Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
09.06.2014 00:20 - МАНАСТИРИТЕ В СЕВЕРНАТА КРАЙНА
Автор: planinitenabulgaria Категория: Туризъм   
Прочетен: 3709 Коментари: 4 Гласове:
20

Последна промяна: 09.06.2014 06:59

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg

                                             /С посвещение на Г/жа Тота

               и пожелание да извърши тази пролет пътуване по/

      

            МАНАСТИРИТЕ  В  СЕВЕРНАТА  КРАЙНА

 

   След многократните си посещения из Северната крайна с административен център Пирот започнах да чувствам и този край като свой, роден. Мисля, че вече познавам тази част на Западните покрайнини така, както и живеещите  там. Вече седма година пътувам из Западните покрайнини и изминах по планините и селата им  хиляди км.

   Тазгодишното ми посещение в Северната крайна мислех да бъде последното – нямам повече какво да посещавам там, да упознавам, бях вече навсякъде. По планините им – Западният Балкан, Видлич, Гребен Планина, Влашката /Власината/ планина – не остана непребродено кътче или село. Описах тези планини в специален раздел в блога ми „Непознатите планини на България”. Поместих много снимки от тези райони, имам още хиляди за публикуване. Всичките си ги харесвам.

   За раздяла с този край избрах долината на р. Дойкинска, любимата ми. Това посещение обаче промени плана ми – разбрах, че още не съм готов на такава стъпка. Красотата на тази река с минаващия покрай нея римски път-магистрала, настлаан с големи червени обли речни камъни сега възприех по нов начин - още по-красива! - и реших, че не мога да се разделя с нея без да я посетя още веднаж. От нея ще направя три лъча, като ще посетя ридът, идващ от вр. Вражата глава, разкриващ от вр. Паклещица поглед към красивия язовир Завойско езеро, ще посетя тамошната Понор планина, ще премина през върховете Вражата глава, Копрен, Трите чуки. За връщането ще ползвам друг римски път, започващ от седловиината Каца камък. Чак тогава ще  мога да се разделя с красотата на този край. Може би… Но тя пак ще ме тегли натам.

   В този край има доста български манастири и сега искам да предложа маршрут за посещението на някои от тях., като имам предвид четирима пловдивски блогър/к/и, които да направят екип с един автомобил. Ето какво предлагам на екипа:

   Първият ден се влиза в Сърбия, за което са необходими само лична карта за пътуващите, а за колата – талон. Зелена карта за Сърбия не трябва. Пътува се през Цариброд. Той сега се казва Димитровград, но хората не одобряват това име и не го ползват. В Цариброд живее Зденка Тодорова, която отстоява и пази буден българския дух в този край. В Цариброд тази година откриха паметник на Левски, при което сръбският кандидат за министър Ивица Дачич се подигра с нашия министър Орешарски, без той да разбере предизборния трик на Дачич, подготвен специално за Западните покрайнини. На връщане за кратко може да се разгледа Цариброд или да се напазарува в него, ще поясня защо.

   Продължава се по щосето за Пирот, като след около 15 км. следва разклон в ляво за с. Суково. Тук е първият манастир от тези, който предлагам да бъде посетен. Той сега се реставира и работите са напреднали много. По реставрирането на огромната църква, голяма колкото тази в Лопушанския манастир предстои обаче още много работа. Не  поставям този манастир на първите места в Северната крайна като красота, но е интересен да се посети. На грабощето на монасите при задния вход на църквата има много интересни кръстове.

   Следващият манастир е Свети Николай, който е на три км. в лряво от шосето в посока на с. Поганово в една красиива долина с карстов извор. Местността е прекрасна, църкавата е много стара, от времето на първите ни царе. Не може да се достигне до там с кола, не препоръчвам посещение в него.

    Скоро след отклонението за този манастир се навлиза в ждрелото на р. Ерма. То започва тук при с. Власи и завършва у нас при гр. Трън. Ждрелоото шашва с красотата си и строителството от германците на стратегическа дековилка от Трън до Цариброд. Тунелите са пробити в отвесни скали, долу бучи р. Ерма. Когато се доостигне до разклона за с. Поганово не се завива в ляво към него, а се продължава още малко по шосето. Колите се оставят след официалния вход на манастира на паркинга при ресторанта. В този ресторант правят плескаваци, които са много вкусни и по-евтини от предлаганиите в България и тук паркингът е препълнен с мутришки коли. Плащаш с левове или динари при курс  50 диинара за един лв..

