МАРШРУТЪТ  КОСМАТИЦА

 

    Този маршрут според мен е най-великият преход по Малата планиина. Тази планина е вдъхновила някога Вазов да даде нейното име на едно свое прекрасно стихотворение, “На Малата планина”. Маршрутът е с дължина над 40 км. Аз предпочитам да го изминавам тръгвайки от Своге. Прехвърля се сравнително високата планина Косматица, после се преминава по връзката й с Малата планина и се върви по билото й. От него може да се слезе по отсечката между селата Томпсън и Градец. Красотата е такава, че 40-те км. се изминават на един дъх и съжаляваш, че идва моментът да се разделяш с нея...Умора – никаква!!!

    Съвсем накратко ще опиша дестинацията. Никъде до сега в постингите си нямам подробни описания, защото не пиша пътеводиели, а насочвам туристите към красиви природни пкътчета. Който обича планината ще търси и ще намери, който не я обича няма да я посети и подробности не са му нужни. Тежестта на прехода също не е за всеки – това около 40 км. планински път и обща денивелация около 1300 м, колкото е от с. Драгалевци до Черни връх.

    От Своге към планината Косматица има много пътища и пътеки. Такъв започва дори от ромкварталите Тунел №8 и Зли дол. От Своге всички пътеки и пътища излизат на билото на планината Косматица. Има един много стар път още от времето на трудоваците след Освобождението, който е свързвал мегамахалите Церецел с тези по долината на река Искрецка. Този път е модернизиран и разширяван многократно, достигайки до възможностите си днес да пътуват по него ЗИЛ-овете на гороунищожитселите, както и джипове на ловците-пиянища и на откровенните крадци, които пътуват по нощите и които вече не били само ромове, а и бледолики. По този път се превозват усвоените суровини от къщите в махалите Церецел в скрапопункта на кв. Зли дол, трупи и метровици - към поръчителите си в пунктовете за дърва за огрев. Жестоко е! Един истински път на ппрестъпността! Пътят предлага и друга опция – той преминава през новопредставения свогенски ромкваратал в най-високата му, където от съображения за сигурност може да се остави да отлежи „суровината” за скрапопункта докато стане по-безопасно да се прекара през Своге до него. А най-високата свогенска роммахала вече има и име -  Ботевата чешма. Като да им не стигаха на свогенци махалите Тунела /№8/ и Злия дол под Своге, та сега и тая, но пък над Своге. От всякъде обръч от роммахали да има...

    За изкачване на планината Косматица препоръчвам два пътя: първият е покрай роммахалата Ботева чешма, който след това навлиза в гори до самото било на планината. Наклонът му е сравнително равномерен, изложението е северно. До билото на планината от ж. п. гара Своге /с недовършената джамия до нея/ има поне 15 км. Втората възможност е като се мине покрай друг ромквартал, Зли дол. Ползва се щосе, построено от Общината за дървената мафия. Този подход към Косматица е по-красив. На няколко места шосето сменя посоките и скатовете, предлагайки чудни гледки в различни посоки. Последният участък преминава през естествена букова гора и излиза на билото, което тук представлява ливади. Ако се тръгне на ляво се слиза в с. Томпсън, като възможностите са поне 5: може да се слезе по пътеки към р. Дълбочица, може зда се следва билото, което в края се разклонява и спуска по един рид в Своге и един в с. Томпсън.

   От това място се откриват много красиви гледки към Понор планина. Вижда се целият Среден Понор с изявените върхове Булата, Сърбеница, Лупова глава със страховитите си скалните зъбери. И редуването на бели варовикови скали и каменни въглища. Страхотно е.

   За да се продължи маршрутът към София трябва да се изкачи най-високия връх на Косматица, почти 1500 м. Маршрутът към него е много обгледен. Билото се надига до върха, като се преминава през няколко тераси. Преминава се и покрай гроб на убита от гръм жена, после се навлиза в гора и чак тогава се изкачва върха. Той е гол, с характерна форма и страшно обгледен, Който познава Косматица може да го различи от София, а това означава, че от него се виждат Рила и Витоша, но също Комовете, Издремец, Чукавата и цялата Мала планина.

   Път, ползван само от ловци-контрабандисти се насочва към връзката на Косматица с Малата планина. Спускането е доста дълго, защото Малата планина е по-ниска. Достига се връзката между тези планини, от която извира река Дълбочица. Местността е равна и красива както Ярема между Витоша и Плана. Вече сме в района на махалите Церецел. Те са разположени по южния скат на Косматица и високо по билото на Малата планина, където има слънчеви места и водоизточник. Мястото е кръстопътно. Ако се продължи направо към Софийското поле се достига до с. Балша, като се преминава през красиви местности. Редуват се долчинки, гори и ливади. Ако се завие в дясно също има опции. Може да се слезе по шосето до мина Чибаовци и от там да се продлъжи през планината до махалите Царичина. Описвал съм района в писанието ми за Малата планина. Ако не се завие към мина Чибаовци може да се продължи до с. Чибаовци, което е наблизо или да се слезе в махалата Свидня на Своге.

