Посветено на политпроститутката, активираната да обиди Манчо Джуркин:

 

ПОСЛЕДНИТЕ МИ ДВЕ СРЕЩИ С РИБНОВО И МАНЧО ДЖУРКИН

 

    Рибново ми е познато от десетки години. Всеки път, когато  съм в Ковачевица пресичам Канината река и отскачам до това село. Не е близо, не e и лесно да се намери изоставения вече път между тези села. Селото съм достигал и от махалите Медени поляни над с. Сърница, които принадлежат към Велинград, ползвайки  пътищата на Горско стопанство Вищерица. Ридът, по който се върви се казва Добраш. Той е първият от безкрайните ридове на Родопите, които завършват чак при Любимец. Първите заселници тук казали, че земята е добра за засяване и така нарекли местата тук, Добраш. Добрите за обитаване лъки наричали Добралък. Ридът бива наричан и Дъбраш заради широколистните, респ. дъбови гори. Първият от родопските ридове е сравнително висок и като красота е нещо велико – движейки се по него от ляво виждаш безкрайно море от върхове и ридове, а в дясно стърчат чукарите на Пирин след вр. Джано. После Пирин билото на Пирин се успокоява, става бяло и голо на него се извисяват двете коти на вр. Орелек. Следва отново  „почерняване” на билото на Пирин заради боровите гори, над които се извисяват пак два върха – Свещник и Муторог. За да се появи след тях една висока перпендикулярна преграда - планината Алиботуш /Славянка/.

    Родопският турист има специален начин на възприемане на красотата, и мисленето му е различно. Животът ми остави достатъчно време да упозная тази планина, Благодаря на Господа! Тя е огромна.

    Още една красота има Добраш, която особено силно ме впечатлява - неговите прекрасни скали, спускащи се към р. Места. На турски език скала се нарича кая, затова тук има рид, наречен Каялийка, а една група скали над р. Места носят името Каялиските скали. Звучи като свинско прасе. Сега обаче зад тези скали на височина около 1500 м. преминава тесен, но добър асфалтов път, който свърза селата Филиповци с Рибново и така от Елешница до с. Рибново пътят вече се скъсява с около 50 км. През зимата пътят е затворен. Скъсяването не важи за Ковачевица, но представлява негова пътна алтернатива. На прохождащите по туризъм в Родопите ще кажа, че който не познава Добраш не може да има цялостна представа за тази планина. Те започват от тук и свършват след стотици км. при останките от тракийските култови паметници. От тук на изток се върви перпендикулярно на ридовете, пресичат се три големи реки и се достига изворната област на р. Арда. Всяко кътче от природата на тази чудна планина е различно.

   Няма как да не заведа съпругата си в Рибново и го посетихме два пъти, а Ковачевица и архитектурните резервати около нея – много пъти. Не мога да си спомня преди колко години бе първото ни посещение там, но бе преди около 15 години. В селото имаше малко хора, всички бяха на къра, и децата. Кафенето до старата джамия бе празно. Тук хората работят и то много. И приез зимата сие работи, защото имат стока.  А всяко семейство има поне по 4 деца. Пиянища, като тези от ж. п. гарите, които пият от тъмно до тъмно в това село няма. Насладихме се на изгледа от кафенето към долината на Места, към която стръмно се спуска стар път. Живот кипеше само в училището, което по това време се ремонтираше. На двора бе директора Манчо Джуркин, който ръководеше работите и държеше да се изпълнят според изискването. Говорихме си с него – млад, културен човек, пълен с положителна енергия, отдаден на делото си – да образова децата в училището. Намери обаче време и за нас. В двора на училището деца продаваха горски плодове, които бяха набрали сами – ягоди, боровинки, малини. На такива, цени, че да ти е неудобно да си купиш, а ако им дадеш повече, децата ще се обидят.

        Вторият път бяхме с приготвен план за посещението ни в Рибновско и го изпълнихме изцяло. Свързахме се предварително по телефона със селото за информация до къде е стигнал строежът на новия път през с. Филипово и попаднахме пак на Манчо Джуркин. Обясни ни човекът, че пътят не е завършен, но се ползва. Ако има взривяване някъде се чака.

      Пътуването започна с точка първа, с. Филипово. Това е типично помащко село, което въпреки удобното си местоположение запада. Причината е затварянето на урановия рудник „Елешница” и липсата на алтернативни работни места. Центърът на селото е тържище на турски стоки /б. м. боклуци/. Купихме си една голяма диня, от Гърция, но и нож, за да я срежем, от Турция. Ножът се оказа страхотен и с него цепя всяка година орехите си. Селото е запуснато съвсем, общината няма пари за ремонт дори на водопровода и хората бяха без вода. Жената, която правеше кафето бе с трагично излъчване. Само проблеми, каза тя имаме тук, но тук ни дома, друг не можем вече да направим.

