Този преход обхваща район на Власината планина над с. Нашушковица. От река Звонска римски път поема нагоре към Нашушковица, след което стратегически се изкачва по билото на планината. Районът е много красив, защото се вижда долиината на р. Кусовранска с многобройните си махала покрай нея и по южния скат,, но и скалите на Власинската планина, които са неповторимо красиви. Някои от тях са оцветени в червено, други са оцветени в черно или сиво на ивици. А над тези скали има два върха с име Паниците, защото са вдлъбнати.
   Селото Нашушковица е разположено по южния скат на реката, а в горния край на изворната област къщите са там, където има карстови извори. Тук не случих с хубаво време. Валеше всеки ден при това ми пътуване из Западните покрайнини и след дъжд да се ходи по разкаляната глина е много трудно.
  Имам постинг за Власината планина, сега ще отбележа само, че ридът между реките Нашушковица и Кусовранска е много висок. От него се виждат върховете на Руй планина, на Гребен планина, на Балкана. Ридът към река Кусовранска е много стръмен, а към Нашушковица - полегат. Изключително интересна е Власинсата планина. Характерното за нея са многобройните римски пътища. Макар и с много специална форма планината има било и по него е минавала до 1918 г. границата ни със Сърбия. Характерно за билото е, че то се извива и на места тънките му са под ъгъл 90 градуса и по-малко, което помага за оформянето на големи долини от двете му страни в тези гънки..
   И още нещо характерно за тази планина: всичко, което расте тук е огромно. Ще поместя снимски на цветя-гиганти, на  царски свещник, висок 4 м.
   И в тази планина животът секва. Опитиите на Сърбия да внедри да живеят тук изгонени от градовете крадливи цигани внася напрегжение, но не и страх у хората. Да вземат мотиките и да работят като нас, казват те, ама не става. Досетих се за едно циганск семейство в с. Пресиян. Музиката му се чува на километър. Хората работят, та се се късат, тия цял ден пият бира, слушат циганска музика, правят хдеца и си теглят помощите от банкомата в Пирот. Заради тези работи ще гласуваме против влизането ни в Европския съюз, казват хората по Пиротско, които са сърли и българи. Ако така продължи още сме загубени, твърдят те.





                                                           Карстов извор




                                    Двор на самотна къща в планината.



Един от многобройните римски пътища из Власината планина.
Тук те са повече отколкото по Врачанската.







                     Засипан вече с пръст римски път































                                              Бременна бръмбарка







Този връх е най-високият на рида между реките Кусовранска и Нашушковица. Под него преминава римският път от Нашушковица.












                         Освен пчелите, подхранване приемат и мравките.






















Охлюви се целуват публично. Добре, че не са в Афганистан, ще ги убият с камъни.



                         Цветна поляна на мястото на някогашна ливада.



Следващите снимки са правени при много голяма жега и не с висока резолюция.

 

Природата не е суетна, не е самовлюбена, а е щедра и приласкава безвъзмездно вяко живо същество и всяка тревичка.

Снимките ти вълнуват, радват окото, изпълват душата със спокойствие.

И с малко тъга.

Роден и мил български край!

Поздрави, Коста!