Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
24.03.2014 16:33 - ОТНОВО НА БАТУЛИЙСКИЯ БАЛКАН
Автор: planinitenabulgaria Категория: Туризъм   
Прочетен: 3359 Коментари: 2 Гласове:
11


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

                     НА  БАТУЛИЙСКИЯ  БАЛКАН

 

    Когато бях в Лос Анжелес сънувах част от него и реших щом се върна във България да го посетя отново. Такова понятие – Батулийски Балкан – няма на кратата или в учебниците по география. То обхваща един триъгълник със следните три точки: с. Батулия, вр. Високата чука и вр. Чукава. Тази планинска територия се загражда от  част от централното било на Балкана между върховете, които споменах иот ридовете, отделящи се от централното било на юг, граничещи с реките Искър и Батулийска. От билото на Балкана извират три реки – Кръстешка, Свиновска и Оградишка, които се събират до паметника на народните отмъстители в с. Батулия и се вливат в Батулийската река. Площта на този планински триъгълник може да се пресметне – хипотенузата е към 15 км, а катетите – по около 20 км. Не по-малко от 150 кв. км. е тя. Изключително благородният климат в тази благодатна гънка е причината районът да е бил заселен с животновъди не само по долините на реките, но и по ридовете, в изворните области на реките и дори близо до централното било на Балкана на височина около 1300 м. н. в. Допълвам, че тук има заселени с разрешение на н. в. Цар Борис III хора от Добруджа заради безводието там. Дадена им е земя безвъзмездно и те от селски стопани са заживяли тук като животновъди. Махалите в тези три гънки са много, но са групирани в три села –  Кръстец, Свогето, което няма нищо общо с гр. Своге и Буковец. Граничещите с тези три села махали, също групирани в села са Редина, Лесков дол и Огоя.  Такъв планински рай едва ли има другаде. Имам право на тази преценка, защото цял живот ходя по планините и притежавам критерии за сравнение. Преценката ми разбира се е субективна.

    За малко повече от година обаче какво се е случило тук! Не разруха, нещо по-силно като да е преминало от тук, някакъв унищожителен процес, обхванал и хората и природата. Дори следи от диви животни не срещнах по снега. И тях вече ги няма. И те като хората, като да не са напуснали района бавно, сами, а като  да са били прогонени от тук в резултат на стихийно бедствие или разбойници.

     Всичките къщи по планината вече са изоставени и ограбени по начин, след който те са се разрушили. В Кръстец има още няколко семейства, но ги възприемам като свещици, които догарят. Дори кръчмата там вече е закрита. Магазин вече няма, веднаж на седмица идва „хлебарка”. Само една къща тип мутробарок ще остане там, защото се охранява денонощно. В огромната махала Свогето днес не пуши нито един комин. От една къща излязоха десетина кучета да ме лаят, но усетиха, че не съм разбойник и смениха лаенето с въртене на опашки.  Човек от къщата не се показа, вероятно бе отишъл някъде и затова бе пуснал кучетата свободно.

    Това, което прави впечатление е, че навсякъде из този район пътищата се подържат и са пробити от булдозери нови, които достигат до райони с неизсечена още дъбова гора. Тези пътища ми напомниха за клеона на времето, когато за да премине той през скалисти места, те се разбиваха с булдозери тип Коматцу с титанов шип от задната им страна и с титанова долна част на греблото. Нямаше скала, която да им устои.

Пътища сега видях прокарани и по северните скатове на планината, които тук наричат мъртвини заради изворите и тресавищата по тях. Да се сече гората от северните скатове, където възстановителният й период е много дълъг и започват ерозии е ужасяващо екопрестъпление.

   От всякъде пееха моторни резачки, но коли под мястото на сечта нямаше. Най-силен бе шумът на резачките по северния скат на рида между реките Оградишка и Батулийска и реших да се върна по него. Снегът не позволяваше да ползвам високия път и слязох по ниския. Навсякъде бяха разхвърляни клони на отсечените дървета, които  са недостатъчно дебели или пък са дебели, но не са прави и не стават за метровици. Под пътя имаше паднали в гората много дебели букови метровици, които няма как да бъдат върнати на пътя и бяха изоставени. Аз съм писал за още един тип незаконна сеч, когато от Пътното в Своге минават да прочиистват пътищата из планината и така ги прочистват, че на стотина метра над пътя изсичат дърветата, следващите чистачи "прочистват" още толкова. Схема на грабеж.

    Сега обаче се натъкнах на нова тактика на секачите на мутрите. Приближавайки мястото под най-големия шум на моторните резачки, те преустановиха работата. Досетих се защо, след половин час се убедих, че наистина е така. Защото преминал вече извън обсега на сеченето на гората, те запяха отново. Някой забеляза, че има движение на съмнителна личност, уведоми резачите и те спряха работатат си. Нито джипове имаше на пътя, които докарват резачите, нито коли за товарене, нито цигани с коне, които свличат трупите на по-удобно за разрязването им на метровици място. Попаднах вероятно на организирана престъпна група, която явно е съгласувала дейността си с местната полиция, с КАТ, с Горското и с Община Своге. Пътят бе целият в пресни следи от гуми на големи автомобили, които са сваляли метровиците, ще кажа и до къде. Но май са пътували по нощите.

