Тази цветна разходка завършва тук, но ще има още много такива. Ябланица, Дружево - там цветята са повече от тревата. И не само там. Първо растат те, цъфтят, дават семена, после избуява тревата. Цветята се скриват под нея и чакат до следващата пролет. А някои така бързат, че се появяват преди снегът да се стопил изцяло. И заспиват в луковичен дълъг почти година сън...
   

























































































































































 
 
 Ето го и фотографът на цветенцата. Когато се появят  по-късните, ще отида пак.

 

Хубави снимки на интересни цветя...

РАЗГОВОР С ЦВЕТЯТА


Сякаш детският радостен свят

се е сбрал на тази планинска поляна.

Цвят до цвят,

цвят до цвят,

цвят до цвят.



Мълчаливи цветя, радостта ви е в мене преляна.

Аз не знам имената ви и съм смутен,

че ми махате тръпнещи, че ме привличате.

Като вас и човекът е с хубави чувства роден,

но единствено в детството само

човекът със вас си прилича.



Нямам думи за пъстрия ваш многоцветен събор.

И езика ви ласкав, създаден за обич,

по смисъл разбирам.

В мен нахлуват безгласите звуци на вашия хор –

с аромат напоени, от чашки-устички извиращи.



Научете ме, милички мои, на своя вълшебен език.

Искам пленник да съм в обществото ви младо.



Нещо тихо и бавно по моите мигли пълзи.

О, роса от очите ми пада.

Велин Георгиев

***

Браво на фотографа!

Цветята нямат имена за сега, но Г/жа Невена обеща да ми даде имената им и така с нейна помощ ще допълня блога.
Странно нещо са цветята - цъфтят едни, прецъфтяват, освобождават място на следващите. Но не всички. Като са цъфнали Иван Костов, Местана, Анали и др. не пецъфтяват почти четвърт век. Но макар и толкова красиви вече не понасям красотата на тези "цветя" и га ги видим, гаче ли чадър в гъзъ ми разтварят. Изразът е от с. Требич, центърът на Шоплуко.