Днешният ден не ми провървя, но пък се случи нещо с мен в планината, на което отдадох голямо значение. Като подреден човек, какъвто си мисля, че съм, имах план за деня да се изкача на вр. Плато и да слеза по пътища, направени от джиповете, където и да ме отведат те, защото районът ми е познат. Никакъв джип обаче не бе преминавал, а в един участък от около 3 км. снегът бе много висок. Сутринта бе добре, защото снегът бе твърд, но тук в най-дълбокия сняг започнах да потъвам. Стана напрегнато и бе ясно, че ще трябва да се връщам. Имах лимит от време пет часа в едната посока и ако нямаше изгледи да продължа, трябваше да се върна. Десетина минути преди контпролата през ума ми мина мисълта, че ако в този сняг ми се отлепи напр. подметката на обувката,  връщането ми става невъзможно. В този момент кракът ми пропадна през снега на лед върху локва, той се счупи и ми разряза десетина см. от обувката. Притесних се малко и веднага поех обратно. Скъсаното не ми причини трудности в придвижването. Но си мисля, че ако не бе се скъсала обувката ми щях да продължа. В такива моменти си казвам: Някой ме връща, не трябва да продължавам!
   След тежкия десетчасов преход веднага като се прибрах в къщи ми се скараха три момичета на приблизително еднаква възраст. Коя има право, коя не е отделен въпрос, но пък аз не им се сърдя. И знам как да реагирам при такива случаи - изпивам четвърт таблетка Lexilium. Ако им се ловна ще заприличам на този от първата снимка в постинга ми, или още по-зле, на онзи от последната. И за да не им е тежко, ако си помислят, че са ме обидили, на тях посвещавам постинга си с тези красиви като тях снимки и им казвам: Обичам Ви!!! 




    Един тъжен вкаменен човек. Вероятно за един само ден мнозина
са му се скарали или са му показали, че не са доволни от него.
И той така и си е останал...



Това място е лъка. Тук се събират Кръстецката и Оградишката река. Може би съм единствен, който познава целия им водосборен район от вр. Плато до вр. Чукава.
 Той е голям около 100 /сто!/  кв. км. и е приказно красив.



    Заради тези луковички свините преравят ливадите. Вижда се колко са големи. За да ги изядат, свините изяждат няколко пъти по толкова пръст. Ливадите, които са разровени от свините хората наричат свинското игрило.



                              1100 м. н. в. Тук растат едни до други борове и...сливи. 
                                               От които хората са си пекли рикията.



 Семейна снимка в изоставена къща, другото е откраднато. Мъжът е като скала, а жената, макар и дребничка има доста силни крайници. Тук нямаше година на снимката, но тя е по-стара от картината на следващата снимка.



Тази картина /не снимка!/ е в спалнята на една изоставена къща. Тук не личи, но годината е 1932. Тези хора явно са родени в началота на ХХ век. Жената изглежда доста различно от днешните дами.



Плодното дърво на човецеца, преживяло всички други...



Клоните на дървото указват посоката на преобладаващите ветрове тук, от запад.
Дървото е слива  и е болно от рак.



Стъпките са в двете посоки - туристът днес се е провалил, щом
и се е повърнал. Добрият турист винаги се връща по друг път.



                              Лятна пътека, сега - трудно откриваема.



         Лед под снега върху локва ми разряза обувката.


                               
                       Такива полянки тук наричат свинско игрило.



Долината пред мен може да се пресече по летни пътеки, които са много стръмни. Днес се ползва новопостроеният соцпът, който пуска разклонения в дясно към централноото било на Балкана. Колко буки там бяха превърнати на метровици!



   Трудно е да се възприеме, че на този гол, сега покрит със сняг рид има село - Кръстец, че в него са живяли хора, че са имали черква, която стои до днес. Това село не е от най-високите в Балкана, на 1100 е, но тук няма какво да спре ветровете през зимата. Изгледът от селото е изключително красив и тук има няколко мутробарока.



    Вижда се една долина между двата рида. Тя е тясна и навлиза дълбоко в планината. Посоката на долината е на юг. По източния й скат, който не е много стръмен има махали на с. Кръстец, а западният й скат има все още не сечени букови гори. През него може да се премине през зимата само със ски, а срещу него времето е като през пролетта. Днес не ми бе приготвен път от джиповете, нямаше и следа от никакви животни. Това райско място е останало вече без живата си украса...



                                                               Връх Плато



         Където има слънце е така, но в сянката на гората снегът е много висок.



                                Ела по мен в планината!



Тук са живяли хора, обичали са се, раждали са деца, трудили са се при ужасно трудни
условия. Днес потомците им вероятно са в София. Те едва ли са идвали тук въобще.



На само сред хората се разпространиха раковите заболявания...



Това е една локва на пътя, замръзнала. Всичко в планината има своята красота.
Какви форми, какви цветове. И украса по периферията й.



Зимен дъб. Нарича се така, защото през зимата листата му не
падат и служат за храна на сърните. Тревата е покрита със сняг.



Брезички-сестрички се борят по-успешно за слънчевата 
светлина от съседните им дървета. Хелиотропия.



Без чело като примат, с присвите очи като примат, с нос като примат, че и окосмен. 

Щастлив си - сред вечната изложба на Природата скиташ ))

Не само велика. Недостижима!

Не е за всеки.

Не за баби. Мъже и жени.

За нея трябват сетива. За да ги видиш , почувстваш и оцениш.

Съдбата си знае работата - скъсала е обувката...,а планинарят благополучно се върнал да празнува с най-близките си и те да му се радват /след леко нахокване!/.Здраве и само здраве да събираш по тези плата,върхове и долини,на които си Царят! Весела

Съдбата си знае работата - скъсала е обувката...,а планинарят благополучно се върнал да празнува с най-близките си и те да му се радват /след леко нахокване!/.Здраве и само здраве да събираш по тези плата,върхове и долини,на които си Царят! Весела

Снимките са много успешни сами по себе си - не както навсякъде: фотошоп! Първият човек -скала ми прилича на статуите моаи от Великденския остров,който съм си заплюла да посетя,а по-долният ,парапитекът,направо е излязъл от своята епоха ! Зоркото планинарско око на Коста вижда всичко - красотата в заледена локва дори! Браво за цялостното ти излъчване! Весела