    Спореше ми, движех се бързо, имах време до влака да се спра и да говоря с хора. Попаднах на такъв - възрастен човек, движещ се пеша от Батулия за гарата, защото билетът за автобуса станал 1,50 лв. Заговорих за горите и човекът сподели с мен загрижеността си за тях. Имало тук бизнесмен дърводобвник с прякор Белия Мерцедес, защото обичал този тип коли и имал няколко такива бели джипа. Този бизнесмен имал връзки – това съм го чувал и друг път! – в Общината, в Горското, в полицията, в съда, в нотариата, в Пътното. Сечал навсякъде и оформял това законно по документи. Наемал на концесия или да ползва от собственички /престарели баби/ техни гори, като водел в махалата им нотариус, изсичал горите но, наемал и общински и държавни гори за облагородяване, за отредна сеч и за прочистване, като зе целта „работел” със съда, нотариусите, Общината, Министерството на горите. И бизнеесът му се разрастнал. Сега имал вече и пътностроителни машини с база в Батулия, които правели временни пътища до останалите церови гори, но също така и до неосечените още площи с букови и габрови гори. Балканът тук скоро ще се превръне в пустиня, каза човекът. Нищо не може да спре унищожаването на горите, в тях има много пари, каза той.

   Кражбите по време на „демокрацията” нямат край, вече се краде природната среда на следващите поколения. Това ще е допълнителна причина обезбългаряването у нас да се мултиплицира и по-скоро да остане прекрасната ни страна едно географско поняти и да стане съветска /пардон, руска/ губерния или кааза към Турция. Има такива географски понятия, но хората отдавна ги няма - Египет, Македония, Асиро-Вавилония и много други. С природата се постъпва така, както овчарят, чиито овце не може да изхрани или са болни, той ги коли и яде за да не ги загуби, но така изяжда поминъка си. Изсичането на горите промени много климата, подмяната на шипоколистите гори с иглолистни – също. Много села в Белоградчишко остнаха без вода и бяха напуснати от хората, тук по Софийско – също. Пред погледа ми се появи една закелевяла гора над Ябланица, предимно от дрян. Тя бе рядка и бе пълна с дивеч. Изсякоха и нея. Не знам от какво сега пекат ракията си хората там. В с. Кръстец за да се появят отново водоизточниците хората подпалиха смърчовата гора на мястото на изоставените след текезесирането и одържавяването ливади.

    За изсечените метровици от Батулийския Балкан хората казват, че се претоварват от малките автомобили на тирове по уширенията на пътя за Батулия малко над моста на р. Искър. По време на тези процеси коьорав полицай се не мяркал тук, да поиска документи на превозвачите, разрешителни за сечта. От там тировете заминавали за Гърция.

   За извършване на тази дейност пътищата в планината, които аз наричам на престъпността, са особено важни. По тях крадци от Своге могат да достигнат до с. Литаково и обратно. Става нещо като връзката между първата и последната спирка на трамвай №22 – съответно кварталите „Летоструй” и „Баталова воденица" с опция да се посети и Женския пазар за продажба на цигари през деня или на окраденото на битака пак там след 18 ч. По тези пътища могат да преминат  и неголеми автомобили, натоварени с дървата на престъпниците. Ползвам определение от времето на соца, малко го променям: Пътищата на престъпността са нейните артерии. По тези пътища окраденото от Пролома може да достигге до София, Ботевград или Враца и обратно. Спомням си за такава мрежа от престъпни канали – Парижките – от романа Клетниците. Тогава автомобили и пътища не е имало, престъпниците са се предвижвали по каналите на Париж, изграждайки си свои железни врати на определени разклонения, резервирайки си по този начин свой район за кражби в определени квартали на Париж. Не може да крадеш в чужд квартал, но си мисля, ако отиде друг разбойник да сече гората над Батулия, дали ще остане жив. Престъпниците усъваршенстват своята дейност, днес вече те са извън каналите, придвижват се по пътищата на престъпността в огромни джипове, които полицията ги не види. А освен тези престъпници има и други, които без да ползват пътищата на престъпността, стоят в канцелариите си и с калем в ръка ограбват хората – гражданска отговорност, минетки за паркиране пред собствения ти дом, такси и какви ли не.

