ЦИГАНСКИЯТ РЕЙС
Така наричат ползващите Автобусна линия №1 от кв. Гео Милев до Кокалянско ханче. Аз ползвам този автобус от 1979 г, когато придобих имот във вилната зона на с. Панчарево, Софийско. Това, което става в автобуса, аз считам за отражение на случващото се в страната, но вече от Общината явно считат, че така повече не може. Поради това от два месеца от ЦГМ се опитват да превърнат пътувалите вече четвърт век ромове с тази автобусна линия без билети в редовни пътници, но не се получи ни на йота. Съдбата на натоварените да променят статуквото ми напомни за съдбата на една друга категория хора, живяли преди два века в Британската империя.
Осъдените на смърт убийци в империята са можели да избегнат смъртното наказание ако работят продължително време във въгледобвните мини на остров Шпицберген. Не знаейки за какво става въпрос, те избирали работата в мините вместо бесилото. Природните условия там обаче там били толкова сурови, трудът в мините – толкова тежък, че смъртниците не издържали и година и подавали молба да бъдат върнати в Англия и да бъдат изпълнени смъртните им присъди.
Нещо подобно става с контрольорите на ЦГМ, командировани в циганския рейс. Тази автобусна линия не може да бъде обезпечена с редовни служители, но командированите от другите линии издържат по няколко дни и предупреждават, че ако не ги махнат от циганския рейс, напускат работа. Следва нова идея на ЦГМ, кандидатите за постъпване като контрольори първо да работят по няколко дни като такива в циганския рейс, след това ще ги назначават за постоянно. И тук обаче е настъпил провал, защото след такава „работа” те не пожелавали после да подадат документи за постоянна работа в ЦГМ въобще. Допълвам, че освен тази автобусна линия има една такава от кв. Христо Ботев, друга от Филиповци, известна е автобусната линия 111, която развозва проститутките до стоянките им и пезевенците им с тях. Всички знаят за трамваите № 10 и 22. Пропускам тролейбусните линии за кв. Дружба и Гара Искър, автобусите за Абдовица, Димитър Миленков…
Ето какво се получи с циганския рейс след опита да се прилага Наредбата за пътуване на пътниците от всички, които го ползват:
Идва един автобус, на него пише „Постоянен контрол”. Качват се ромове, започват разправи. За една спирка съм, децата са гладни, безработна съм, това са мотивите им да не си перфорират билет. Други вадят банкнота от 100 лв. и искат билет от шофьора, негодувайки, че не ги обслужва, макар да му дават български пари. Трети намират този процес за дискриминационен и казват едно и също: Така стават убийствата и после пишат по вестниците. Да си перфорират билет не щат и да чуят. Те имат обаче опция – слизат от автобуса ако стане много напечено и качват този, на който няма табела „Постоянен контрол”. Още един утежняващ момент се появява понякога с нередовните български граждани: Контрольорът спира автобуса, ромовете без билет не слизат, викат патрулка, тя не идва, защото вероятно полицаите са пред парламента. Хората започват да негодуват срещу шофьора на автобуса, защото той има договор срещу билета да вози пътниците, а не да ги държи между спирките. И други усложнения има. Качва се циганка с развалена храна в найлонови торби, която смърди ужасно и по пода на автобуса тече мазнина. Тя обаче има права. Пияни цигани не успяват да слезат от автобуса и вдигат скандали, други пияни цигани не успяват да се качат и блъскат по автобуса когато тръгне. И още нещо: голяма част от ромовете мъкнат едва ли планини от багаж /б. м. боклук в сезалови бохчи, огромни/. А контрольорите искат и за боклуците още по едни билет. Е па нема да стане!
От многото неприятни случаи ще спомена само един. Контрольорка се разправяше с някаква група ромове и успя да ги свали от автобуса, но един бе толкова пиян, че номерът й не мина. Като спираше автобуса ромът падна, от бирената му битилка започна да излиза пяна и това за него бе може би най-страшната загуба в живота му. Тръгна автобусът, ромът, макар и легнал на пътеката между седалките с последни сили запушваше с пръст отверстието на бутилката.
Жената /от ЦГМ/ бе като дъвкана и изплюта, седна да си почине от тези разправи на седалката пред мен. Служебният й телефон звънна. Тя каза, че е вече втори ден на тази линия и че не може да издържи дори до края на деня, а за утре – въобще няма да излезе да работи. Само този лежаш с бутилката си ром между седалките и един друг, който бе толкова пиян, че не успя да се качи и щеше да строши вратата на автобуса с ритници и удари й стигат. А с колко ли други се е разправяла, те са й крещяли, заплашвали са я.
