МАРШРУТЪТ  МАХАЛА  СЪРЦЕ

 

      Има махала с такова име на уширение на един рид с форма на сърце. Къщите й вече падат по типа на кулите близнаци в Ню Йорк. Те са покрити с тежки каменни плочи /тикли/, лежащи върху много здрава дървена конструкция. Паянтовата къща е така построена, че да издържа при бури изключително здравата конструкция на покрива с плочите върху него. Ако къщата се изостави и започне да прониква вода по носещата плочите дървена конструкция, в един момент те пропадат. Тежестта им е такава, че смачкват цялата къща при падането си и трясъкът от срутването на къщата се чува на километър. Това пиша специално за тези, които иимат интерес към старите къщи и влизат в тях. Внимавайте! Опасен е и подът, първо „пипайте” с крак.

    Не само махалата, чието име цитиирах има форма на сърце. Целият район над нея, по площ може би към 50 кв. км. също има площ на сърце. Аз и друг път съм правил такива сравнения. Големият понор при Петрохан оприличавам на бял дроб с гръклян, още един постинг имам за  маршрут из Светиниколската планина с подобно заглавие. А този огромен район тук наистина прилича на сърце с дясна и лява камера, като поради наклона лявата камера е на по-високо ниво от дясната и „сърцето”, погледнато от отсрещната планина изглежда наклонено. Разликата между това сърце и едно истнинско се състои в това, че от истинското излизат големи кръвоносни съдове вена и аорта, а тук кръвта /водата/ навлиза от горната част направо в него и излиза през върха му в долната му част.

   Разделителната част на „сърцето” тук се явява ридът между реките Кръстешка и Свиновска. Там където те се събират, най-ниската и остра част на сърцето, е мястото, от което започва този красив преход. Сега ще опиша разходката само из дясната му камера. Ще я обиколя по периферията, ще приложа и снимки.

    Маршрутът започва от рида, под който се събират двете реки. Пътят следва източната част на рида, защото той е слънчев. Западният се засенчва от много по-висок от него рид. Над пътя на самото било на рида в малки долчинки с извор и ливади над тях има много махалички. Пътеки и коларски пътища отвеждат до тях. Те всичките са изоставени, ограбени, разрушени в някаква степен, около тях вече растат нови дървета. Долният етаж е от дебели каменни стени. Там са топлите обори за кравите, а горният етаж е паянтов. По дворовете има сеновали, кошари за по-студоустойчивите животни, кокошкарници и свинарници. Две крави осигуряват храна за едно прасе, което се изхранва със суроватката от  неизползваното мляко, от поразвалилата се храна и тлъстините от животните след заколването им, напр. лой. Затворен цикъл.

   Пътят се изкачва и изкачва, но каква красота се разкрива на отсрещния рид – там къщичките блестят като нови, защото са далеч и не се вижда състоянието им. Започват и разклонения в дясно към махали, които са на изключително сенчести и неблагоприятни за обитаване места.

   Пътят достига първия превал, къдато прави Т-образно кръстовище. В ляво се слиза към махали от лявата предкамера, в дясно се отива към ново Т-кръстовище. Разделящата стена двете камери на сърцето се ползва до тук. В ляво остават Кръстешките махали, в дясно – махали Свогето, за които и аз не знам администратиивно към Буковец ли са или към Кръстец. Отбелязвам, че махали Свогето нямат нищо общо с град Своге. Това е някакво понятие, но не знам какво. Поемам в дясно.