   Втората ни точка бе Филиповската каменна сватба. За се достигнат тези скални образувания се достига почти до с. Осеново. Пътеката е много стръмна, има опасни места, горещината бе ужасна, а скалите са върху доста дълъг гол рид. Не е както при скалите под с. Зимзелен.

   От с. Осеново започва едно безкрайно изкачване, което достига долина между рида Добраш и рида Каялийка и на чиято красота не можеш да се нагледаш. Тук е чудесно място за база, от която да се посетят скалите Каялийка и да се направи разходка в посока на Г. С. Вищерица. Има места за почивка с извори, има места за почивка с навеси. Работливите ръце на помаците са направили каквото са могли, за да отседнат на почивка до извора хората и да отправят благодарност към този, който е построил чешмата.

    Към с. Рибново след няколко км. започва продължително спускане, като селото се вижда цялото. Това село се разраства постоянно, защото раждаемостта е голяма. Училището се белее от далеч, освен старата джамия над нея се издигаше и нова. Не бе довършена още, но работите по нея бяха преустановени. Малко по-надолу от новата джамия е училището, където отново се водеха ремонтни работи и пак директорът Манчо Джуркин ги следеше. Разговорихме се с него, а той побърза да се похвали, че е успял да издейства щат за детски стоматолог и че сега се подготвя кабинетът му. Предният ден бе имало някакъв празник и в селото имаше доста хора, като децата бяха в техните си - аз ги наричам помашки – носии. Дантелки, шалвалки, блузки, кърпички – всичко бе много красиво и интересно, но не ми бе удобно да ги снимам и направих само няколко снимки. Пак се спряхме в кафенето – аз го наричам джамийското – и пихме кафе с вафли. Цените си спомням, че бяха към 30-40 ст. за кафето и двете различни вафли към него. Казахме, че сме се видели с директора на училището и хората изказаха уважението си към него. Другата уважавана личност на селото се оказа акушерката, изродила хиляди пъти жени от селото. Попитахме можем ли да влезем в джамията за да я разгледаме. Казаха ни, че тя е винаги  отворена за всички, но да си събуем обувките. Жена ми остана в кафенето, аз влязо сам, разгледах я и дори направих няколко снимки. После са разходихме из селото. Главната му улица е доста стръмна, а къщите са големи, но - направо да си кажа – грозни. Тухли, бетон, никакво чувство за красота и изящество като в Ковачевица, Лешен, Долен. Какви здрави момчета и момичета обаче преминаваха по стръмната улица. Нагоре по наклона момчета караха велосипеди и с право мога да кажа, хвърчаха. Най-голямата атракция обаче бяха насядалите тук и там момичета с местните им носии. От другата страна на планината, където извира река Доспат /Велинградско/ носиите са съвсем различни, преобладават черния и белия цвят, но като красота и пъстрота тези ги бият. Къде ли не към бил из помаклъка, тук носиите им са най-красиви.

     Следващата ни спирка бе пред кметвото в с. Гърмен. Тук атракцията е един огромен чинар с такава коруба, че в нея би се побрала дори Искра Фидосова. Имам чинара в архива си, сигурно този е най-големият в България. Млади майки разхождаха бебета си и кучетата си в градинката и критикуваха кмета Ахмед Башев. Казваха, че е от с. Рибново, че е крадец и лъжец, агент на ДПС и има много здрави връзки, поради които никой не може да го изобличи в кражбите му като кмет. Хората /майките/ твърдяха, че той е на толкова силни позиции, че няма конкурент да го измести при избори и обясниха защо.  Дал той като кмет благословията си да се заселят в Гърмен и в Огняново цигани, от които хората пропищяли. После надошли и други и направили гетата си около овощните градини и лозята на хората и крадяли от продукцията на хората без да се притесняват, защото над тях чадър осигурявал кмета /Ахмед Башев/. Заради този електорат, каза хората, кметът направи района ни цигански и сега мира нямаме от кражби. Редица градини между Гоце Делчев и по Хаджидимовско хората изоставили порати тези кражби. Преди, казаха жените, крадцинте слизаха от гетото си в с. Марчево, а сега са наавсякъде.

    Един паралелен пример със Своге:

    Там кметът Емил Иванов, от ДПС, за да има електорат докара много цигани от Видинско, които се заселиха в кварталите Тунел №8 и Зли дол, където откриха и скрапопункт. Този акт на кмета ликвидиира вилните зони по реките Батулийска, Дълбочица, Лесковдолска  и Искрецка заради скрапа от вилите и временно обитаваните къщи на хората. И този красив край днес е почти обезлюден от битовия терор над хората и липсата на заклила срещу него от страна на полицията. Не му стигна това на човекопрасето, но докара зорлем цигани от Годеч в родното си село Желен, където не само желенци пропищяха, но и всички по съседните села. И джамия с общински пари в Своге започна да строи този ненормалник, за нея съм писал. Мольчать и не разсуждать, вероятно му е разпоредил Догана.