   Ако от вързката на Косматица с Малата планина се тръгне по билота на Малата планина в ляво – този маршрут е възлюбен от мен! – има второ спускане в дясно към Церецел, много красиво. Ако не се слезе по това разклонение, а се продължи по билото, по което вие прекрасен блилен път се излиза на църквата на с. Церецел, от която се слиза в с. Кътина. Ако не се слезе в Кътина може да се продължи още по билото, което пак предлага опции: може да се слезе в Церецел-център, в Курило, в Реброво, в Луково и Томпсън. Навсякъде е красиво, но красотата е различна. Аз обичам да си почивам на седловината между селата Томпсън и Церецел-център, любимо място ми е. След тази седловина преобладават боровиите гори и тук е пълно през зимата с лисици и свини. Сърните ги оправиха ловците, няма ни една.

    Този преход не става за зимата, но за останалите годишни сезони е подходящ. Има сенки по него, красиви изгледи, извори, махали, почти всичките изоставени, множество оброчища.

   Отбелязвам, че по пътищата на цялата Мала планина през зимата пътуват камиони и джипове. Отивайки натам през зимата мога да се спусна където пожелая или да избера какъвто си искам маршрут – пътищата ще са ми утъпкани.

   Тази зима не съм прехвърлял още Косматица, защото от към Своге скатът е северен и има дълбок сняг до пролетта. Но пък съм я доближавал от юг. В деня, който бать Боко си даде оставката се спуснсах през Царичина, видях разписанието на автобуса от с. Градец до метростанция Обеля и понеже имах към 40 мин. резерв...влязох в кръчмата. Всички превъзбудени, говорят за ново правителство, какво ще стане сега. Но пък бяха единодушни, че каквото и правителство да дойде нещата за тях няма да се оправят, а ще се влошават все повече, защото държавата се управлява от мафия – монополисти, престъпници, банкери, застрахователи, новобогаташи. Те командват правителството какво да прави, казват хората. Ако го правят – плаща им се, ако не – махат го и слагат друго правителство, което слуша. От нито един от опушените краища на кръчмата в центъра на Царичина светъл лъч към нещо по-добро не просветна – отчаяние и мрачни прокоби - само това се чуваше. И вечната тема - оплакване от престъпността, която вилнеела тук и разсипала имуществото им – домашни вещи, животни. Споменаха конкретно с. Реброво, от където идвали крадци и отнасяли покъщнината на хората с джипове. Не били ромове от Своге този път, а младежи от Реброво. С това се занимавали, работа не похващали. Ползвали пътя от с. Томпсън до връзката между Косматица и Мала планина и им налитали от горе от планинските пътища извън контрола на КАТ.

    Аз си взех една мента от 50 гр. и се включех в разговора, като ги питах за бать Боко. Казаха, че човекът се опитал нещо да направи срущу престъпниците, но му пречели и нищо не направил. А другите преди него и това не направилии, а направо се сдушвали с престъпниците и почвали да делат с тях. И да ги пазят.

    Чух обаче нов лаф от тази кръчма. В Требич казават: И сам да съм у трамвайо, па че се бутам!

    Тук коментираха стачките така: И правителство да няма, па че протестирам!

    Този маршрут е за доста сериозните туристи и ако някой се реши да го измине, пожелавам му правилна ориентация и приятен път! Веднаж преминал по един от вариантите на този преход, той със сигурност ще предпрпиеме и друг.

 

    Послепис:

    Маршрутът е с висока степен на сложност и тежест. Ще приложа в два линка едно произведение, също изключително трудно за разбиране, много велико, може би пък някой от мен да узнае за него...

 

http://img368.imageshack.us/img368/7231/birthday50rx1.jpg

Днес твоят ден Рожден,
от слънце озарен,
желая ти да бъде!
Делото ти да пребъде!
Продължавай да помагаш,
не трябва да залагаш
на хора лоши,зли,
хамелиони! Бъди!

А

http://www.youtube.com/watch?v=QNYwHSeR-nU

http://www.youtube.com/watch?v=BP7WGKWPZKg

Шестдесет и девет е едно от най-смешните числа.
На човека черупката му се променя, поради което си смених снимката на ника с такава, която е моя проекция върху скала. Но пък душата няма възраст!

Наздраве и от мен! :)
Нека планините се плашат от теб!

Усмивки!

В бъдещето тъмно той гледаше ясно.

Той любеше свойто отечество красно.

Той беше скиталец и кат дете прост

и като отшелник живееше в пост.

Горите, полята познати му бяха;

всичките пътеки кракът му видяха,

пустинята знайше неговия глас,

хижата го знайше и на всеки час

вратата й за него отворена беше.

Той се не боеше, под небето спеше,

ходеше замислен, сам-си без другар.

***
Сигурен съм , Коста, че ти си един от хората на Апостола. В друго време и обстоятелства. Не си сам. Тези хора никога няма да се свършат. Бъди жив и здрав!

На патерица - честито и от мен!!
Бъди жив и здрав и продължавай да оставяш следи тук след твоите преходи в планината! И не само - и самия живот!!
Бъди щастлив!!