Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
22.03.2013 23:42 - ЕДИН КЪТ ОТ СТАРА ПЛАНИНА
Автор: planinitenabulgaria Категория: Туризъм   
Прочетен: 4929 Коментари: 3 Гласове:
15

Последна промяна: 23.03.2013 14:51

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
image

                         Един от многото оброци в този дял на планината.

image

На тези, които прочетат постинга - поздрав с това първо за годината цвете!

        

                    ЕДИН  КЪТ  ОТ  СТАРА  ПЛАНИНА

 

     Зимата е най-активният сезон за туристическите ми изяви, защото тогава имам по-малко задължения. Схемата ми е съвсем проста: където знам, че е проходимо си избирам един дял от планина и чрез еднодневни преходи го упознавам частично или изцяло. Ако остане нещо – следващата зима. Тази зима съсредоточих пътуванията си в една част от Балкана с площ около 200 кв. км, ограничена от реките  Огойска-Батулийска, Искър, Лесковдолска и от централното било на Балкана от вр. Издремец до вр. Чукава. Особено чувство изпитвам когато съм в тази част на Балкана и мисля, че човек както открива себе си в музиката, така открива себе и си и сред природата. Едва ли някой познава Балкана както мен - от Тимок до Черно море, но когато съм тук не мога да опиша какво изживявам. От вълнение, че ще бъда в тази част на планината следващия ден трудно заспивам. Че имало вятър, сняг или мъгла – това е последното нещо, което може да ме спре. В тази част на планината има много оброчища. Те се различават от далеч по китката огромни букови или дъбови дървета. Ако каменият кръст го няма, на неговото място има дървен кръст и...планини от бутилки от ловците-пиянища. По гъстота на тези религиозни места само делът Манастирище – също дял на Балкана - превишава тази част от планинатата, която посещавах през изминаващата вече зима. Интересното е друго – каменните кръстове по Манастирище са правени в с. Гинци от майстори каменорезбари и са шедьоври в този жанр, докато тези са самоделки. Да не остана по-назад кръст с името на Свети Иван Рилский Чудотвдорец поставих и аз на вр. Бигла на метри над останките от разрушен манастир над с. Осеновлак. Но много прецизен кръст, изрязан в Завода за монументално изкуство от парче скала, която си харесах аз. Тогава директор на завода бе приятелят ми Сашко Хайтов.

   Красотата на този участък на планината е велика. Започвам да  описвам площта на тези 200 кв. км. от дясно на ляво, като позицията ми е на юг от тях:

   Реката в дясно на този участък е Огойска. Долината й  е една от най-красивите в Балкана. Тя представлява много голяма дъга от централното било на планината с дължина около 20 км, от която към селото извират много рекички. Две от тях доста големи, като извират от центалното било на планината. Тук през пролетта, тръгвайки на дълъг път съм сядал да си почивам, което ми се случва много рядко и не ми се тръгва ако се загледам в този рай. Че тук условията за живот са най-благоприятни личи от факта, че къщичките на Лескова махала достигат 1400 м. н. в.

    Долината на тази река се ограничава от два рида – десният идва от централното било и разделя селата Огоя и Ябланица. Левият рид идва от вр. Чукава и разделя селата Огоя и Буковец.

    Следващата река в ляво на Огойската е река Оградишка. И тя извира изпод вр. Чукава. По долината й има две села, Буковец и Оградище. Тази долина е доста по-тясна от Огойската и просторът и слънцето тук ги няма. Поради това имената на селата са такива – Буковец и Оградище. Тук има местности, наречени мъртвини – северни, стръмни, влажни скатове, обрасли с гора, оплетена в павои. Но пък през летния сезон какви възможности имат туристите от тук да се отправят към билото на планината! Десният рид вече го споменах, а левият рид е много сложен като релеф. Той започва от вр. Джуренец на централното било, разклонява се на две и в разклонението му тече още една река – Свиновската. Долината й има много голяма площ във форма на полукръг, в която е разположена махала Свогето.

   Следващата голяма река в ляво на Оградишката е река Свиновска. Тя извира от гънката на рида, започваща от вр. Джуренец, в която е махала Свогето. Мястото на тази махала, въпреки, че гледа на юг е доста усойно. Поради запазените букови гори там има много рекички и извори. В полудъгата над махалата на много голяма височина има единични къщи, пъхнати на завет в китка от букови дървета. Те почти достигат билото и се чудя какви са били тези хора, да живеят тук с животните си, сред вълците. Никакво градинско растение тук не може да расте, височината е към 1300. В дворовете, оградени с дървени огради се виждат останки от следните сгради:  говедарник, овчарник, козарник, свинарник, кокошкарник. Да го заболи човек глава, някоя жена да ражда – който оживял - оцелял. Жестоко е било! Днес хора в такова положение не мога и да си представя. Нито ден почивка от животните,  и нощта е неспокойна, защото около кошарите обикалят вълци. А за животните трябва да има събрана храна и за зимата. Трудели са се хората от тъмно до тъмно. А какви мизерни са къщичките, в долната част на които са били оборите за кравите, за да не измръзнат в тия студове и с топлината на телата си да топлят стаята на стопаните си над тях. Зелената енергия е била ползвана много отдавна, векове преди Цветелина Бориславова да почне да прави зелен ток. „Сближил се духовно със скота”, пише дядо Вазов за тези шопи от скалаците.

