Тази пролет направих няколко разходки из Врачанската планина. Ще започна да помествам снимките, а маршрути съм описвал многократно. Интересното за нея е това, че там гъстотата на римските пътища у нас е най-голяма. Преди две години в местността Русинов рид имах среща с мечка-майка, която изрева срещу мен като иерихонска тръба. Врачанската планина ми е една от любимите и все ме тегли натам, защото има две много основателни причини - от там произлиза рода на баща ми и втората е, че там е убит Ботев, а аз съм роден в неговия град, Калофер.  Разрухата след Десетото не подмина и нея. Окрадоха най-голямото й богатство, водопроводът от извора Крушовица, който качи вода горе на пасищата и ги напправи възможни за целолетно ползване. Планината бе пълна с домашни животни. Днес освен мен и още някой друг турист, там няма никой друг...

 









































 
 

 
 

 Този е бил последният турист, посетил долината на реката.
 След него минавам аз...

Отново чудесни снимки!...

Много е красиво и полезно не само за здравето,но....

Отново чудесни снимки си публикувал, с които ни правиш съпричастни с Природата майка. У нас, тя вече е жална за хората.
" Този е бил последният турист, посетил долината на реката.
След него минавам аз..."
Други няма...

В Балкана има повече живот отколкото може да очакваме и да си представим. А красотата е впечатляваща.

Поздрави, Коста!