РЖАНСКИЯТ  ПРЕХОД  ОТ  СЕЛО  ОГОЯ

    Село Огоя е туристически център с възможности да се отиде от него на самостоятелен еднодневен туристически преход, каквито малко се срещат в България. Аз знам поне 20 такива прехода, които не след дълго се разклоняват допълнително. Давам пример с прехода за Лескова махала, където преди литаковските ромове да окрадат за скрап металните табелки, насочващи туристите по определени маршрути от хижата, те бяха между 30 и 40. Ржанският преход е много красив, считам го за велик и съм си го включил в „любими”. Описвам го с с посвещение на г/н Ka4ak и препоръка да го измине още тази пролет със съпругата си. Стига дестинации с кораби и самолети. Господ е дал на човека опорно-двигателен апарат, притежаваш изключителна проходимост. Ако той не се ползва, започва да закърнява. На възрастта на Ка4ак аз летях по планините как машына без руля.

     Ще опиша прехода като география, след което ще се спра и на подробносите, за да не се загубят някъде из планините тези, които тръгнат по него.

     Село Огоя се намира в гънка между два много големи рида, спускащи се от централното било на Балкана. Между тях - пак от централното било -  започнат по-къси ридове. Всичките се спускат на юг, а поради наличието на букова гора има изобилна вода. Навсякъде в тази огромна сложна гънка има къщи, днес повечето изоставени. Всичките реки се събират малко след Огоя-център, а те са наистина много. От южната страна пак огромен рид отделя с. Огоя от друг мегакомплекс с махали, Ябланишкия. От него също към Огоя се стичат рекички и ручейчета. От западната му страна има друг голям рид, разделящ го от компекса Буковец. Отново триъгълник! Целият Балкан от Лакатник до Мургаш се състои от триъгълници. Да се упознае този огромен и красив район само над село Огоя са необходими поне 30 прехода из него. Ако го посети поет, ще пропише още по-вдъхновено и красиво, но такъв в този район така и не съм срещал до сега.

    От север селото е заградено с централното било на Балкана, което тук е високо около 1500 м. Характерно за този район е изключително благоприятният климат, разрешил на хората да се заселят на вискочина до 1400 м, непосредствено под равното било с чудно хубавите му ливади и букови гори от север и от юг на него. На билото има няколко върха, върхове на красотата! Най-високият от тях е Чукава. Той е горист, но темето му е голо и разкрива чудни гледки, а каква наклонена поляна се спуска от нег, Тътрива! Има друг връх, разделящ Огоя и Буковец, наречен Биленица заради многото билко по него. Още един има на близо, наречен Оброка. Той е като наблюдателен пункт към планината Ржана и най-високия й връх Козница. Козница прилича на вр. Вихрен като форма, пресечана перамида. Специалистът може да го разграничи сред другите околни върхове дори от София, нищо, че им е изотзад, до толкова е характерен. След Оброка билото става голо и започва да се катери, достигайки най-високата си точка при вр. Бигла. Освен това, което се вижда от Оброка, от тук се вижда целият Мургашки дял, Софийската планина, Витоша, Рила, плинините в Западните покрайнини и веригата на Балкана от Ком до тук. Страхотевица!

     Малко след Увеса започва разклонение, поне два пъти по-голямо по площ от Витоша. То се нарича Ржана планина. Тя има за граници долината на р. Габровница и Северна България. Билото й е като гръб на кон, но към Пролома тя спуска няколко къси стръмни долини. В основата им има села като Медов дол, Еленов дол, манастирът Седемте престола. На северния скат също има махали. Между р. Габровница и една от тях се намира рид, дал имато на вр. Козница. Той е скалист като тези по Пирин или по Източни Родопи. Става за кози, но не и за семейството, на което препоръчвам този маршрут. Натам – не!

    Още две думи за планината Ржана, която е карстова. Затова Искъра е разрязал Балкана точно тук, разстваряйки варовика. Оказа се, че под Ржана има медни руди, но мутра купи рудниците и ги закри. Там прилагаха метод за химическо извличане на медта изпод пземята без да копаят рудата и отровиха подземната вода, а с нея и почти всички диви животни тук. До днес от извор там вода не бива да се пие. Втората беля на планината причини Боклукчията /Вълка/ който купи част от Елисейна АД и направи цех за филц без да има кариера. Огромните му фадроми и самосвали нанесоха непоправими поразии по пътя за манастира Седемте престола и не само там. Това става с мълчаливото съгласие на кметовете на Враца и Своге, макар всички да виждат, че той подкопава планината и причинява ерозия и свлачища. Склоновете на Ржана към Пролома са с много увредена поради изсичането на гората природа. Пресъхнаха изворите, други бяха отровени, хората напуснаха планината в тази й част.

    А сега и подробностите по прехода като предварително отбелязвам, че той е дълъг 45 км, преодолява се и 1200 м. денивелация. Изминава се за 10 – 12 ч. Затова трябва да се изминава когато денят е дълъг - в летните месеци. Ако някой го закъса може да го раздели на две, слизайки в с. Осеновлак, където хората са особено гостоприемни.