     Следващата голяма река в ляво на Свиновската е река Кръстешка. Тя извира между върховете Джуренец и Високата чука. Долината й е дълбока и усойна. Махали има във високата й част, където има слънчеви места по левия й рид, като централната е с. Кръстец. В дясно от селото по долината й има село, наречено Мали Кръстец. Специално отбелязвам, че мястото на с. Кръстец вероятно е най-ветровитоото в България.

    Река Кръстешка се загражда от част от рида, спускащ се от вр. Джуренец и част от рида, спускащ се от вр. Високата Чука, защото и той е доста сложен. По модела на рида от Джуренец и този рид образува гледаща на запад благодатна гънка в него, мога да я нарека и каверна, в която събира водите си река Градечница. А в нея на различна надморска височина са къщичките на махала Редина, един бисер като природна красота.

   Последната река, заграждаща този избран от мен за тази зима за посещение дял е доста голямата река Лесковдолска. В долната част долината й е усойна, но пък нагоре какво става! Тя се разширява, разкрасява и привлича все повече хора тук да живеят постоянно. Вече има доста, които сутрин яхват джиповете си, отиват в София на дело и вечер се прибират. От тук до София разстоянието е 50 км. Някога най-престижната вилна зона на Своге бе с. Брезе, но тя бе буквално разфасована от ромбригадите, проникващи й едновременно отпред от към Своге и отзад от към Годеч. Разруха и похабен човешки труд заради скрапа от къщите на хората, това остана в Брезе. Развалина и ужас, но не само това село го сполетя такава съдба. Остана само природната му красота и възможностите да се посещава от него Малкия /Манастирище/ или Средния Понор.

   Долината на река Лесковдолска завършва при седловина на централното било на Балкана, през която е преминавал път, строен от трудоваците, свързващ долините Лесковдол и Брезовдол. Който не е посетил тези долини не може да си представи каква е красотата им. Тук билото на Балкана прави две чупки по 90 градуса и слиза доста ниско между сравнително високите върхове Издремец и Високата Чука.

    Лявата страна на дола на река Лесковдолка е височка планина, известна като Желенския Балкан. Тя е населена навсякъде. Желен също е бил много голям център на махали, които са блили съсредоточени между реките Лесковдолска и Трескавец, друг един триъгълник. Ако някой погледне карта на този район ще разбере защо всичките долини южно от билото на Балкана образуват триъгълници.

   Ще опиша и билото, заграждащо този участък от запад на изток. Първият висок връх е Издремец, след който билото започва да се снижава и достига превал. Следва ново издигане и два нови върха – Високата чукла, гол като пушка и Джуренец, който е горист. Пак има слизане и се достига друг превал с бившия горски дом, приватизиран от ловци-пиянища. От тук извира приток на река Оградишка, има и пътека за с. Брезовдол.

   Следващият висок връх по билото на Балскана е Чукава, който се вижда от София. Точно срещу него отвъд реката Габровница е още по-високият връх Козница, наподобяващ пресечената пирамида на Вихрен.

    От Чукаава се слиза на местността Разделената вода, където рекичка извира от билото и изтича едновременно към Северна и към Южна България. От тук нататък в дясно е все село Огоя, а първата махала след Чукава е Лескова махала, най-високата от всички в Стара планина.

   Кръгът се затвори. Сега ще опиша съвсем бегло зимните маршрути, които са възможни из този дял на планината:

 

1.     От село Огоя

    Този маршрут се осъществява по рида между реките Огойска и Оградишка. От селото се тръгва по старото шосе за с. Буковец и когато то достигне билото на рида се тръгва по него. Маршрутът е много красив. От едната страна е билото с вр. Чукава, от другата – Софийската планина. Пътят заобикаля два доста високи върха, като преди тях по Добров дол има възможност да се слезе на шосето за Буковец, ако времето е много лошо. Пътят води туристите над Огоя, после над Бакьово, превежда ги през доста голямата махала Уровиш и ги спуска при Батулия. До тук километрите са 25 и още 4 има до гара Реброво.

 

2.     От селата Оградище или Буковец

    От тях се достига до рида, разделящ Буковец и Свогето. По рида започва хубав път през махала Свогето-център, друг път се изкачва към единичните махали, трети път извежда горе на билото на Балкана. След заобикалянето на махала Свогето се излиза на рида, зад който е река Свиновска и по него през махалите Белюви къщи се слиза към Батулия. Страхотен маршрут, не е по-малко от 20 до Батулия.

 

3.     По река Кръстешка има маршрут до махалите Мали Кръстец, но той

може да се преминава само през лятото, препоръчвам го.