   Тук буковите гори не са сечени и в района има много вода. Маршрутът преминава и под други такива големи ридове, но където те са залесени с бор водата не само е по-малко, но направо я няма. От тази „магистрала” има отклонения в ляво и в дясно за различни махали, но...Прекрасната долина с форма на половин сърце е много красива само за туристите, преминаващи от тук. Условията за живот тук са много сурови. Хем изложението е южно, хем сенчестите райони поради горите преобладават, хем навсякъде има и голям наклон. А надморската височина – тя навсякъде е над 1000 м, но додстига и до 1300. Учудвал съм се на тези планинци, за които зимата продължава поне 6 месеца. Как са живяли те тук при тези толкова тежки условия? Лескова махала е дори още по-високо, но там е слънчево и открито. Тук хем изложението е южно, хем е усойно и влажно. Има къщи на стотина метра под билото, което тук не пада под 1400 и където са пасищата за животните. Къщите са между буките, които трябва да ги запазват да не ги отнасат бурите през зимата. Сега зимите не са страшни, климатът се затопли, но когато бях дете и живеех в Калофер знам какъв ужас беше там, на около 750 м. н. в. Спомням си и зимата на 1962/63 г. когато бях войник в Карнобат. А тук е 1300! Обезумели от глад вълци атакуват кошарите, хората не спят, кучетата ако не успеят да се скрият ги изяждат вълците. Сега климатът се промени. Вече не е проблем дори през януари, най-студеният месец на годината, да прехвърля Балкана, но не в най-високата му част. Тук трудностите идват от ориентирането, но това за мен не важи. Загубиш ли се обаче и останеш през нощта в планината през зимата ще бъде летално.

   Махалите Свогето имат своеобразен център, където има долинно уширение, заградено от двете страни с рекички. Това не значи, че и през този център не тече рекичка. Тя дори е каптирана и има изградена чешма.

    Маршрутът се отделя от подножието на централното било и преминава по рида, отделящ се от вр. Джуренец. Буковите гори са изсечени, заменени са с борови. В тях се крият вълците и прасетата, малко се повдига  градусът на напрежението, но да кажа, че ме е страх от дивите животни, не е така. По пътя ми днес не срещнах вълчи стъпки, но пък срещнах много свински. На стотина метра пред мен от горе се сурна едра свинкя и пресече пътя, по който минавах. Никакво напрежение обаче от моя страна. Със свините съм свикнал както работещ на гише с клиенти. Не ми изглеждат страшни, а смешни. Наистина, виждайки ги ме разсмиват и аз издавам присъствието си за да не се стреснат от госта си. Тук наблизо преди около 30 години бяхме с дъщеря си, когато на метри пред нас пътя ни  пресече огромна свиня. Детето се изплаши и поиска да я взема на ръце. И си казвам: ако този 200 кг. изгонен от стадото глиган реши да ни нападне дали това, че си у мен ще помогне с нещо.

   Ридът, започващ от вр. Джуренец е само с борова гора, но тя не е съвсем гъста, защото не са засяли смърч. На три места има превали да се пресича той на път за с. Буковец и един да се слезне към с. Оградище.  Този път продължава до седловина, където извират една срещу друга две реки, на север и на юг. Южната долина е бъкана с махали. След пресичането на седловината пътят по билото се изкачва, то се разширява и е пълно с къщи, изоставени...Следвайки южната страна на рида и преминавайки през много махали пътят слиза на мястото, от където започнах прехода. Маршрутът ако се започне с кола от това място е към 20 км и се преодолява денивелация от около 1000 м, но ако няма такава прелест – кола – и се започне от гара Реброво той надвишава 30. Дясната половина на Сърцето бе изворната област на р. Свиновска. Едноименна махала се намира долу в лъката, където се събират всички Свиновски реки. Името й произлиза от дивите свини. Те когато са болни или ранени слизат надолу до вода, остават и умират там. Спомням си за чума по дивите свини по Еминската планина – беше 1983 г! – когато видяхме покрай малка рекичка умрели свини едни върху други във форма на кръст. С потопена част от елата им във водата.

    Няма да пропусна да опиша периферията и на лявата предкамера...

  

    

                                       Чешмата в махала Свогето - център



                      Самотна къща до автомобилен път, претарашена 100%.



              Ето как се боря срещу ерозията! И задържам подпочвена вода.