   Манастирът „Св. Йоан” е на страхотно място в ждерелото. Карстов извор е определил мястото му, където той е построен. В двора му има останки от древен манастир. Изключително интересна старина е този манастир. Монасите произвежда и продават ракия, мед и сладко. Той  потвърждава тезата, че манастир, построен на некрасиво място няма.

   След разглеждане на манастира е добре да се разгледа частта от ждрелото, през която преминава асфалтовия път. Тази отсечка е дълга около 5 км. и достига вливането на реките Ерма и Звонска. Някъде по средата има свлачище, до него има и място за пракиране на колите – изгледите към скалите и пещерите са неповторими. Малко по-нагоре има черен път към реката, където си правя лагер, когато посещавам тези места. Изрбал съм това място, защото от него има връзка с М-Тел.

    След разглеждането на тези красиви места трябва да се излезе обратно на шосето за Пирот. Той е на около 25 км. от Цариброд. Този ден е неподходящ за разглеждане на града. Не го считам за интересен, като изключвам една многократно строена и разрушавана крепост в градината на града. Тя имаше пазач и се внлизаше с билет, сега е отворена винаги. Може да се разгледа, но на връщане.

   Пътят от Цариброд заобикаля града и  достига разклон, на който пише: За Княжевац. Това е непосредствено до градината с крепостта, която се вижда. В дясно има отклонение за влизане в Пирот, направо пътят през тунел продължава за Княжевац. Продължава се по този път и се следи за разклона за с. Темска. Селото е наблизо. От него започва страховит римски път към с. Топли дол, който представлява разширено трасе на римски път, издялан в отвесни скали над р. Темщица. На опасните места може да преминава само по един автомобил.

   Непоследствено над селото в посока на с. Топли дол е големият манастир Свети Димитър, който е женски манастир. Манастирът е запазен, всичко в него е оригинално. Подменени са само надписите на кръстовете или са заличени старите надписи на български и са направени нови, на сръбски език. Във всички български манастири сърбите са изгонили нашите монаси и са ги заменили с техни. Това е изключително интересен манастир и до него всеки ден от България пристигат автобуси.

    За да бъдат споделени и преживяни срещите от тези два мнастира може да се спре на почивка по шосето за Княжевац при водопадите на реката, идваща от манастира „Св. Онуфрий”. Те са от ляво на пътя. Този манастир е доста отдалечен от пътя, нама път за автомобил, но пък при водопадите е чудно. Там винаги има спряли хора с автомобили или автобуси, в неделя е претъпкано с хора.

   Идва време за последната цел за днес, почивната и туристическа база Бабин зуб. Тя се достига по разклон от гр. Кална в дясно по долината на р. Тимок. Пътят вие по подообен начин както нашия до Мальовица, премнава през с. Църни връх и достига разклон: пътят наляво е този който отвежда на базата. Тук е добре да се остане един ден. Който има сили може да се изкачи и да разгледа всиичките Бабини зуби, които са 32. Под кучешкия е туристическата база. Горе между тях или с изглед към тях преминава пътека, но не е лесно да се преодолее доста голямата денивелация. Предлагам лека разходка в посока на вр. Миджур, който следва границата между България и Сърбия до 1919 г, от който се виждат доста зуби. Разходката може да се извърши и по асфалтовия път до началото на зубите. Пак е много красиво.

    За да е възможно това посещение трябва да се извърши резервация по интернет за времето за нощуване в туристическата или почивна /хотелска/ база. Цените за нощувка са 8 евро, 16 евро или 32 евро в зависимост от броя на звездите на хотела и какво заяваваш като услуга.

    Пътят от София до базата Бабин зуб е 125 км, значи от Пловдив – 270. Доста е. Към него трабва да се прибави отклонението по ждрелото на р. Ерма, което в двете посоки е около 30-40 км. Тук заплащането става с динари или евро.