 

4.     А сега един възел от маршрути – Кръстешките:

    Село Кръстец е център към много туристически обекти. Само ще укажа някои от тях, а един ще опиша по-подробно:

    а/ От селото през махалата Мали Кръстец може да се заобиколи долината на р. Кръстешка и да се излезе на рида, разделящ река Кръстешка и Свиновска, от където през махали Белюви къщи да се достигне до с. Батулия.

    б/ От селото се върви по стария път за махалите Редина и след като те бъдат отминати може да се слезе в с. Лесков дол или на спирката на шосето покрай Искъра, от където започва пътят за Редина. От с. Кръстец през с. Редина има висок и нисък път. Ниският е по-красив.

    в/ От селото може да се тръгне по долината на река Градечница без път, през гората, като долу покрай реката вече има път. Това е едно от най-дивните кътчета на Балкана.

    г/ От селото може да се тръгне към с. Батулия като се върви по рида между реките Кръстешка и Искър. Тук махалите са били с най-голяма гъстота. Те са десетки и са на невероятни места, където има водоизточник и място за къща, наричано требеш. Требеш означава изсечени дървета от гората на равно място, за да бъде направена там къща.

   д/ А сега върховият маршрут в целия този район от около 200 кв. км.:

   Тръгва се от селото по рида, разделящ Мали Кръстец и Редина. Той постепенно се оголва от гори и става безумно обгледен. Ридът набира височина и се преминава през първия гол връх, наричан Песоко. Следва втори подобен, наричан Плато. От него какво се вижда! „Специалистът” различава Чукава, Козница, Издремец, Ком-овете, Руй, Слишовската планина, Милевската планина, Бясна Кобила, Осоговската плранина, Витоша, Рила. Жестоко е. И имитиращата развълнумано море Софийска планина.

   Следва нов връх, където има оброк. След оброка започва букова гора, която мутрите няма да изсекат, защото е прастара и прогнила, не става за метровици. А стволовете на буките са по-дебели от министърката на МРРБ и са кухи. Всяко старо дърво е един шедьовър. Знам, че буковото дърво живее до 500 години, тези може да са и на повече. Вече се вижда обаче най-високият връх тук, Високата Чука. Той е към 1400. Представлява затревен остър връх. От Южната му страна има гори и прилича на подстригана глава. Минолото лято мутри, печащи си цър-пър го запалиха и унищожиха голяма част от брезовите гори по него и младите борчета.

   Изгледът от Високата Чука е като от вр. Плато, но от него се виждат двете прекрасни долини - Лесков дол от южната страна на Балкана и Брезов дол от северната му страна. И морените по Издремец. Те не са обли както витошките, а големи отцепени скали.

   Слизането става към с. Лесков дол, като разстоянието от с. Батулия до гарата на Своге ако не се ползва някакъв транспорт е над 40. Този маршрут не казвам, че е от любимите ми - той обективно е един от най-красивите изд Балкана. С него на 22. т. м. закрих зимния сезон. Опитах да сторя това на 20-и, но не стана. Точно на Песоко излезе силен вятър, заваля сняг и падна мъгла. Аз обаче знам къде съм и как да се измъкна и през гората се отправих към пътя между селата Кръстец и Редина. Попаднах на лисици, после на чакали. И те като мен не бяха доволни от разразилата се по голата част на Балкана буря и се бяха скрили тук. Интересно нещо са дивите животни, усещат дали са застрашени. Тези не се плашеха от мен, но държаха дистанция. Един чакал тичаше срещу мен и аз му свирнах с уста да внимава. Той спря на 5 метра от мен и застаана неподвижен. Докато си извадя фотоапарата той скочи в страни и ми изчезна, скри са зад дърво. Помислих да го потърся, но реших, че може да го изплаша и да ме нападне и си продължих.

   Аз съм упорит обаче. След два дни бях отново тук. Денят бе Божий подарък. И закрих сезона при вълшебно време. Направил съм 140 снимки, всичките стават за публикуване в блога ми. Сега ще избера само две от тях.

 

 

       




image

        Предполагаем портрет на написалия този постинг. 


Понеже музиката и планината са много свързани, ще потърся трите Сонати за цигулка на Брамс, да ги добавя като клипове. Първо е природата, после е изкуството. И да ми красят постинга...








Гласувай:
15



1. kasnaprolet9999 - Много е красив този кукуряк, сякаш ...
23.03.2013 00:01
Много е красив този кукуряк, сякаш ще ти проговори, страхотна снимка. А ти си се запролетил и пак си обиколил куп места, умора нямаш:)))
цитирай
2. sande - Поздрави, Коста!
25.03.2013 20:34
Интересно е това което си описал. Много интересно.

С най-дбри пожелания за здраве, радости и нови пътешествия.
цитирай
3. anwel - Поздравления!
25.03.2013 20:36
Всеки път чета с голям интерес и удоволствие твоите туристически пътувания. Едно, че са много добре написани и второ - много са познавателни за такива като мен, които не са били по тези маршрути!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: planinitenabulgaria
Категория: Туризъм
Прочетен: 12186377
Постинги: 4545
Коментари: 10754
Гласове: 18319
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031