Имах верни приятели в планината, предимно кучета и коне. Със специфичен звук - свирване - ги привиквам, ако минавам покрай тях и те идват веднага. При конете е различно - те ме забелязват преди да ги видя и идват с цвилене от далеч. Искат филия хляб. Хората казват, че най-силно зрение имат вълкът и конят и сигурно е така. От миналата година имам двама нови приятели - един ангорски кон и една кобила, Ако намеря стълба или дувар ще й се кача да я поязда, защото е висока над 2 м. Имам добро отношение към животните и те усещат това.
   Миналата година загубих един от приятелите си от с. Заселе, едно прекрасно кученце, което пприличаше на гъсеница. Винаги когато съм пътувал покрай него или съм минавал съм се отклонявал, за да му оставя нещо. Такова сладко кученце като него няма. Отишло на сватба и не се върнало.
  Голямата ми любов обаче - Миечо от махала Кръст - днес установих, че от седмица е изчезнал. Стопаниинът му предполага, че минаващи с джиповете си ловци са го гръмнали. Ако кучето е смъртно ранено то се крие някъде, за да умре само, но не и пред стопаните си. Човекът каза, че не го е търсил, защото ако го види убито няма да го преживее.
   Заради това куче съм коригирал туристическите си маршрути, водил съм до там /след водопадите в с. Бов/ туристи да го видят, а аз да му оставя нещо, обикновено 2 кг. пилешки кокали. Сигналът ми - подсвиркване - то чуваше от километър и ако не сваря да се предпазя, ще ме отнесе, защото е към 50 кг. Това куче приличаше на вуйчото на жена ми, който беше много готен. Аз намирам прилика между животните  и хората, но много рядко им казвам за нея.
   Една зима се изви за минута торнади и ме изплаши, защото се опита да ме повдигне и завърти, но Мечо продължа да работи върху пилешките кокал - все едно нищо - и така ме успокои. Казах си, значи тези работи тук стават често, не му правят впечатление. Намерих в архива си едни от снимките на Мечо.  Имам го още като бебе, от преди 5 години. От тогава се познаваме.  
   Сбогом, Мечо...




                                               Мечо е чул свирката ми и идва.















                                   Стопанинът на Мечо



































     Кръстовете на оброка, дали името на махалата. Следващата е Данговците.















                                                               Връх Булата



Вятърът тук на превала е много силен и туристът трябва да е добре опакован в анорака си. А под него да има поне две дрехи.

Да, има прилика, връзка между хората и животните... "Човекът е най-големият звяр" - казваше дядо ми...

Томето е може би малко по-дребен, но е майстор в оцеляването, а е и храбър любовник. Вече трябва да бъде на 100 години, по човешкото летоброене.

Ще видим как ще бъде тази година, в каква кондиция ще го намерим.