                       Понякога пътеките ми имат и такиви участъци...



    Всички сливови дървета са болни от рак. Семковите пък са удушени от лишеи...



                                    Неограбена къща, модернизирана.



                                   Санитарен възел поне на 200 години



Само да не го отсече някоя мутра и букът пощурява да расте - тук му е мястото!



                           Неограбена къща в махала Свогето-център.



  През зимата се утепват дървари, ловци и крадци да ми правят
пътища в планината. Дано да не почват да се стрелят за авторски
права, че ще трябва да се преориентирвам към Витоша.



 На 1300 м. н. в. Това е една от летните ми бази за посещение около Чукава. Къщите са само обезбакърени, защото се достигат по кози пътеки. Аз съм нощувал тук няколко пъти. Вечерта на долния етаж идват животни, по съсели се карат или търкалят нещо. Това са най-високоразположените къщи на махала Свогето.



          Моят зимен път се разклонява, но аз знам кой от двата да си избера.



Дървесни бълхи. При идването на пролетта те слизат от клоните,
където зимуват и скачат по снега. Трудно е да ги уцеля, защото 
приближавайки обектива към тях те се разскачват и изчезват.
Хранят се с дървесни сокове, вегетарианци са.



                                 Кръстопът. Накъде, като няма табелки?



  Тази поляна е историческа. Тя е много красива, но времето в момента не е подходящо за снимки. Това е превал между махала Свогето и Буковец. Тук бяхме седнали в една късна есен на почвика. С нас бе дошла една художничка, но яко тресната от климактерикос гинекас. Въодушевена от красотата наоколо и от не съвсем приличните приказки на един от туристите,който й допадаше, жената взе, че узря яйцеклетки. Процесът бе видим за специалистът: как тя ги узря и във двата си яйчника, как ги придвижи  по тръбите и ги застана, залепени в очакване където им е мястото. На жената й стана страшно топло макар да бе доста студено, съблече си всички блузки, свали си дори чорапогащника. Тоя, дето й узря яйцеклетките се казваше Ж. а тя А. и от тогава тази поляна носи тяхното име. Като видя накъде се завърта работата, той изчезна от влака на предната гара...



   Изоставена модернизирана къща, сменени са тиклите й с керемиди. Не е имал намерение човекът да я напуска, натирили са го от тук у градо...







   Пример за подмяна на широколистната гора с иглолистна. Това е станало при социализЪма, когато имаше Горско стопанство. Днес пмутрата снася където требе, изсича гората - пардон, прави я на метровици - и я оставя да се възстановява сама. Тя пуска подраст, става джунгла и в нея идват свините. Както ромовете в къщите с "висящи" от десетки години делбени дела. И по селата...



Тази изоставена голяма къща изглежда близо, но е зад едно много дълбоко дере.

 

                   Запазена къщичка с ерскер. За да не се строши под тежестта
                             на плочите по покрива те са сменени с ламарина.


                   Тази махаличка все още се ползва и не е ограбена.
                               Да можеше да се запази като музей!



                                    Изоставена къща. И претарашена.



        Нещо като мутра, която се е била с друга мутра...



Всяко нещо в планината ми се струва живо, прилича ми на нещо...



                                И това прилича на нещо...



                          Напречен разрез на горния слой на горска почва



              Ако не ме отсече мутра ще продължавам да удържам ерозията!



                                                    Тъмнозелен каменояд



                 В имитация на глава на елен



                          Природата е навсякъде разнообразна.



                                                Зелената катеричка

       

                   Вкаменено мече с неукрасена елха в ръката



                                                           Прилича на нещо...



Добрият министър на финансите отказва на всички!!! И пристъпва като петел... 

с удоволствие...

Интересни снимки си направил, особено на дърветата-сякаш ни говорят със странните си пози, които са заели. Днес аз се разходих на Витоша за малко, беше чудно красиво след снощния сняг и направих снимки с телефона.

за фотоизложба:))
Поздрави!