Този постинг посвещавам на един гражданин с  двойно гражданство - село Вердикал - Софийско и село Пастух - Кюстендилско с пожелание да посети тези места. Мисля, че пастух е съветска дума и означава овчар, а в новата длъжностна характеристика овчарът вече се нарича оператор на биологична единица.   

   Село Цъфтитрън е централен изходен пункт за планината Манастирище от южната й страна. Над това село са разположени трите основни религиозни центрове, в чиито землища по-късно са възникнали селата Бърдо, Манастирище и Завидовци. Според мен най-голям е бил християнският комплекс при с. Бърдо, защото с камъните от разрушените му сгради са построени къщите и оградите на хората и въпреки това  те не са се свършили. По-малък е бил този в с. Манастирище, а в с. Завидовци вероятно е имало само светилище. Тези три села високо в планината Манастирище бяха свързани с пътеки по хоризонтала, извиващи се по долините на реките между тях. След текезесирането на селата, довело до обезселването им и залесяването на борови гори на местата на изсечените букови, тези пътеки станаха достъпни само за свините, които са си направили тунели в подраста. 
    Манастриските комплекси тук преди турското нашествие, които турците разрушават през ІVХ век са дали името на планината, на най-високия й връх и на централното село. За него ще пиша допълнително под снимките, които ще поместя.
   Някога кръстовете по оброчищата от с. Цъфтитрън до с. Манастирище бяха много, но поради сечта на горите и вандалските деяния на пиянищата - ловци и мутродървари - тези кръстове изчезнаха. Ще дам пример с един такъв кръст по-долу.                 Характерното за района на планината между селата Цъфтитрън и Манастирище е това, че естествените дъбови гори до този момент не са 100% посечени от горската мафия, чиито център се намира в Своге. Поради това тук през пролетта е приказно красиво.

  
     


           Пътеката до с. Манастирище е покрита с цветя.



















Ромови бригади тип краденжицен са отнесли линиите на хората за скрап.
Толкова трудни са условията на живот на хората тук, но и токът да им се открадне!



                   Някога път - днес планината си взема трасето му обратно.



                                                               Връх Манастирище















                           Вместо трева овцете тук са пасли еньовче.



 Останки от училището на с. Манастирище. То е построено върху основите на древен манастир, с негови камъни, ползва неговата ограда. Селото няма църква, има оброци. Както в с. Завидовци гробището на хората е до святото място.



      "Мутра с джип докарА кръста тук, фърли го и си заминА!" Това е гробен камък.



Къщи на с. Манастирище на ската на вр. Манастирище. В дъното - Понор планина.



















                                      Пеперуд и пеперудка са се харесали.



Малкият и Средният Понор - така съм описал тези две планини в моите туристически писания.



                                                      Връх Манастирище















         Оброкът на мястото на унищожения манастир тук има само един кръст.



Борбата с тръните по Манастирище ми е предизвиквала кръвотечения от невероятни места, обилни като тези при жените на 16 години. И разпорвания по дрехите ми.



 Манастирище - център с двете си главни улици. Тук комунизЪмът е още жив.











Къща в Цъфтитрън. Човекът не я напуска и не е разкулачена от ромбригадите.







                            Феномен - запазена дъбова гора оригинал!


   


 

даже и любов има, пеперудът и пеперудката ме накараха да се усмихна. Благодаря за пролетта посред зима. Поздрави и весели празници!

http://sande.blog.bg/lichni-dnevnici/2010/01/26/legendata-pastuh.479806

Сега разбирам колко много съм пропуснал, като не съм посетил тези божествени места.
Вярно е, че Пастух е такъв невероятен край, но и той запада окъм човешко внимание.

През тази пролет или лятото, в удобно за тебе време, може да се поразходим заедно из тукашните планини. И снимки да направиш, защото си признат майстор.

А моята легенда е, че пастух е кон. Алфа водачът на хергелето.

А пък името и селото Пастух съществува много-много преди този чуден СССР, който ни затри и продължава да ни затрива. Вампирясва под различни вампирски форми.

Бъди жив и здрав, крепък и непоправим! И по възможност - щастлив!