Постинг
15.04.2014 00:31 -
НА РУЙ ПЛАНИНА - 1
Руй планина е една от любимите ми. В България е само малка част от планината, но в Западните покрайнини площта на тази планина е много голяма. Описвал съм я в "Непознатите планини на България". Централният изходен пункт за планината е с. Ракита, от което започват три различни маршрута, четвърти - и той по римски път - води в с. Цървена ябълка. Единият маршрут към вр. Руй нърти горе по скалите над нашето село Ломница до Трън. Има отвесни скали по стотина и повече метри, по-големи от тези на Мальовица. Скалите обаче са ронливи и не стават за катерене. Най-красивото село в този район е Вълчи дол. Височината му е около 1100 м. н. в. Разположено е в така красива гънка от гори и ливади, която няма аналог дори в Западния Балкан. От с. Ракита се изкачват два широки римски пътища към с. Вълчи дел, а от него започва още един третостепенен път в посока на вр. Руй, който прехвърля седловина под него и се спуска в Трън.
Пасищата по платото около вр. Руй са големи като тези по вр. Вежен у нас. Има непресъхващи рекички, което означава, че там на лагер са били изкарвани кравите на селото, а горе по високото - овцете. Днес тям кьоравоо домашно животно няма. По седловината, по която преминава малкият римски път винаги са преминавали вълци и поради това селото е получило името си, Вълчи дол. Една баба ме предупреди, че вълци около селото има през цялата година и преди да е станало тъмно хората пприбират животните. Аз в никакъв склучай не трябвало да замръквам там.
При едно връщане към Ракита Господ ми изпрати една бабичка. Тя пасеше кравата си и като й казах, че отивам по горния маршрут за Ракита, тя ме върна. Каза, че пътеката е обраснала, че ще помръкне и стращно ще стане. Следващият ден се изкачих по този маршрут и наистина ако времето бе малко до настъпване на нощта, изгубването ми бе сигурно.
Всяка планина има различна красота. Аз съм субективен, но красотата на Руй поставям на висотата на красотата на Западния балкан. Тук има всичко. Преди много години от на.шатата страна на вр. Руй съзрях тази красота, не я забравих и ето, че дойде време свободно да я посетя.
Цървена ябълкъ - единственото село със сърби в тозии район.
Това са българи, самоопределили се ксато сърби, сърбомани.
Махала между Берин извор и Пресека, две умряни вече български села...
Махала на Берин извор.
Римски път
Римски път, но не е същият.
Връх Руй, сниман с много голям зум
Това е фермата на един животновъд. Прескочих оградата, но едни коне дойдоха и искаха да си играят с мен, беше много страшно. Скачат, цвилят, тичат като изтребители покрай мен и ме гледат.
Шефът на фермата от с. Пресека. Добре, че го намерих и ми даде информация за пътя, защото горе лежеше гъста мъгла.
Самотна къща на животновъд от миналото...
Върховете в дъното са към Власината планина.
Римски път
Същият римски път.
Покрай този римски път е разположено село Пресека. Той е отклонение от друг римски път покрай р. Звонска. Друго отклонение са изкачва на византийската крепост над с. Звонци. В най-наситената с римски пътища планина у нас - Врачанската няма толкова много римски пътища. Те са навсякъде тук, като хпреминават покрай реките ниско, по склоновете и непосредствено под билата на ридовете.
Ние изминахме нашия път. Никой вече няма да поеме по него...Село Пресека умре!
Загаснало огнище...
Това е вила на българин, който живее в Пирот. Бащината му къща.
Валя град, но аз бях на сигурно място.
Красота!
Бялата планина в дъното е част от Власината планина. Пред нея е ждрелото на р. Ерма.
Сутрин на 4 крака, по обед - на два, презди нощта - на три...
Тука сите сме българи, но нито тук, нито вие ни мислите за такива.
На този човек оставих стария си хляб за животните му, уж. Знаех, че ще е за него.
Козата в дясно почти не се различава от сърните тук.
Стар път, ппревзет от гората.
Пак римски път.
Оброк. Тук почти ги няма.
На долната снимка: Този човек е ползвал римската инфраструктура. По римските пътиища не могат да преминават каруци, но за товарни животни те са отлични.
Следващ постинг
Предишен постинг
1.
sande -
Пред мрака на истините: И това е България! Зелена, красива, благодатна ...
15.04.2014 04:33
15.04.2014 04:33
Каква е тази съдба българска - да губим непрекъснато земята си?! Не ли това парче забравена земя - част от земното кълбо?
А то не е безкрайно.
Чужденецът няма любов към него, няма милост.
Не му се радва, не се грижи за него.Но няма да ни го даде.
Поздрави, Коста!
цитирайА то не е безкрайно.
Чужденецът няма любов към него, няма милост.
Не му се радва, не се грижи за него.Но няма да ни го даде.
Поздрави, Коста!
2.
анонимен -
Здравей, Коста,
15.04.2014 08:42
15.04.2014 08:42
имаме страхотни дадености, които по-често нито ценим, нито пазим, нито развиваме както трябва.
Поздрави!
цитирайПоздрави!
Красиво място, но забравено от бога. След снимката на шефа на фермата има снимка на нещо, приличащо на купон на змии. Да не си водил Лидис с теб и флотилията й с никове?:)))))
цитирайВсъщност всяко богатство е за достойните нему.
Свободата,чистия въздух,красотата,добрината са истинска ценност.
Леснината не е добрия вариант за развитието на човека.Трудностите изграждат.
Понякога изглежда непродолимо трудно ,но най-важното/според мен/да продъл
жаваме напред!
Поздравления!Гордея се че съм българка и много се надявам да променим поне
по малко себе си и така да променим съдбата на нашата прекрасна родина!
цитирайСвободата,чистия въздух,красотата,добрината са истинска ценност.
Леснината не е добрия вариант за развитието на човека.Трудностите изграждат.
Понякога изглежда непродолимо трудно ,но най-важното/според мен/да продъл
жаваме напред!
Поздравления!Гордея се че съм българка и много се надявам да променим поне
по малко себе си и така да променим съдбата на нашата прекрасна родина!
Търсене
За този блог
Гласове: 18319