Тази снимка е на вид, застрашен от изчеване в планината. Динозавърска.
 

                                           С поука и посвещение към тези, които обичат планината:

РИСКЪТ – НЕОТМЕНЕН  СПЪТНИК  НА ТУРИСТА В ПЛАНИНАТА

     Не може да обичаш планината и да не рискуваш, когато си в нея. Рискът обаче не трабва да достига степен, която да застрашава живота. Рискове през зимата може да завършат с летален изход, през лятото също може да са много неприятни. За да посетиш най-дивните кътчета на планината без риск няма как да случиш това.

     Аз съм рискувал почти всеки път по време на продължителните ми ми пребивавания в планината, но не животозастрашаващо. Сега съм по-малко сигурен в себе си /да се надявам, и по-разумен/ и поради това снижих с още едно ниво степента на риска. Връщайки се в спомените си сега установявам, че както вече писах в един постинг, някой като да ме е пазил – почти винаги съм се разминавал с големите опастности, но преживяното, усилията да се измъкна от опастностите, са останали в мен като на филмова лента. Сега си спомням, че паднах в капан за диви свини в резервата Чупрене – прикрита с чуплива повърхност с разхвърляна царевица върху нея дълбока яма. Спомням си, че съм се разминавал почти винаги с опастностите, но преживяното, усилията да се преборя, за да се измъкна от от тях не мога да забравя. Може ли да се забрави издраскване от свински капан! Ще изброя няколко риска:

   - Копрен, най-голямата дивотия в Балкана. Само скали, пропасти, водопади, диви животни, между които едни огромни паяци и змии. Там видях рис. Вместо да се върна по изоставената вече пътека за граничарите, аз реших да се спусна през едни хвойни. В тази част на Балкана всичко е много едро, в една бука има до 20 куб. м. дърва. Такива се оказаха и хвойните – клонките им, дебели колкото ръката ми, от всякъде набиват в мен бодлички, а дървесината им е здрава като желязо. Преодолях всичко това, но клонките бяха изтеглили анорака ми от раницата и телефона ми от чантичката на колана. Излизайки от този трънен ад, когато стъпих на поляната пред вр. Равно буче заваля дъжд. Ами ако бе завалял докато бях заплетен в хвойната?

  - Махала Пещерна, над с. Дрангово. Всеки ден вали дъжд, но много сериозно. Аз обаче съм решен да се изкача на белите гладки и наклонени скали въпреки това. Ако те са сухи, опастност няма, но ако са мокри, по тях има мъхове и стават хлъзгави. Облаците се събираха над мен, притъмняваше, аз се борех със себе си, да се връщам или да продължавам се питах и не се връщах обратно. Посетих всичко, което бях намислил. От там е снимката ми със смока, който се опитва да глътне цяла жаба. Слязох на пътя и заваля страхотен дъжд, влетяващ в мен поради вятъра хоризонтално. За минута станах мокър, но в следващата минута видях заслонче за хората, които тук имат ливади. Скрих се в него, но дъските бяха рехаво заковани и дъждът от страни навлизаше вътре. Но вече не бе опасно, а времето –много топло. Ако този дъжд и вятърът - направо буря! - ме бяха застигнали на белите гладки наклонени камъни?

    - Голям риск предприех когато се изкачих до чашата на Видимското пръскало. Нагоре по скалата се излазва, но ми беше ясно, че надолу ще е много опасно. Въпросът да се върна или да продължа ме мъчеше непрестанно. Изкачих се и заслизах обратно. Разбрах, че е невъзможно, защото не виждам при краката си. И като започна една въртележка по рид, обрасъл с лежащи по земята букови храсти, точно както клека, едвам се добрах до реката. Не, че бе опасно, но много трудно преодолимо. Добре, че се намери този резервен вариант за слизане, иначе трябваше да се изкача чак  на Параджика и да ползвам пътя през Русалийските гробища. Във връзка с това писах в блога си, че скалата трябва да се обезопаси с въже, подобно на това при Купените.

    - Това лято също рискувах в Западните покранини, като опастността бе да се унищожат всичките ми снимки поради намокряне на техниката ми. Тръгнах от с. Горни Криводол към вр. Сребрен по запазен римски път, изграден от големи камъни и подсигурен от подпорни стени, широки колкото пътя. Мислех да достигна до един оброк на края на селото, но красотите и този оригинален път през тях ме засмукаха неудържимо нагоре. Бях само по блуза, шапка и очила. А облаци се събираха от всякъде, аз продължавах и продължавах. И още щях да продължа, но пред мен се появи поляна-блато, която бе непреодолима. Чак тогава се върнах. В самото село заваля дъжд и аз се скрих в обитаема къща, която изникна пред мен - къщата на един от четиримата постоянни жители на селото.

