Махала Войнишка е средната махала на село Манастирище. За него и за едноименната планина съм писал доста пъти. След този постинг, който ще бъде в три части ще допълня темата с още три архитекгурни резервата като този от околните села. В каквото състояние са те, в такова състояние е и всичкото ни друго в страната след този нестихващ четвъртвековен грабеж, който след последните избори придоби още по-безчовечен облик.
  Тези паметници са архитектурно богатство но и историческо. Те покаазват, че тук са живяли хора - българи, християни, които въпреки изгарянето на манастирите им  по плананата по  време на турското нашествие през ХІV век запазват вярата си. Показват и друго, че тук са живеели много хора. Днес в махалата е останал само един човек, за когото ще поместя постинг. Векове наред хората са живяли тук, но отнемането на обработваемите им земи и одържавяването на горите и ливади им след Деветото ги прогони от тук. Сега тук е пустош, но не полупустииня като Източните Родопи, а една красива планина, ливадите в която се превръщат в гори. Новите "стопани" на тази планина - мафията на ДПС в Община Своге - посякоха дъбовите й гори, избиха дивеча до крак, отнесоха в Отпадъци всичко, което се купува в скрапопунктовете. Такава е съдбата и на цялата ни страна. Какъвто процес премина от тук, същият върви по цялата страна и каквото се е случило тук, то ще постигне след определено време цялата страна.С една разлика - тук е сотанал един човек, а в страната ни ще са останали някълко пъти по един.
     



















































  Тази ръка е моята. В борбата с тръните, бръшляна  падналите клони върху кръстовете се нараних. Не е толкова лесно да се ходи по планините, затова турците са ги нарекли балкан - бал означава мед, а кан - кръв.
   Лансирал съм идеята да се направи един музей на това изкуство в с. Гинци. Кръстове има много, само по гробищата са поне път пъти повече от броя на гробовете. Може и да се възстанови някое гробише, а кръстовете да се почистят с пясъкоструен апарат. Дано някой да прихване тази идея, ама ако може да е от най-силните на деня - Догана, главния прокурор или пък някой още по-як, дето го не знаеме.                                                                                                                                                        На това, трудно за намиране и за маневриране из него място като се изподрах си спомних един факт, който дори тук ме разсмя. Една блогърка ми каза, че съм ходел по планината, за да мога да поканя там с мен...жена, а може би и момиче. Човекът винаги подценява жената по отношение на разума й, но май греши. Аз за 60 години ходене така и не проумях защо ходя, я тя в едно изречение ми го обЯсни...Може би и сега тук съм с тази цел?

 







Широчината на чантичката е 25 см - един доста голям кръст.











          Тази е възлюбената от мен форма на ткръстове!











Тези кръстове поставят на гробовете на починалите жени.





























 

    Сбогом, архитектурен и исторически резерват на махала Войнишка. Дано да дойдат тук след мен хора, които да оценят това богатство и да се погрижат за него преди да се появила пазарна ниша за тези така ценни педмети. Богатия Запад просто още не се е сетил за тях, не са се сетили и мутрите да си украсяват мутробароците с тях. Държавата я няма, Господ да ни пази това богатство, докато отново станем непримати.

Ако няма друг живот, то видимо е, че поне има продължение! Всеки от нас ще продължи в камъка, който му се зачислява. Тук са случили на красиво продължение!
Затова тези кръстове са като одушевени. Има и чувство в тях на вярност, дълг и достойнство.. и преданост.

Битка се води до край ... Не вярвам българите да изчезнат от Обетованата Земя, но кой знае освен Вечността ... със сигурност. Тази земя може да изхрани 40-50 милиона и да има вътрешен пазар, а все нещо не достига това да се случи. Все свои и чужди изчадия на ада ни серат върху главите. Дано времето на Видьов Ден е дошло, че не ми се чака следващото прераждане или каквото и да е там нещото отвъд Апокалипсиса. Амин.