От река Искър вече сме на билото на рида Рединска Китка. Тук е имало само дъбови гори, които са изсечени и заменени с борови. На места обаче, където е имало оброци дъбите не са сечени и от далеч наподобяват китки. В тези китки непременно има оброчища, параклиси, църкви, манастири. Последната разходка в снимки ще бъде из тези китки.
На тези, които обичат да се разхождат по пътеките на дивите животни - приятен път!


  

Животинска пътека в дъбова гора. В буковите гори пътеките са различни, животните - също. Дърветата растат по свои закони и животните се приспособяват към тях. Те се населват в гората и за да се придвижват лесно до водоизточници, до желъди, до луковици и др. за тях блага - правят ми пътеки. Но пък аз с благодарност ги ползвам.



   Половината от енергийния източник - едната ябълка, половината мляко и част от хляба вече са изядени. Оставащата храна е за още за 20 км, но ако се наложи - и повече. Опитното око на планинара различава животинска тапътечка.. в дясно от дъба.



    За тези площи около къщата хората казват: сичкото туй са Ореше и засЕваше...



                                                 Една тъжна картинка...







     Изпратили през зимата стопаните в планината кобилата, а тя забременяла...



Тъжно...България се е оправила от ПСВ и между годините 1932/8 е била във възход. ВСВ обаче катурва България, защото тук руснаците нацръкват вируса си, с който те са заразени през 1917 г, комунизма. Този вирус прогони хората от родните им места, разруши хилядолетнния им опит и трудови навици, натика ги в панели. Никой вече няма да се върне по тези места, където трудът е бил неимоверно тежък.
  Хората твърдят, че част от тези къщи са правени или купени от добружанци. При посещението на цар Борис ІІІ по Добруджа хората са се оплаквали от безводие, други са умирали от безводие и той е разпоредил тук по тези планини да им се дават места, където да се заселят. И да заменят зърнопроизводството с животновъдство.



Когато ушите на коня са изправени той показва, че е добронамерен. Свие ли ги обаче трябва да му изчезнеш. Ако с присвитите уши и изцвили срещу теб, трябва веднага!



                    От Горната махала казват, че тази е поне на 300 години.



Този жребец е министър-председателят на стадото. Приема от мен филийки хляб  и ми разрешава да го погаля по носа. Приятел. Като видят това другите коне после не се плрашат от мен.



           Изоставена селскостопанска сграда. Вероятно в нея са нощували кози.



        Модернизирана къщичка - каменните плочи са сменени с ламарина.



          В селото - каруца за теглене, ниви за оране, а тук - цяла зима почивка!



Конят е по-умен от кучето. Докато кучето трябва да чуе звук от 
познатия му човек или да усети миризмата му, конят го
 различава само като го види. И идва при него. Аз си имам приятели коне.



Тази махала днес се ползва...от едно конско стадо. То живее в оборите в приземните етажи на къщата. Нагоре са ливадиите, надолу е реката, а покрай тези къщи има много дървета тип зимен дъб. През зимата, когато конете не са нужни на хората, те ги оставят в планината, където се събират на стада, за да се пазят от вълците и през пролетта хората си ги прибират по селата.



    Изрод с моторна резачка е минал от тук. Спрял е, пуснал е резачката - не го е мързяло! - и е отрязал борчето-бебе. Не става за огрев, оставил го е. Единственото дърво на поляната вече го няма. Мотивите - същите като тези, поради които в Шекер махала потрошиха стъклата на линейка, пътуваща към болен или пък от кв. Факултето с камъни строшават стъклата на влаковете СИМЕНС, които още не са изплатени... 



              Кореметата на тези мравки са като на депутатките от ГЕРБ.



Тези мравки за първи път излизат на слънце. И...намират на мравуняка си хляб.



                     Следа от предна лапа на вълк



                       Следа от задна лапа на вълк



      Така е изгладнял през зимния си сън бръмбарът, че са му протекли лиги...



    Бръмбар-лайнар /лайномет/. Той така е изгтладнял, че не е дочакал пролетта, а е тръгнал по снега да търси конски тор, който да направи на топчета, да го изтъркаля до дупката си и да се нахрани.



                                 Зимно-пролетен билен път на около 1100



                                             Връх  /красавецът!/  Издремец



                                                        Връх Рединска Китка 



    Послепис:
    Тъй като времето на писане тези постинги съвпадна с Конкурса за цигулари "Млади виртуози", помествам няколко линка със стунни квартети на Бетховен. Известно е, че когато ВЕЛИКИТЕ /!!!/ композитори са на кръстопът, когато изживяват нещо много тежко, те ползват за изява на творческите си мисли възможностите на струнния квартет. Четирите инструмента най-добре от всички камерни формации предават всички плевъплъщения на човешката душа. Според мен по добре дори от органа.
  Първият линк е на квартет, писан в доста труден период от живота нва г/н Бетховен, известенс като Голямата криза. Квартетът е наречен "Арфов" и с право. Слухът му се губи все повече, той не може да общува с хората, ползва разговорни тетрадки, а какво остава да свири. Не е доволен от вкуса на виенчани, но те го заплашват да му кажат: Ти ли ще ни кажеш какво да слушаме, та ти си глух!
Този квартет е доста тъжен.
   Третият линк е писан също във важен момент от живота му. Бетховен възнамерява да се жени за Тереза Малфати. Документите са готови но...тя се отказва. Бетховен се затваря и пише квартета "Сериозо".
   Вторият линк е с един от късните квартети. Той е страшно сложен. С напредване на възрастта мисълта на Бетховен става все по-сложна. Той обръща поглед назад, към Бах и пише преднамерено полифонично. Първата част на този квартет е фуга. Много е мрачна, звученето напомня на кварнтета на Моцарт "Дисонансите". В този квартет, когато Бетховен е на 56 продължава да се учи от Моцарт, който пише най-добрите си квартети на 28.
    Приятно слушане! След посещение на природата то става още по-приятно. Защото между тези две неща има неразривна връзка.

Отново си споделил хубави снимки, придружени с интересни твои коментари...

Оказва се, че като "свободен човек" /пенсионер/ съм по-зает от преди и нямам време да направя доста неща, които съм замислил. Хиляди снимки стоят непубликувани, много неща имам да пиша. Имам и да ходя, а по линията на жена ми съм страхотно ангажиран с музика. А тя не ми минава през ушите, преживявам я. Затова и приложих линкове към туристическите ми постинги с квартетите на Бетховен. Припомних си ги, не бях ги слушал /десетки?/ години.