Постингът посвещавам на Г/жа Д.с пожелание да посети това място.            
                       ОБРОКЪТ  СВЕТИ  ДУХ

 

         Този оброк е до махала Сърница, която е част от село Заноге. Аз съм писал доста статии за Понорите, но понеже съм силно свързан с тях емоционално ще допълня още нещо за тях.

      Понор планина съм я разделил на три части:

  а/ Малкият Понор, наричан Манастирище, който е между реките Искрецка и Бракьовска. Това е невисок планински участък с много манастири по него, дали името му. Те са изгорени от турците и на тяхно място днес има поставени огромни каменни кръстове-шедьоври. Кръстовете са правени в с. Гинци и са направении по опредени изисквания: колко брадавици да имат на горната част на кръста, по колко да имат на раменете.

    б – Средният понор, който е между реките Бракьовска и Зимевишка и

    в – Големият понор, който е между река Зимевишка и билото на Козница.

    За Понора направих писание, което си го харесвам. Името на планиината означава губилище, но и съседните планини тук доста приличат на нея, дори и тези в Западните покрайнини.

    Най- много населени места по Понора има по източните му скатове. Тук са селата Заселе, Монинци, Зимевица, Батолов дол и Заноге. Всичките имат много голяма плащ, защото се състоят от махали. Местността е приказно красива и неповторима за страната. Вазов възпява красотата й, аз я познавам отлично. От тези села към Искър текат две доста големи реки. Първата е Скакля, която освен от водопада се захранва и от още поне 50 карстови извори. Два от тях са огромни, но с променлив дебит. Реката се влива в Искър при с. Скакля. Втората е река Тодорица. Тя се влива в Искъра близо да ж. п. спирка Балкан. Тази река е много голяма и покрай нея не може да се върви, защото бреговете й са много стръмни. Тя има много тесни скални водопадии. Река Тодорица има два притока – единият идва от с. Батолов дол, а другият – от с. Заноге. Много характерен е районът тук, защото е безводен. Махалите са концентрирани само там, където има непресъхващ карстов извор. Това  е принципът на групирането им по разни места. Без вода няма живот, на другото се издържа.

   На рида между двата притока на р. Тодорица се намира махалата Сърница, където е Оброкът Свети Дух. Тук има и още едни Оброк, на който също ще ходя. Трети оброк има на един заоблен връх над с. Заноге и четвърти - в махала Монинци. Ще дойде и тяхното време да ги опиша.

   Ключова дума за търсене на оброка Свети Дух са гробищата на с. Заноге. Оброкът е на половин км. от тях в посока към махалаа Сърница. Тук честването /сборът/ става всяка първа неделя на м. юни, когато се коли шиле при кръста.

    Кръстът на този оброк е най-голям от всичките оброчни кръстове по Балкана. Според мен той е бил направен от местни майстрои, после са дошли от Гинци и са му направили брадавиците и надписите, но по число, брадавиците не отговарят на броя на другите кръстове. Ще добавя, че най-големият кръст из Шопско е този на планината Чепън, наричан Петровски кръст, следващите по големина са тези по Манастирище, следват тези на гробището в Гинци. От които циганинът Иван Костов открадна един, изваждайки го с техника по нощите и го поби пред мемориала на загиналиите по време на тоталитаризма.

    Туристите, движещи се от Лакатник за водопада Скакля минават покрай този кръст, а също и туристите от с. Заселе покрай река Тодорица. Тези маршрути обаче са по 10 часа. До кръста може да се отиде с кола или автобус от Своге. Колата се оставя на по-малко от км. от кръста. След преваляне на една седловина към с. Сърница има и втори оброчен кръст, доста по-скромен.

    Ще поместя снимки от кръста и такива на местности около него. За да дава постинга ми реална представа колко е голям кръста, снимах до него един турист и една жена. Допълвам, че 1/3 от кръста е заровена в земята и покрай нея са наредени плътно камъни.

                                                     Долината на река Скакля















                                                 Връх Була - символът на Понор планина



Когато човек е сам в планината, му трябва път. Ако с него има жена - трябва кола.







                                                           Връх  Орлова чука











                                                      Врачанската планина



                                                                 Село Заселе



                                                           Каишовият превал



                                                          Божиловото



                                                                     Божиловото



































                                                        Село Зимевица



                                                          Село Заноге



                                                                Село Заноге



                                                                       Село Заноге





















 

От тук се вижда - за кой ли път - как е вървяло затриването на България.

Защото като няма хора, земята няма стопанин. Изоставена, напусната, зарязана, парясана.

Поздрави, Коста!

и остатъци от камъни, малко по-нагоре има едно малко езеро-блато и после е еко-фермата с коне, крави, елени, сърни и кучета отглеждат - май овчарската порода. До хижа "Тръстена" така и не стигнахме, че не открихме пътя, но се озовахме в екофермата - там може и да се преспи, има много хубаво направени в битов стил стаи в едната къща там - екофермата е направеа от един потомък от родовете основали Бов, родословието на Петте фамилии е съставено от този човек - екофурмата му е хубава, доста хора работят там.

Въпросът ми е - ако сте ходил там и се сещате за кой кръст говоря, дали нещо знаете за него - защото като питахме в екофермата не можаха да ни отговорят нищо. А в пътеводителя за Хижите в Б-я дават, че около х. "Тръстена" имало останки от манастир, дали не сме видели това, а хижата така и не видяхме читаво сочещи табелки точно къде е?

Предполагам, че става въпрос за кръста над изоставената флоотационна ф/ка в началото на поляната преди двете езера Тръстеная. Този кръст е разкопаван десетки пъти от иманяри. Там е имало оброк, а кръстовете около Бов са около 40. Изгорен от турците манастир има до самата хижа, но в абсидата му същи има поставен кръст. Аз съм писал доста за този район, той е страхотен.
Табелките за съжаление бяха от метал, както и коловете и ромовете от кв. Тунел №8 ги свалиха и отнесоха за скрап в пункта в кв. Зли дол /също на Своге.
Този район освен, че е резерват заради красотата му има и исторически места. Описал съм ги и тях. Това е мой регион за посещения през зимата, защото бракониерите не спират да секат дърва и да убиват диви животни и ми правят пътища, по които се придвижвам. Има много чакали, които си искат нещо за ядене.
Приятно пътуване.

За отговора.