    От с. Огоя се върви срещу течението на реката до една много голяма лъка. От нея се тръгва по лявата река в посока на  Лескова махала и се върви все по долината й. След около 3 км. се оставя долината й и се ползва пряката пътека, която е била основна преди да се направи шосето от с. Огоя за Лескова махала, което е много дълго. Минава се през прекрасни букови гори и се излиза на една от поляните, по които се намират къщите на някогашното село Лескова махала. Административно то принадлежи не към Огоя, макар да е част от него, а към Осеновлак. В Лескова имаше училище, което се ползваше за хижа, но сега являються настоящим мутрешником. Взеха го от Едродивечово ловно стопанство „Чукава”. Гилзите по поляната са повече от тревиичките. Мястото обаче е прекрасно. От тук в посока на запад има три рекички, покрай които са махалите на селото, а една е на открито, с изглед към Мургаш. На тази поляна се засрещат бурите. От тук е най-красивият изглед към околността. Макар мястото да е обградено само с планини от тук се вижда и София през една пролука между тях. След последната махала се намира местността /връх/ Оброка с древен каменен кръст.

    Маршрутът обаче продължава след училището нагоре в дясно от него по широк ливаден улей. Пазя спомен от него. Бяхме тук през април и при хубаво време тръгнахме за вр. Бигла, но аз казах, че ще ползваме улея, та ако падне мъгла да не се загубим при връщането, защото тук е шибано за ориентиране. Така и стана. Такава мъгла падна изведнаж, после сограшица, гърмове падаха, едър град, който ни направи цицини по главите. А ако не бяхме в улея и трябваше и да се ориентираме? След кратко време слънцето отново се усмихна. На билото на Балкана това е винаги възможно.

   Улеят извежда на ливадите горе на билото, като вр. Бигла остава малко в дясно. Но пък има ориентир – каменен кръст и малък метален параклис, поставени от мен. Тук трябва да се остане кратко време. Малко са така обгледните върхове в България. Непосредствено под него има букова горичка с останки в нея от изгорен от турците манастир. На този връх една Коледа привечер без да се притесняват от мен огромен черен вълк и вълчица се прехвърлиха от Осеновлак в Огоя.

   Пътят продължава малко по централното било, но скоро в ляво се отделя много могъщ рид, по-висок от билото. Той започва да заобикаля изворната област на р. Габровница. Тук долу са махалите на с. Осеновлак. Климатът в тази запазена от бурите долина също е много благоприятен и махалите са на височина почти колкото тези на Лескова. Те още са обитавани.

   Тревистото било върти над изворите, пресича път на престъпниците от Пролома за Краево, а до него е и селото с най-лошата слава, Литаково. То се свързва от хората само с престъпност и когато говорят за кражби винаги подозират разбойници-литаковчета. Това е така, защото грабежите се извършват от непълнолетни ромове, които не знаят какво правят и не са отговорни /пред закона/ за деянията си. Какво са виновни дъртите ромове, че глупачетата носят в домовете им джици, джелезо и др. от ограбените къщи в планината. Няма да ги държат, я, отнасят ги в скрапопунктовете!

   След пресичането на пътя билото набира отново височина и става все по-широко. Има останки от военни съоръжения, даващи ми основания да мисля защо хората казват на военните овенни. Такава безсмислица! След около час се излиза на огромна заравненост, в ляво от която се извисява най-високият връх на Ржана, Козница. Това плато е по-голямо от двете плата на Витоша, горното и долното. От платото до върха се върви почти час и после обратно до изходната точка. Някога тук имаше туристическа маркировка – колове с табелки -  вероятно превърната в суровина за някой скрапопункт в Ботевградско или пък в Елисейна Те са еднокво отдалечени от тук. От тук започват пътища, два от които – левите! - водят за Игнатица и Оселна. По-красивият е за Оселна, защото е минаваща през букови гори пътека. Според мен от Оселна насам е имало и римски път, но нямам убедителни доказателствна. Към Оселна се оформя долина, като от вековата букова гора извира обилна вода и рекичката става става все по-пълноводна. Тя понякога приижда с такава сила, че прави големи бели на хората в селото. От телевизята знаят за това и първо там изпращат екип.

   Селото все още име привилегията да има ж. п. спирка. Сградата е обезкостена жестоко от ромовете в Елисейна. До спирката се минава през тесен въжен мост над Искър, който е доста живописен, а и самият мост е направен красиво. На източния му бряг има нещо като паметник, но плочата му е изчезната. И как не, ако е била от джелезо. Чувал съм невероятното твърдение, че по този мост преди години на път от с. Огоя за ж. п. спирка Оселна преминала Искра Фидосова. От тогава съмненията на хората, че мостът не е достатъчно здрав се разсеяли, и те вместо да карат биволиците си да прегазват Искъра, вече ги прекарвали през моста.

   На добър път на г/н Качак!  Или ако някой друг реши през пролетта да се поразходи натам. Страхотно е!