени скали въпреки това. Ако те са сухи, опастност няма, но ако са мокри, по тях има мъхове и стават хлъзгави. Облаците се събираха над мен, притъмняваше, аз се борех със себе си, да се връщам или да продължавам се питах и не се връщах обратно. Посетих всичко, което бях намислил. От там е снимката ми със смока, който се опитва да глътне цяла жаба. Слязох на пътя и заваля страхотен дъжд, влетяващ в мен поради вятъра хоризонтално. За минута станах мокър, но в следващата минута видях заслонче за хората, които тук имат ливади. Скрих се в него, но дъските бяха рехаво заковани и дъждът от страни навлизаше вътре. Но вече не бе опасно, а времето –много топло. Ако този дъжд и вятърът - направо буря! - ме бяха застигнали на белите гладки наклонени камъни?

 

    - Голям риск предприех когато се изкачих до чашата на Видимското пръскало. Нагоре по скалата се излазва, но ми беше ясно, че надолу ще е много опасно. Въпросът да се върна или да продължа ме мъчеше непрестанно. Изкачих се и заслизах обратно. Разбрах, че е невъзможно, защото не виждам при краката си. И като започна една въртележка по рид, обрасъл с лежащи по земята букови храсти, точно както клека, едвам се добрах до реката. Не, че бе опасно, но много трудно преодолимо. Добре, че се намери този резервен вариант за слизане, иначе трябваше да се изкача чак  на Параджика и да ползвам пътя през Русалийските гробища. Във връзка с това писах в блога си, че скалата трябва да се обезопаси с въже, подобно на това при Купените.

 

    - Това лято също рискувах в Западните покранини, като опастността бе да се унищожат всичките ми снимки поради намокряне на техниката ми. Тръгнах от с. Горни Криводол към вр. Сребрен по запазен римски път, изграден от големи камъни и подсигурен от подпорни стени, широки колкото пътя. Мислех да достигна до един оброк на края на селото, но красотите и този оригинален път през тях ме засмукаха неудържимо нагоре. Бях само по блуза, шапка и очила. А облаци се събираха от всякъде, аз продължавах и продължавах. И още щях да продължа, но пред мен се появи поляна-блато, която бе непреодолима. Чак тогава се върнах. В самото село заваля дъжд и аз се скрих в обитаема къща, която изникна пред мен - къщата на един от четиримата постоянни жители на селото.

 

     - С риск да завали силен дъжд се изкачих и над ждрелота на р. Височица. И там едни наклонени бели скали, редуващи се с висока почти метър трева между тях. Дъждът идваше, аз бързах, но се бях приготвил да го посрещна, поне така си мислех. Затова си изпълних програмата без особено напрежение. При връщане към селото след скалния манастир дъждът удари. Това еподходящата дума, удари. Такъв силен дъжд рядко съм виждал, капките бяха като граови зърна, все едно някой изсипва върху мен вода. Камъните по улииците в селото /Ръсовци/ са покрити с овчи и говежди лайна. Дъждът ги отми и понесе към реката. От горната махала също потекоха реки, съдържащи тез неща и отнасяйки ги, се избистриха. Камъните, до преди минути покрити с лайна от домашните животни заприличаха на изкъпани. По асфалтовия път към селото от планината Видлич дойде буйна река. Добре, че колата ми не бе на пътя, щеше да я понесе към река Височица или да я напълни с вода.  Не повече от половин час валя, после един час не може да се оттече водата. Страшни дъждове тази година имаше в Сърбия. Но в планината белите не бяха големи, както по Видинско, защото тук си нямат цигани да им напълнят коритата с боклуци и да изсекат гората, която задържа водата. При друг такъв дъжд не само по пътеките и реките потече вода, но по цялата планина. Останах с убеждението, че макар да не се движа, отивам нагори, дори свят ми се зави. Казвам си, сигурно така е било по време на потопа, описан в Библията. Аз – отново с късмет! Скрих се в една колиба. Колкото и силен да бе този дъжд, поне не валеше хоризонтално като родопския.