Типичен съвременен вариант „Шпицберген”, но жената нито е убила, нито е дори престъпник. Избира да напусне работа, да остане без хляб пред алтернативата да я командироват пак в циганския рейс.
Аз писах за гетата между Панчарево и Горубляне. Преди 1989 г. имаше само едно гето и то се наричаше „Пречиствателна станция”. Сега гетата са 6 /пиша с думи, шест!/ Всичките ромове са на помощи, но изглеждат много добре. Денят си през лятото те прекарват в градниките на Горубляне, където има банкомат и магазин, на минералния извор на Панчарево и на плажа между Кокаляне и Панчарево. През зимата са предимно в карфура срещу Окръжна болница, но пътуват и до гарата и до пазара. Едва ли има ром от гетата между Горубляне и Панчарево, който поне веднаж на ден да не пътува в двете посоки с циганския рейс. А децата – пътуването в автобуса е за тях игра, в която вдигат шум до небесата. Вафли за децата, които са гладни трябват, бира за мъжете, така обясняват циганките защо са без билет. Не може да не се пътува, но пък ако се пътува пари за билети няма. Немам пАри, затова немам билет, дай ми да ти дам, е стандратният отговор и почват разправиите, които никога не съм видя да завършват с перфориране на билет, а само с поета поредната доза отрицателна негативна енергия от контрольора. И какво да направи човекът /или жената/, когато искайки от един ром билет, всички останали буквално скачат и възмутени започват да му крещят и да го заплашват.
Разрвръзката – тя е предизвестена. Контрольорите изчезнаха от автобусите. И те отново развозват предимно ромове и настана отново тишина в този тип превозни средства. Нещо като борбата за притежаване на пръстена на нибелунгите, която завърши с тяхната гибел. Златото се върна на дъното на Рейн, отново настана мир. Ще завърше постинга си с една снимка на бедните ромове. Богатите живеят долу при язоривната стена на Панчаревското езера. Снимал съм бедните как поемат към гетата си след прекарания ден по градинките нагоре по течението на рекичката Косана. Единственият екземпляр от не техния етнос съм аз. През деня обаче има и други от не техния етнос тук. Те идват да си плащат данъците в Данъчното на Община Витоша. За да може държавата да отдели пари за тях за помощите им. А вечерта тук не преминава никой. Някога се прибирах по нощите след продължителна работа на вилата, но след една среща със закачулени ромове реших това нощно прибиране да ми е последното. И ако се налага да се връщам по нощите, ползвам колата.
https://www.youtube.com/watch?v=EKtXlnVE72Y
Това се бедните ромове от гетата нагоре в посока на Пречиствателна стнация. Дебелите ромове от гетото "Стената на Панчаревското езера" са изкъпани, сресани, карат скъпи коли. От помощите за децата им са икономисали вероятно.Тръгващите към долното гето ромове не успях да снимам. Тези са прекарали деня в градинката на Горубляне. Утре пак, после ще отидат на извора на Панчарево, но там няма банкомат. Светът не е съвършен. А някакви си се опитаха да ги накарват да си вадели билети. Рейсът те считат за техен и с право. Тези са девет, надолу тръгнаха поне още толкова, само един от това болшинство е бледолик, пътуващ с карта. Въпросът е до кога за тези 300000 ромове в София разходите по пътуването им ще поема Общината и тези, които си перфорират билети. Дали и таза бомба с финансирането на Градския транспорт няма да гръмне както гръмналата вече с получената и неплатена от ЕПР-тата енергия на НЕК?
Мъжете не харесват....
КОГАТО ГРЪМ УДАРИ...И НЕ ЗНАЕМ КЪДЕ ЩЕ П...
Но, това е проблем с геометрична прогресия и не му се вижда края. Всъщност края много скоро ще дойде когато МВФ престане да отпуска заеми за социални помощи и всеки ще се спасява сам.
02.04.2014 09:29
Въпросът е да се намери пътя.
Наскоро гледах ло една от телевизиите репортаж от "мястото на събитието". Мъж обвинен, че е психично болен. Нали сега тази тема стана актуална. И веднага изпратили в телевизията сигнал, оплакване.
И ето го набедения "опасен психар". Военен пенсионер. Мъж здрав и енергичен. Бистър. Тука около нас има доста цигани. Крадат, плячкосват. Докато аз се намесих и казах: Спирате! Аз съм закона тук! Всеки, който посегне на чужд имот ще си има работа с мен! Спирате!
Имаше филм такъв: Войната на Бранкалеоне /или нещо подобно. Войната свършила, но този леоне не знае и си води войната.