Интересен обект за посещение след водопада Скакля е пещерата в страни от нея. До пещерата отвежда третостепенен римски път, който е запазен в отделни участъци. Таке е строен, че хората ако се изпързалят да се задържат в скалите покрай него. При изкачването по пътя се виждат доста отвесни карстови извори по скалата с основния водопад. 
  Пещерата не е нещо особено, но едно стадо от  хиляда овце са пладнували там по време на следобедните горещини. Има и наколко образувания. Аз предпочитам красотите под небето, не под земята. Над пещерата започва Врачанското плато, което предлага много преходи. Може да се достигне от тук дори до следващия, още по-голям водопад, Боров камик, но е доста далеч, до много места покрай Искър да се слезе. Само това ще кажа, че от тук да се развърти човек по платото и после да се спусне някъде - където и да е! - е преживаване.

  

Една от хилядите /!!!/ пещери по Врачанската планина, която е удобна за разглеждане. Тя е доста популярна, защото е на скалите, от които скача водопада Скакля и покрай нея минава римски път. Докато хората във Враца имаха животни, пътят се подържаше, но днес той е непроходим поради гъст подраст. Около пещерата обаче има запазени участъци от него. Обикновено туристите след като посетят водопада се изкачват до пещерата и после на платото, което е малко над нея. От тук започват историческите места, където са се сражавалили четниците на Ботев.







              Долният ляв ъгъл на снимката е площадката пред пещерата.



                                                                  В пещерата



                                                            



































              Ако се застане пред пещерата се вижда водопада Врачанска Скакля.



И тая пещера като тракийската Дандардъккая има доста непприлично име.



   За природния парк Врачанска планина отговаря едно момиче в репродуктивна възраст и трима веселяци, които едвам удържат до времето за бирата. Площта на тази планина е колкото на Витоша. Цветовете на боите за маркировка по планината избира момичето. От Лудницата до пещерата има една белязка - тази, една съм виждал при с. Лютаджик - абосолютон същата! - но сигурно има и още някъде. Чия е идеята за цветовата комбинация мисля да попитам щефката на парка.



                Скалата се е разцепила и предната й част се е свлякла.



                        Пред пещерата - типични врачански скали.



                                 Образувана от капчици



От тук започва Врачанското плато. Няма никакви закони за разпределението му. Ориентира се добре само този, който е ходил доста и си е изработил репери. А при мъгла знае по кой път да се прибере. Иначе - страшно!



Горе - връх с разкошно пасище, долу - карстов извор, началото на водопада и заветно място за стоката. Днес - ограбено и напуснато. Само изворът чучури...



Тук Врачанското прато е като отрязано. Така е на още много места и поради това при лошо време тази планина е опасна.



               Вижда се водопадът и долината на р. Врачанска Скакля.



От тук надолу ще има доста типични врачански скали, които са по билата, където ги има, по платото и по стръмните места. Те са морени, каквито има по Пирин и др. но са много специфични, каквито са напр. Витошките. Тези са врачански и ги няма никъде другаде по планините.























Връх Вола. Тук свършва Ботевата алея, започваща долу от разклона Враца-Паволче. До последния паметник - всичките шедьоври на каменорезбата! - минава път и мутри се изстрелват от джиповети си по по него. Хората го възстановяват, но гърмежите са все повече и са се отказали. Мутра от джипа си се е изстреляла и по паметника на Дядо вазов на вр. Ком и е повредила скулптурата в челюстта.
  Този е исторческия връх, на едни от който се е сражавала Ботевата чета, зад него е историческият извор Крушовица. Паметникът е изграден на Околчица, защото той е най-обгледен от към равнината.



Осторожно внимание требе, ако някой реши да се покачи по тази скала...











Врачанското плато- комбинация от врачански скали, пасища, карстови извори. И много римски пътища.



Между рида с вр. Вола и този пред него е долината, по която се изкачва на планината Ботевата чета. Другата долина е...Рашов дол. Тя съвсем запустя от към посещения...









 

    На добър път с пожелание за заслужена почивка на масата, която показах, на метри от тази странна скала!

Снимки, които ми напомнят за моята младост.Благодаря.