   

    Тези моменти, в които съм рискувал са много. Те са се случвали през целия ми живот. Ще завърша с един под вр. Ботев, макар той да не влиза в категорията „рисков”:

    Времето бе хубаво, ненормално топло и изведнаж духна вятър. Той бе толкова силен, че не можех да се придвижвам, ще ме издуха в Джендема ако съм прав. Легнах, за няколко минути бурята премина. Повтори се след малко, а аз искам да се изкача на скалната плоча на вр. Коснеурката. Не посмях. То и не духна повече, но предните два опита да бъда издухан от билото на планината счетох зда предупреждение към мен да не се изкачвам на върха. И по Видимската пътека – царският път – до х. Левски.

 

      Моята връзка с планината, обичта ми към нея, май я няма в другите хора, особено в младите днес. Не мисля, че с туризма ще се случи това, което е станало с динозаврите, не се считам за последния техен представител. Мисля, че един ден хората ще се отърват от магията, вълшебните заклинания, от блоговото и другите видове проституирания и ще потърсят отново живителната връзка с природата. Затова и описвам планините на България. За да не ги откриват някога отново…


image

                                  В неделя - всички на похот в планината!

image

                                  Водопадът Тупавица

image

                  Така ще е до последния ми ден, докато мога да работя...

image

                                                         Загаснсало огнище

image

                                             Останки от с. Росомач

image

Турлото пладнува /овцете следобед поспиват около час/, овчарят - също. Спи прав.

image

                                               Карстов извор, огромен.

image



image

                      Свинска стъпка. Монетата от 1 ст. служи за мащаб.


image

Ако на разстроена мечка, която докато се появят горските плодове кара само на гъби.

image

                                                   Вълча стъпка

image

След като починат тези стари хора, тук повече никой няма да живее...

image



image

                                                       Карстов извор

image

                              Ждрелото на р. Славиня

image

Глава на мутра /убита от друга мутра в конкуренция коя от двете да строи Южен поток?/

image



image

Докато си почивах при това комарево прескакало горният комар
ставаше все по-дебел, а долният все по-тънък. Така става и с богомолките,
като последният стадий е изяждане на богомолеца за протеини на прихваналата богомолка.

image

                 Толкова ли пък няма един нерез наблизо, аз съм най-красивата...

image



image

                                                         Скални жаби

image



image



image



image

                Тези две жаби много се обичат, еднао върху друга живеят...

image

              Влизането в пещерата забрранено докато се оттече реката!

image



image

                                                          Убаводагуебъ...

image



image



image

                            Вкаменен страж от миналото

image



image

Гробен кръст от с. Бракьовци. И в България до Гинци има село със същото име.

image

При реконструкцията на пътя реконструкторите са му засипали камъните с почва.

image

В тресавището е останала долната част на този дзвер, вижда се само главата му.

image

Балканът на запад от Петрохан. Някога с милиони овце по него, днес - напуснат...

image

Тази фигура ми наподобява на хищенх динозавър, който ползва задните си крака да ходи, а предните да хваща жертвата.

image

                      Строено преди 2000 години

image

Оброкът на с. Горни Квиводол. На една ръка разстояние от него е с. Бърля.

image

            Ще се появят ли турист отново някога тук?
 

image

Над тези мелове до с. Долни Криводол има оброк. Годечки ромове преминали незаконно  границата с иманярските си такъми са извадили огромния му кръст, защото златотърсачът им жужал. Еднотонният кръст вече няма кой да го изправи.


На долната снимка - крава в осмия ден.

image




Гласувай:
9



Следващ постинг
Предишен постинг

1. yotovava - Само еротиката
12.06.2014 21:47
нещо не ми пасна :)))))
цитирай
2. alchemist - Личи си, че си от града :)
12.06.2014 22:07
Личи си, че си от града :)
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: planinitenabulgaria
Категория: Туризъм
Прочетен: 12185867
Постинги: 4545
Коментари: 10754
Гласове: 18319
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031