Този постинг ще има продължения, в които ще разкрия едно археологическо богатство, за което държавата ни хабер от понятие си няма и което може да бъде разграбено от пазарни проститути или унищожено от примати. За доста хора понятието Манастирище не означава нищо, но тази планина с манастирите по нея е изиграла важна роля в процеса след покръстването на българите. След завладяването та България от турците всички манастири по Манастирище са изгорени. До днес са останали запазени зидове от манастирите или огради. Сред руините им има поставени по-късно каменни кръстове, изработени в каменорезбарската школа в с. Гинци, което е наблизо. Майсторите каменорезбари са гравирали и оформяли много големите кръстове на самото място, поради невъзможност те да бъдат транспортирани с волски каруци. Стандарти и машини някога не е имали и всяко изделие е единствено по рода си, като видът му зависи от майстора, от камъка, който е имал, от заявката за формата на кръста. Работено е с местни материали /скали/, но в Гинци са доставяли камъни за направа на кръстове от Враца, гранити от други места, различни видове скали, вероятно свързани с населеното място на поръчителите или на тези, на които искат да направят паметник.
  Друг канал за направа на кръстовете е желанието на определен човек, който иска да постави поръчан от него кръст на скъпо за него място, на гроб, в двора си с вяра, че ще спарт да го сполетяват беди. В с. Бракьовци по дворовете има много такива крръстове. Те не са осветени, но хората ги тачат като осветени.
    Многото кръстове по Манастирище са станали причина да се поставят оброчни кръстове и в планините около Манастирище, като ще отбележа, че тази планина се явява център на планини около нея с диаметър между 30 и 50 км. Колкото повече се отдалечава мястото от Манастирище, кръстовете, респ. оброчищата намаляват.
   Тази е много интересна тема, но е за специалисти в тази област или с хоби. Аз съм един от вторите. Може би съм единственият, който посещавайки планините, посещавам не само манастирите, но и всички свети места, вкл. и мюсюлмански гробищата покрай тях и по селата. В Източни Родопи съм посетил стотици гробища, за някои от тях имам снимки в блога си.  
    На проявяващите интерес по тази тема препоръчвам да ми отворят блога за Понор планина, да се запознаят с него, после да качат един влак или автобус, може да яхнат и кола, и здраво да походят из неговите три части. Там всичко е различно от другите планини. 
    На добър път из Понора, респ. Манастирище!                                                                                   

  
    



                                  Изпращачът ми от спирка Завидовци



Планината Манастирище по това време е приветлива както една жена на 16 години.



                Оброчно дърво, доста над 500 години.



Чантичката на фотоапарата е широка 20 см. Колко е диаметърът на дъба?



     Спасовият кръст. Някои семейства са поръчвали в с. Гинци кръстове и са ги побивали на красиви места покрой пътища. Това е Спасовият кръст. Тези кръстове не са осветени, но хората са ги почитали. На някои от тях има издълбани имената на починалите от фамилията на поставилия кръста. Данговците, оказали гостоприемство на Вазов си имат кръст с имената на починалите от тях.
   И аз поставих кръст в Балкана с името на Св. Иван Рилский и метален минипараклис до него, но литаковските цигани натрошиха с чукове каменния кръст, който бе уникален и изтръгнаха металния кръст от покрива на параклисчето...



                                                        Завидовско. 







                   Дървената мафия подържа пътищата за камионите си.



                   Добре се катери дъждовникът! Алпинист!







                Изоставена дупка на язовец. В нея се заселват стършели.











 Вижда се връх Манастирище. Зад него има огромен понор. А зад понора е с. Бракьовци.



                    Тумор на дъбово дърво. Нещо като парламент на държава.











Такива устни са приготвили за впиване в снагата на държавата
 новопредставените депутирана за следващия парламент.







          Скоро тези пътища няма да ги има. Защото вече няма и село Завидовци...



Рак на сливово дърво. Едната метастаза е умряла, но другата е жива.
След аварията в Чернобил първи пред рака се предоха сливовите дървета.












              Скален болид. В района тук ги има много.



                                                           Дива перуника











































Къщата за пренощуване на децата до училището, ако не могат да се приберат по домовете си поради лошо време.



                                                 Завидовското училище....


 
      На този скален комплекс зад древен оброк е Завидовското гробище.
 За него мого да кажа само едно - да го опази Господ! Защото нямаме държава, но пък имаме пазарни боклуци и примати. В следващите постинги ще разкрия архитектурното му богатство, което е символ на една каменорезбарска школа, тази в Гинци. И нея вече я няма. Но пък има какво да се краде - напр. кръста, поставен пред НДК. Откраднат от Иван Костов от Гинцките гробища! Чувал съм, че някакъв циганиин не крадял, но сигурно е някой друг. Който е видял пред НДК кръста пред символичния паметник на убитите при репресиите след  Деветото българи, нека да посети когато минава през Гинци гробището на селото и да види близнака на този кръст. И да си обясни защо на съседния гроб кръста липсва. Това е срам не само за Иван Костов, но и за съда, който иска свидетели от времето, когато кръстът е бил изработен / б. м. 1897 г. / И да прецени доколко са независими съдебните ни проститути. 

Как да се запази и съхрани цялото това богатство? За поколенията, за света.

Поздрави!