Този маршрут е от с. Вълчи дол до вр. Руй. Ползва се четвъртостепенен римски път отклонение от римската магистрала между с. Ракита и Зелениград. Беше много топло и снимките са с ниска резолюция, но дават достатъчно информация. Напомням, че съм препоръчвал в постингите си да се купуват тук имоти от нас, гражданите на България от хора със средни възможности, които могат да пребивават продължително време през лятото тук. Напомням и за другите две села, които препоръчах - Власи и Кусоврана.






За да извършвам толкова години тези пътувания по планиините, убеден съм, че някакъв дух ме наппавлява, пази и ми дава сили. Все се опитвам да го снимам и поместя в блога си, он ми се крие, но едно една негова импресионистична снимка.



                         Римският път от с. Вълчи дол за Трън.







           Долината на една от трите реки, извиращи от Руй. Тази слиза в с. Ракита.



Най-високата махала на с. Вълчи дол. Тук има карстов извор с дебит, достатъчен за един град.



Тук една жена на средна възраст се е върнала в бащината си къща и гледа три крави, едри като слонове.







            Аз "газя" кокошките на селото и гласът ми се чува навсякъде след това.



                           Селото, но снимките са с ниска резолюция.  























             Едната къща е за човека. Другата е за животните му.     



                    Тиквата става на лайно, гласи една народна поговорка.



Военните са модифицирали римски път по начин, при който майката му са е....
У нас хв Беласица, Родопите и Западна Стара планина овенните също правиха такиива пътища и ги наричаха прикриващи. Как само си приличат идиотите по света.



            Тук внезапно е починал човекъ Инсулт, инфаркт, има ли значение...







        Един злобар като тия от първите стпраници на блога.



                           Следват няколко снимки с поляните под вр. Руй.
























                                                             Горският дух













                                    Тази река захранва яз. Ярловци в България.







Следващите снимки са от началото на рида Ветрен дол.























                          Ридът Ветрен дол, който се спуска в с. Ракита.


Останка от сръбска гранична застава. След 1918 г. сърбите строят много засатави, за да опазят от връщане към родината им откъснати наши сънародници заради английските интереси. Така постъпи днес Путин с Крим. В отговор България строи постове, които са архитектурни паметници на дстроителното умение на българина. Постовете са тип суха зидария и камъните са така подредени, че не вятърът не преминава през зида.
  Напочням, че когато германците превзеха Сърбия нашите територии бяха придадени обратно към България. След идването на трети украински фронт и на Тито, нашите сънородници платиха висока цена за това, както татарите в Крим по същото време поискаха да се отделят от СССР.



На българскки език това инженерно строителство се нарича прикриващ път. Този води на вр. Руй.







           Началото на рида Ветрен дол. Ще има снимки и от неговите страхотии.



На долната снимка се вижда част от рида Ветрен дол. Сега има екопътека през него, но тя е изоставена и е станала мвного трудно проходима.

И новата - шеста серия на фоторепортажа на Коста Иванов от Руй планина е една нова приказка за свещената българска земя!

Макар и подарена на сърбите от нашите душмани /тогава/ - англичаните, за тях си остава доведено дете, Пепеляшка, а за нас вълшебна Принцеса.

На кого ли не сме давали "кръвен данък".

Но Господ забавя, но не забравя. Проклятията ни настигнаха нечестивците! И още имат да патят.

А ние не трябва да забравяме нашите кръвни братя в Западните Покрайнини, да ги опознаваме, да ги подкрепяме морално и всячески, колкото са останали.Последните ни мокхикани.

А на Коста ще му се зачете стореното за тази благородна и патриотична кауза. Неговият дух няма да заглъхне, неговият Ангел-хранител ще го пази, неговите снимки няма да останат незабелязани, а гласът му няма да остане глас в пустиння.

Поздрави, Коста! Здрави туристически обувки ти пожелавам!

Светли празници!...

Нека бъде толкова красиво и в сърцето ти.Призовани сме за повече светлина, обич и радост...Честито Възкресение Христово!

СЪЛЗА ЗА ПЕТРЕВЕНЕ



Едва ли ще се върна, Петревене,
при милите ти хора откровени.
А знам:
ще си припомнят те за мене,
тъй както аз за тебе, Петревене.

Кръвта изстива в старческите вени
на жителите твои, Петревене.
В дворовете – оазиси зелени –
деца си нямаш само, Петревене.

Децата твои – другаде родени –
за тебе се не сещат, Петревене.
Боли ме, че са вече затревени
пътеките към тебе, Петревене.


Единствено щурците вдъхновени
останаха ти верни, Петревене.
А моя стих за теб сега рефрен е
за българското село, Петревене.


Велин Георгиев