  Обратният път до Пловди няма да е същият. Ако до сега се пътуваше по долините на р. Нишава и Тимок, връщането ще включи долината на р. Височица. За целта връщането трябва да стане по същия път до Пирот. С влизането в града се минава покрай крепостта в градината, пред която има паркинг. Предлагам да се напправи разходка с колата, която с отиването и връщенето  е към 40 км, за да се разгледа язовира Завойско езеро. Пътува се към него по отклонение от центъра на града. Изкачва се превал на планната Видлич, където има оброк. В ляво към с. Копринщица има още един оброк с кръстове тип „юстинианови” Пътува се обаче надясно по доста тесен, добре подържан път. Преди с. Велика Луканя има чешма, а над нея гроблища с многобройни кръстове, напавени в с. Гинци. Велика Луканя, Луканя и с. Завой днес са под водата на язовра. Започва спускането към язовира, но който кара колата трябва много да внимава. При разклона за с. Пъклещица се спира за малко, защото от тук гледката към язовира е най-красива. Следва спускане до него и преминаване по моста над язовира пеша, за да се разгледа това огромно съоръжение. Сега язовирът е препълнен и е много красив. След преминаването на моста се вижда завоят на реката, дал име на днешното село под водата.

   Следва връщане отново в Пирот и след това повторно пресичане на Видлич в посока на село Ръсовци. Малко преди превала в ляво има скиибаза, макар на това място да не вали сняг. От него започва малка река, която минава през Пирот. След првала започва спускане към с. Ръсовци, като малко преди него в дясно има току що възстановен манастир. Има страхотеен каменен кръст и чисто нова черква. Една монахиня го стопанисва.

    Следващата спирка е с. Ръсовци – център. Търсите жената, която стопанисва скалния манастир „Св. Апостоли Петър и Павел”. Тя ще Ви даде ключ от скалната църква или ще Ви каже, че е отворена, което е нормалното й състояние. Манастирът е на около 1 км. по течението на р. Височица, много е интересен. Моонасите са били погребвани в пещерите. Тук е началото на ждрелото на р. Височица, намиращо се между селата Ръсовци и Пъклещица. Името на второто село загатва за ужасиите на това ждрело, през което дори римляните не са направили път.

   След разглеждане на манастира се пътува до съседното село, Велика Ржана. Завива се в ляво по река Дойкинска и след два км. пак в ляво има отклонение за прекрасния манастир „Св. Петка”. До него има два км. стръмен, тесен и много добре подържат асфалтов път. Който кара да внимава.

   Споделянето на впечатлението от този манастир може да стане в кафенето при Врелото, още на два км. срещу течението на реката. До кафаната има карстов извор, който извира вертикално и има дебит колкото Клептузата в Чепино. Непременто трябва да се посети.

   Следващиите села са много интересни, но като туристически обекти. Пътува се към с. Долни Криводол, опряно в България, като се преодолява около 4 км. лош път. и отново се изкачва Видлич. Този проход е нов, направен е след анексиранеето на тези наши територии. На около 3 км. след като започне спускането в ляво има възстановен параклис на мястото на древен манастир на същото място. Църквата е чисто нова, има страхотен оброчен кръст. Те са на около 500 м. в ляво от пътя, има маркировка и малък паркинг до пътя.

  Спускането към огромният въртоп, в който се намира с. Смиловци продължава. Слиза се до карстов извор под с. Протопопинци, където има чешма с място за почивка. Съвсем наблизо е с. Смиловци. На 3 км. над него по не много добър път – сега се есфалтира - има много красив манастир с древна църква, „Св. Кирик и Юлиита”. Заслужава си да се посети. Той е женски манастир, в който служат монахини сръбкини и говорят против България. А какви красоти крие Видлич над манастира!!!

   В с. Смиловци има църква, доста запусната и гробище с кръстове, правени в с. Гинци, също доста запуснато. Но пък кръчмата-магазин работи без спир и майката и сина, които работят там се топят от любезност като видят българи.