    Как стремеглаво вървим надолу! От година обаче не вървим, а влязохме в режим на свободно падене. Мисля, че падението ни като морал и ограбеното за последната година при Станишката, Местана и Боленчо е съизмеримо това, което се разруши и ограби от 1989 г. до сега. Единственото нещо, което имаме – прекрасната ни природа – тя е на дневен ред да доунищожим. За да спечелят дърводобвните мутри, които сега са шрагер и да си вземат от тях  различнте инстанции и етажи на властта комисионните, разбойниците от канцелариите с калем в ръката са готови на всичко. Напомням им за Маркс, който казва, че за да спечели капиталистът, той е готов да произведе въже, с което знае, че ще го обесят. Точно това правят и сегашните държавници в желанието си за печалба, защото колкото и да откраднат, престъпленията, които те одообряват -бетонирането на морето, унищожаването на горите, те ще се върнат при тях…

     Това пътуване не мина без две приятни изненади. Местен човек е решил да направи заслон на обгледен страничен връх, заредил го е с дърва, разни неща е оставил там за ядене. Дано Господ да опази творението му от ромовете, които ако научат за заслона ще го вземат за заредена им хранилка с храна и суровини за скрап.

     Другата изненада бе още по-силна. Бях седнал да обядвам и изведнаж от гората излиза и радостно подтичва към мен огромният ангорски кон, с който се познаваме. След него излязоха още десетина коня и ме заобиколиха. Идва конят към мен и си иска филийката хляб. Аз пък този ден не купих от гарата един хляб както всеки път, не знам защо ми се досвидя. Погалих го по носа, но той клати главата си над мен, а тя голяма колкото мен, тропа с крак, аз стоя гузен. Отчупих две парченца от милинката ми и му ги дадох. Той се поколеба, но ги сложи под устните си. Въртя ги, мириса ги и ги изплю демонстративно пред мен, след което си тръгна. Така засрамен не бях се чувствал скоро…

             



image

                       Пролетта тук идва по-късно.

image

                                 Боровете вече са с пролетна премяна.

image

Заслонът на Тане Георгиев. Името съвпада с това на воеводата от Асеновград, избил полицаите, дошли да му национализират мелницата.

image

Строителят на заслона. Да пози Господ сътвореното от него от ромовете в Своге.

image

Връх Чукава, в дясно е седловината Тътрива. От с. Буковец са гледали дали от Северна България през тази седловина през зимата преминават вълци. От тук идва и името й.

image

                                                      Загаснало огнище

image

                                      Загаснало огнище

image

                                  Тук съм заснел долината без ограбените къщи.

image

Ако бях чиновник за стотина лева бих дал разрешително да изсекат тази церова гора.

image

Мутродърварски път. Не им ли е гжал за природата на тези изроди?

image

            Пръкнал се е нов път на престъпността...

image

                       За да осечеш гората, разбиваш планината....

image

Вижда се церова гора, заградена от борови. Натам е направен този път и аз съм убеден, че когато дойда следващият път тук ще е била извършена санитарна мутросеч.

image

Най-често срещаните по селата надписи по бившите автобусни спирка.

image

        Път, строен от дърварскоите мутри по северен скат.

image



image

Ето я измамата. Тези хора се бориха а едно, после ножиха друго, което унищожи селото и духовните ценности на българите. Зарази ги с вируса на Маркс и им еба майката.

image

Народът си избра уж правителство, а полицията пази правителството от народа. Не знам как е, но и така не е, казват при такива казуси в кръчмата на Требич.

image

Когато паднат на пръча ташаците, тогава ще падне и правителството!

image

                                          Снежна вода от планината

image

Пролетта идва. Когато се появи слънцето иглите на бора стават светли.

image

Демонът на прехода за Своге, двукратният валия на София, Емил Иванов от ДПС.
Гласувайте за №40, пише на кандърмакюшето, той е винаги близо до вас!



Гласувай:
11



1. sande - Много силен пътепис, емоционален, вълнуващ!
25.03.2014 13:59
" Единственото нещо, което имаме – прекрасната ни природа – тя е на дневен ред да доунищожим. За да спечелят дърводобвните мутри, които сега са шрагер и да си вземат от тях различнте инстанции и етажи на властта комисионните, разбойниците от канцелариите с калем в ръката са готови на всичко. Напомням им за Маркс, който казва, че за да спечели капиталистът, той е готов да произведе въже, с което знае, че ще го обесят."

***
Поздрави, Коста!
цитирай
2. planinitenabulgaria - Описал съм
25.03.2014 19:10
sande написа:
" Единственото нещо, което имаме – прекрасната ни природа – тя е на дневен ред да доунищожим. За да спечелят дърводобвните мутри, които сега са шрагер и да си вземат от тях различнте инстанции и етажи на властта комисионните, разбойниците от канцелариите с калем в ръката са готови на всичко. Напомням им за Маркс, който казва, че за да спечели капиталистът, той е готов да произведе въже, с което знае, че ще го обесят."

***
Поздрави, Коста!


частица от ужасите, които ни връхлитат. Давал съм пример с кон или бивол, които си чупят крак. Стопанинът ги заколва, за да вземе месото и кожата. Точно това свалят от държавата днешните й управници. А тя е с потрошени крака и не е за никъде.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: planinitenabulgaria
Категория: Туризъм
Прочетен: 12183935
Постинги: 4544
Коментари: 10754
Гласове: 18319
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031