КОПНЕЖ  ПО  ИЗТОЧНИТЕ  РОДОПИ  И  ЗАПАДНИЯ  БАЛКАН

 

   Възмутен от статиите на много блогъри, представящи се за бетонни глави, а в същност – с картончета от ДС, нямам желание да отварям блога. Агентите на Центъра никога не са прекратявали дейността си, никога не са преустановявали подривната си спрямо прогреса на хората дейност, никога не са изпускали управлението на страната, но сега, във връзка със събитията в Украйна те са активирани на 100%. Такава безпросветност, такъв нагъл цинизъм, това са познатите методи на тези преди 1989 г, които сега имат правителство, парламент и съд. С какъв език си служат тези хора, давам пример със заглавието в един от вестниците на Делян Пеевски: „Поетите ни замерят с лайна.” Забравих вестника на вилата, но ще снимам заглавието, защото не е за вярване.  Поетите, притежаващи талант, даден им от Бога с какво се занимават спроред медиите на Дялан/ият с брадва/ Пеевски. Не съм си написал още третата част към статията ми за Империята на злото, но ще го сторя. В момента си спомням сцена от един филм на Фелилини. В някакъв град имаше един сух канал, пълен с всякакави боклуци. И изведнаж в този канал потече синьо-сива помия, но с достатъчен дебит за да понесе всичките нечистотии в него и да ги разпространи и по други места. Мръсотиите ми наподобяват разрабатките на проститутите по казуси, а помията, която ги понесе ми напомня за медиите. Не мога да си спомня името на филма с тази силна сцена. Сега методите за разпространение на изфабрикуваните от политпроститутите в Центъра мръсотии са различни от времето на Фелини.  Вместо разнасяне на боклуците чрез помия, ползва се нов метод – орална или медийна изява.  „Поетите ни замерят с лайна” – такъв израз е възмутителен за хората, но измислилите го от Центъра със сигурност се гордеят с него. Може да се появи и друг такъв…

    Лятото идва и аз отново съм раздвоен. От години не съм ходил по Източни Родопи, като причината е икономическа – не мога да поема разходите по едно пътуване, което е с дължина около 700 км. Само това са допълнителните ми разходи, за мен те не са малки. Но да посетя отново долината на р. Върбица, тракийските култови останки – това ме влече неудържимо. В компютъра си имам хиляди снимки от там, от които съм публикувал само няколко стотици. Това пътуване сега предлага и опция, мога да се прехвърля и в Гърция. При последното ми пътуване си донесох камъни от древен храм, който машините, строящи пътя за Златоград бяха разрушили и набутали в едно дере. Има нещо, което ме привлича натам, напр. естественият каменен мост над с. Пещерна, хилядите пещери над селото, уникалният район, какъвто във България няма втори. Районът на с. Дрангово.

   Второто място, което със сигурност ще посетя е долиината на р. Височица в Западните покрайнини. Реката прави пролом преди да бъде завирена в Завойското езеро и е много красиво. Има скални манастири, а пътят е подобрен римски. Ако се направи шосе на височината на язовира, което да достига до моста върху него, за да се включи към шосето за Пирот, това ще бъде велика красота. От едната страна -  Балканът, който тук е много висок и насреща – белите скали на планината Видлич. А завойското езеро е голямо тколкото яз. Искър.

    Още една точка има, където мога да си устроя база – мястото на събирането на двете реки над с. Сенокос. Това място предлага достигане до местността Кацакамък по лявата река, разходка по билото и достигане до вр. Сребрен, от който може да се слезе отново в с. Сенокос. Това е българско село, днес в Западните покрайнини, в което има десетки оброци, а каменните кръстове по тях и по гробищата са правени в с. Гинци.
    Имам си любимо място в Западния Балкан, това е долината на р. Дойкинска, римски път по която прехвърля Балкана и слиза в с. Копиловци. Този път излиза на Трите чуки, от където безопасно по скалите може да се премине по петте коти на в. Копрен. В планините, които са ми в раздела "Любими" си имам ро едно любимо място, Дойкинци е едно от най-любимите ми.

    Това е моята терапия – сили и вдъхновение от природата, от планините. Вярата ми, че силите на злото, които сега се рпазвилняха и в Блог.бг ще бъдат победени или засрамени от доброто, все повече ме напуска. Българският народ е разделен съзнателно от политпроститутите, изпедепцали се до степен в тази област, да могат да скарват дори помаците от едно село, имам предвид Рибново. Разделеният народ става лесна плячка на съседите, на големите дъжави. Аншлусът на Украйна от Русия показа това, което може да се случи и у нас. Лично пред мен стари помаци от Якоруда – това е помашка крепост – са ми казвали, че искат присъединяване на Якоруда към Турция, защото са от една вяра. Ако те могат да направят референдум за присъединяване ли са или против, аз давам прогнозни резултати, същите както при избора на Ким Чен Ун. Мога да дам и друг/и/ пример/и/, още няколко държави-идиоти може да роди само България. Ако тази идиотска политика на разделение и грабеж, провеждана от ченгетата на Центъра на престане, тя ще доведе до затриването на България като държава. И да се подели тя между Русия и Турция с нови Източна Румелия и Княжество България.

   Понеже в поздрава ми по случай пролетта към блогърките имах предвид малка част от тях, сега поправям грешката си със снимките, които пемествам за тях. Пожеланието ми за тези в размножителна възраст е последното цвете от букета.

 

Дано успееш да посетиш отново тези приказни места на България, която е вкарана в реанимацията!

А ние ще бъдем мислено с теб и ще се радваме на пътеписите ти.