   На път за Пирот се пътува покрай Смиловските езера, които сега са препълнени и са много красиви. Вода от планината Видлич по подземен път извира под тях. Срещу тях е последният манастир „Св. Петка”. Той няма монаси постоянно, но местността му е много красива и там винаги има хора. Рибарите от езерата спят по поляните му в палатки и в колите.

   Следва леко изкачване за да се преодолее ниската част на въртопа и спускане до Цариброд.

   Едно прекрасно пътуване завърши.

   Това пътуване до манастирите предлага и опции. Ако се влезе в Пирот в събота, там има пазар. Стоките които  се продават на него са екологични – яйца, сирене, месо, зеленцуци, плодове. В Цариброд пазарът е в петък, но и двата пазара на обед приключват работата си. Има обаче утешителе вариант. В Цариброд в магазините стоките също са екологични и цените им са по-ниски от нашите. Яйцата напр. имат оранжев жълтък. Ако се купи мляко от пазара в Цариброд и се подкваси, става с топки масло в него.

  Следват 65 км. до окловръстното на София и още 145 до Пловдив…

  При тази разходка се пътува около 600 км. с автомобиила, което означава около 120 лв. за гориво. Като се прибави към този рпазход една нощувка от 16 евро и по една плескавица за 10 лв, толкова голяма, че не може да се изяде, това пътуване се оказва смешно евтино. Но пък много наситено. И толкова красиво, че остава желанието да бъде повторено.
 
    Приятно пътуване!

  

 

  

 




Гласувай:
20



Следващ постинг
Предишен постинг

1. sande - Близките, "неосветени дворове" на Западните покрайнини ...
09.06.2014 07:24
Както казва писателят Йордан Радичков в сибирския си пътепис, споменът за пътуванията ти по тези места ще тича вечно по петите ти.

Като чета за тези божествуни места, кръв капе от сърцето ми и проклиням съдбата, "съюзниците-разбойници" и проклетата и триклета Англия, за нечувания, безбожен и сатанински грабеж над Отечеството ни.

Всички ще бъдат наказани. Рано или късно! Някои вече изтърпяват наказанието си. Но има още.

Поздрави, Коста, за знаменития репортаж от мястото на престъплението.
цитирай
2. tota - Благодаря, Коста!
09.06.2014 21:01
Отново ни изненада със споделеното за Манастирите в Крайна. Този път си начертал един чудесен маршрут, който може да се ползва от всеки, стига да пожелае да се докосне до непознатото нам късче земя от България. Осеяно със свети места и творения на Природата.
Дано имаме възможност и ние да посетим тези красиви места.

цитирай
3. planinitenabulgaria - Аз имам предложение за екипа, който да отпътува от Пловдив:
09.06.2014 21:41
tota написа:
Отново ни изненада със споделеното за Манастирите в Крайна. Този път си начертал един чудесен маршрут, който може да се ползва от всеки, стига да пожелае да се докосне до непознатото нам късче земя от България. Осеяно със свети места и творения на Природата.
Дано имаме възможност и ние да посетим тези красиви места.

Ти, Бвен и Стела, возач - Божо 12345, защото има джип. Петото място в джипа - за мен - ще остане празно, защото два месеца ще бъда в Лос Анжелес да гледам бебето. Ако сторите това щом спрат дъждовете планината ще бъде осеяна с повече цветя, отколкото трева. И ще Ви се приходи и на Бясна Кобила, където красотата е съвсем различна, но и там - неповторима.
Още веднаж - приятно пътуване!


цитирай
4. planinitenabulgaria - Разбира се, че имате!!!
09.06.2014 21:44
tota написа:
Отново ни изненада със споделеното за Манастирите в Крайна. Този път си начертал един чудесен маршрут, който може да се ползва от всеки, стига да пожелае да се докосне до непознатото нам късче земя от България. Осеяно със свети места и творения на Природата.
Дано имаме възможност и ние да посетим тези красиви места.



Качвате колата, отивате и се връщате. Ако Ви е интересно можете да останете там и няколко дни.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: planinitenabulgaria
Категория: Туризъм
Прочетен: 12182454
Постинги: 4544
Коментари: 10754
Гласове: 18319
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031