     - С риск да завали силен дъжд се изкачих и над ждрелота на р. Височица. И там едни наклонени бели скали, редуващи се с висока почти метър трева между тях. Дъждът идваше, аз бързах, но се бях приготвил да го посрещна, поне така си мислех. Затова си изпълних програмата без особено напрежение. При връщане към селото след скалния манастир дъждът удари. Това еподходящата дума, удари. Такъв силен дъжд рядко съм виждал, капките бяха като граови зърна, все едно някой изсипва върху мен вода. Камъните по улииците в селото /Ръсовци/ са покрити с овчи и говежди лайна. Дъждът ги отми и понесе към реката. От горната махала също потекоха реки, съдържащи тез неща и отнасяйки ги, се избистриха. Камъните, до преди минути покрити с лайна от домашните животни заприличаха на изкъпани. По асфалтовия път към селото от планината Видлич дойде буйна река. Добре, че колата ми не бе на пътя, щеше да я понесе към река Височица или да я напълни с вода.  Не повече от половин час валя, после един час не може да се оттече водата. Страшни дъждове тази година имаше в Сърбия. Но в планината белите не бяха големи, както по Видинско, защото тук си нямат цигани да им напълнят коритата с боклуци и да изсекат гората, която задържа водата. При друг такъв дъжд не само по пътеките и реките потече вода, но по цялата планина. Останах с убеждението, че макар да не се движа, отивам нагори, дори свят ми се зави. Казвам си, сигурно така е било по време на потопа, описан в Библията. Аз – отново с късмет! Скрих се в една колиба. Колкото и силен да бе този дъжд, поне не валеше хоризонтално като родопския.

    Тези моменти, в които съм рискувал са много. Те са се случвали през целия ми живот. Ще завърша с един под вр. Ботев, макар той да не влиза в категорията „рисков”:

    Времето бе хубаво, ненормално топло и изведнаж духна вятър. Той бе толкова силен, че не можех да се придвижвам, ще ме издуха в Джендема ако съм прав. Легнах, за няколко минути бурята премина. Повтори се след малко, а аз искам да се изкача на скалната плоча на вр. Коснеурката. Не посмях. То и не духна повече, но предните два опита да бъда издухан от билото на планината счетох зда предупреждение към мен да не се изкачвам на върха. И по Видимската пътека – царският път – до х. Левски.

      Моята връзка с планината, обичта ми към нея, май я няма в другите хора, особено в младите днес. Не мисля, че с туризма ще се случи това, което е станало с динозаврите, не се считам за последния техен представител. Мисля, че един ден хората ще се отърват от магията, вълшебните заклинания, от блоговото и другите видове проституирания и ще потърсят отново живителната връзка с природата. Затова и описвам планините на България. За да не ги откриват някога отново…




                                  В неделя - всички на похот в планината!



                                  Водопадът Тупавица



                  Така ще е до последния ми ден, докато мога да работя...



                                                         Загаснсало огнище



                                             Останки от с. Росомач



Турлото пладнува /овцете следобед поспиват около час/, овчарят - също. Спи прав.



                                               Карстов извор, огромен.







                      Свинска стъпка. Монетата от 1 ст. служи за мащаб.




Ако на разстроена мечка, която докато се появят горските плодове кара само на гъби.



                                                   Вълча стъпка



След като починат тези стари хора, тук повече никой няма да живее...







                                                       Карстов извор



                              Ждрелото на р. Славиня



Глава на мутра /убита от друга мутра в конкуренция коя от двете да строи Южен поток?/







Докато си почивах при това комарево прескакало горният комар
ставаше все по-дебел, а долният все по-тънък. Така става и с богомолките,
като последният стадий е изяждане на богомолеца за протеини на прихваналата богомолка.



                 Толкова ли пък няма един нерез наблизо, аз съм най-красивата...







                                                         Скални жаби















                Тези две жаби много се обичат, еднао върху друга живеят...



              Влизането в пещерата забрранено докато се оттече реката!







                                                          Убаводагуебъ...











                            Вкаменен страж от миналото







Гробен кръст от с. Бракьовци. И в България до Гинци има село със същото име.



При реконструкцията на пътя реконструкторите са му засипали камъните с почва.



В тресавището е останала долната част на този дзвер, вижда се само главата му.



Балканът на запад от Петрохан. Някога с милиони овце по него, днес - напуснат...



Тази фигура ми наподобява на хищенх динозавър, който ползва задните си крака да ходи, а предните да хваща жертвата.



                      Строено преди 2000 години



Оброкът на с. Горни Квиводол. На една ръка разстояние от него е с. Бърля.



            Ще се появят ли турист отново някога тук?
 

Над тези мелове до с. Долни Криводол има оброк. Годечки ромове преминали незаконно  границата с иманярските си такъми са извадили огромния му кръст, защото златотърсачът им жужал. Еднотонният кръст вече няма кой да го изправи.


На долната снимка - крава в осмия ден.