Този постинг имам намерение да направя като познавателен за нашите планини, защото много малко хора знаят какво е туй нещо, понор. За да напиша повече неща за понорите, увразите и пропастните пещери реших да влезна в Уикпедия, но съм разменил две букви така, че зададох на търсачката вместо понор порно. Изненадах се от хилядите предложения, които получих да прочета нещо по тази тема и чак тогава открих грешката си. Поправих я и тогава търсачката извади само моя постинг за Понор планина. Надявам се обаче че за тези, които обичат природата, разходката ще им бъде интересна. В блога си имам писание и за други подобни планини, напр. Врачанската. Темата ще продължа с надписите към снимките, които избрах.

 

                                       Дружевският оброк



На мястото на изсечените дружевски буки социализЪмът посади черноброви гори.




Разкопано от иманяри! Десетки места а претърсвани за злато в земята с багери.



















                 Това пасище още се пасе и затова тревата е така свежа.



















Където няма рекички в тези сухи месности има езерца с вода за дивите животни.



Понори. В него се вливат и големите и малките реки. Всяка река
си е избрала по една дупка, в която "пропада", както тук казват.



                                               Направено от къртици



                            Рекичката идва от ляво, в дясно е нейният понор.



Този мравуняк е унищожен от пожар. Хората опожаряват
тревите, които не се паксят от животните или не се косят, за да
се появи на тяхно място свежа трева и така нанасят огромни
 щети на природната среда. Поради безпросветност.                                                               




            Рекичка преди да достигне до нейната си дупка.



Тук водата съдържа негасена вар но е така кристална, че не личи на снимката.



       Още една рекичка си влиза в избраната от нея дупка.







                                    Част от ожожарен мравчи град.



Две съседни мравчи къщи с една съдба - идиотите са им изгорили мравките.







Това не са две гърди на полегнала, откърмила няколко деца жена, а два издупчени като швейцарско сирене върхове. Между тях е превалът между селата Дружево и Губислав, вижда се и пътят. Зад мен има един голям понор, аз съм в друг, а какъв огромен има в дясно! Тук красотата е много специфична и се среща много рядко.



                              И камъните тук са изключително оригинални.



Всичко по понорите е интересно и...смешно, дори камъните.



                    Малък понор с форма на бъбрек.



                                               Още един изгорен мравчи град. 
                       Специалистът ще различи в този понор още три подпонора.



                     Понор без видим отвор, защото е запълнен със сняг.



                             Снегът е направил тапа на отвора на понора.



                            Снежна тапа върху поноров отвор.



Понор с два отвора с перинеум между тях. При ниски води те проникват в долния отвор, но ако има обилно снеготопене или дъжд, водата навлиза в подземните лабиринти и през горния отвор.



Последен скок под небето и водата навлиза под земята.



Доста много по-голямо количество вода може да поеме този
 понор, отколкото в момента му подава реката.



                                      Поноров водопад?



Последни метри на реката преди да "пропадне" в избраната
от нея дупка в скалите.



                  Езерце, което не пресъхва, когато пресъхнат реките. Божа работа!

 
   
На дъното на това езерце с кристална вода е сянката на фотографа.      

Ама и фотоапарата си го бива. Смимките сами говорят.

Поздрави, Коста! Беше удоволстве за мен да се поразходя, заедно с теб.

Ще има още доста картини. Да имаше фотоапарат сам да си подрежда снимките в постингите ми...