    Днес Турция, която води линия за отслбаване на държавата ни и която чрез своите агенти тук като Догана, Анала, Местана и другите усеща, че никога  до сега не сме имали по-некадърно и глупаво правителство и от тези позиции се опитва да сее разделение между етноса ни по верски принцип. Това – да скараш самите помаци в селото им – никъде другаде не се е случвало. Това е вредно за страната, но не само тук агентите на незаконната партия ДПС, която работи против България имат успехи. Посочвал съм и друг път с. Якоруда, където дядовците искат район Якоруда да се присъедини към Турция. Ето до къде докараха страната некъдърните ни управници, които не желаят да дадът път на хора, имащи стратегия и познания по елементарни  въпроси. Ще завърша с пример за свещена простота, която  ни издемонстрира министър председателя ни при откриването на паметника на Апостола в Цариброд. Известна е линията на СЮК, че има македонци /в Благоевградско/, няма българи, че има шопи /в Софиийско и Пернишко/, няма българи, че има турлаци /в Белоградчишко/,  няма българи и там и поради това тези територии трябва да бъдат отделени от България, както стана номера с Македония. Македонски етнос, македонска държава – сръбска измислица.  Напомням, че сърбите незаконно задържат от 100 години 6000 кв. км. наша територя.

    И министър председателят на Сърбия, доста по-наясно от нашия, който бе безобразно неподготвен и защото реагира само на „1” и „0”, написани в някои от вестниците на Пеевски, започва речта си с въпрос към нашичкия:

     - На сръбски ли да си говорим, на български или на шопски?

    А нашият, който изобщо не е в час се хили като таквоз /няма да кажа какво/,  и така с широко разтворена в усмивка уста поема подметнатият му от Ивица Дачич пенис, който в момента води и предизборна пропаганда – в Западна България живеят македонци,  шопи и турлаци, значи тази част трябва да стане автономна и да се отдели от страната ни както Македония. Демонстрира работа срещу България, което винаги е било в основата на сръбската политика спрямо нас. А нашият не се сетил да поръча да му турнат в колата дори букет за откриването на паметника. Свещена простота!!!

    Идва тук турският зам. министър председател, той пък си иска вакъфите, точно както надстояват тукашните им агенти от ДПС. Истината обаче е друга Тук вакъфи няма, а  Турция изгони през 1913 г. българите от Източна Тракия и ако те не бяха избягали веднага, щяха да бъдат изклани както арменците. Това стана с блогословията на приятелите на Турция, Англия, от което загубихме около 1000 кв. км. територия от планината Странджа. Границата от Малко Търново до Серверборун по воводелното било на Странджа бе преместена по р. Резовска. Затова мразя англичаните. Те объркаха света с несправедливите договори след ПСВ, заради тях възникна ВСВ, която не реши нищо, защото я яхна и спечели мафията. А когато мафията командва задкулисно държава или свят,  нищо в тях не е нормално. Но пък има една категория хора, които са добре – политпроститутите. Възмущението ми срещу активирането на една такава мръсница да очерни Манчо Джуркин и да изхимнослови Ахмед Башев - ченгето, активирано още от времето на възродителния процес да работи срещу братята си по кръв стана причина за това мое писание.

    А затова до кога ще има незаконна партия ДПС чудя се кого ли да сезирам…

До тогава докато Народното събрание е пълно с такива тикви ,чийто бетонни глави са кухи и пълни с червен вятър!
Баща ми казваше ,че преди девети , като донесът някой мечтал за "комунизъм" в дървено сако и с краката напред , обеснявали на близките му ,че е починал от така наричания тогава "червен вятър"
Така са ги лекували от червената заразата , но все още има оцелели от тая чума!!!
Тези червени бунаци , бунаклъка ги напуска 40-дни след смърта им!

Тези дни Рибново стана център на внимание заради протестния митинг.

Манчо Джуркин каза, че с неговия роднина и душманин са двете страни на една монета.

От страната на Манчо е герба на България.
От страната на Башев са ... парите.

От едната страна е България!

От другата страна е ДПС! С БСП!?

Ето ви картината не само на Рибново, но и на България!

Битката е започнала.

Познавам Манчо Джуркин. Познавам и Амед Башев.
Колкото първият е външно груб, а в душата си дълбок и чист, толкова другият е външно лъскав, а вътре омърсен и покварен...