Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
13.01.2013 23:51 - МАРШРУТЪТ БИЛЕНИЦА
Автор: planinitenabulgaria Категория: Туризъм   
Прочетен: 2506 Коментари: 2 Гласове:
5

Последна промяна: 14.01.2013 00:20

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
     

                                              ПРЕХОДЪТ  БИЛЕНИЦА

 

     Това е един от любимите ми преходи. За първи път го изминах през 1979 г. и така се заби в сърцето ми, че ще изчезне от мен когато и мен ме няма вече. Тук се чувствам като песъчинка, като частица от Балкана, точно от тази негова част от огромната му територия. Тази част принадлежи към централното било на Балкана и тук той е по-широк дори отколкото при Айтос. Тук успоредните била са четири и всичките се събират във вр.  Мургаш. Върхове наоколо са красавци – Високата Чукла, Чукавата, Биленица, Бигла. От тук се вижда Ржана, Комовците, Софийската планнина, Рила, Витоша. Това е любимото ми място в Балкана въобще, Лескова махала. Тук има и оброк, за когото и аз имам принос, защото направих метален минипараклис и го поставих до оброчния кръст. Още един метален минипараклис поставих на връх Бигла, под който има останки от унищожен от турците манастир. До минипараклиса побих и доста голям каменен кръст на Свети Иван Рилски. Колегите ми ползваха всичките си възможности за далавери и сделки, аз – за други работи. Свикнал съм да ме мислят за ненормален. Предишната снимка в блога ми беше точно от там. Но за да не бъде така конкретна с външността ми, смених я с друга, моя триизмерна проекция върху една скала. Така съм неподвластен към промените, които стават във външността ми с напредване на възрастта.

   Връх Биленица носи това име от многото билки, които растат там. Биленица е страничен връх на юг от главното било и разделя селата Огоя и Буковец, а също и долините на реките Оградишка и Огойска. Тук съм водил най-фърст туристки и много малко туристи. За това си имам мотиви – туристките са духовни същества, радват се на красотата, а туристите наблягат на това, което носят в раниците си вечерта, да го преработят в чревния си тракт.

    Още един връх има с подобно име, това е връх Кокез в Родопите, което означава билка. По време на възродителния процес педераси го преименуваха на Сини връх. При него преобладават луковичните билки и цветя. Красотата му също е голяма, защото от него започва велик рид, разделящ Марица от Арда.  Ще спомена няколко понятия от този район: Инкая, Къзкая, Белинташ, Караджакая, Кръстовръх, Трионите, Зъберите, Хамбардере. А сега за прехода Биленица:

   Той се осъществява с кола. Качва се колата и се поема по Пролома. На 30-и км. от Лъвов мост е мостът над река Батулийска. Завива се към Батулия, която е на 4 км. от моста и после в ляво към Буковец. Следват още 15 км. по не добър път, в началото доста стръмен. Минава се покрай един манастир, Свети Николай, после през себцето Оградище, още 6 км. и ето го с. Буковец. Тук се оставя колата.

   Ползва се пътят към Лескова махала, който е проходим за джипове. Първото историческо място е Балдуиновата църква до гробището на селото. Тя е отключена винаги. Следващото място /за ориентир/ е бикарника, където живее пиянището Петко. Последният път така бе пребил жена си след запой, че с дърво й строшил челюстта и няколко ребра. Тази махала не е последната на Буковец. Минава се през една гора и се достига малка махаличка в подножието на приказно красивия малък скален връх Буковски чукар. Какъв обзор предлага този връх за запознатите с района! Пътят все се изкачва и достига нова махала в уширение на река Оградишка, която извира изпод вр. Чукава. След тази махала има разкошен извор и се навлиза в букова гора, от която се открива от поляните й изглед към Софийския Балкан, Буковец и Огоя. Гората свършва и се излиза на наклонената поляна Тътрива. Името й произлиза от придвижващите се вълци през зимата по снега там, които от Буковец изглеждали като да се тътрят. Вълците винаги преминават през седловините. На горния край на поляната пътят прави раклонение в дясно, от него става връщането от прехода Биленица. Реката долу извира от местността Разделената вода на билота на Балкана.

     От тук може да се изкачи вр. Чукава. Той е висок към 1400 м. н. в. и е типично алпийски връх – с морени, с ливади на темето си, обкръжен е с букови гори. Пътят за билото на планината обаче продължава от дясно на него и излиза при един бифоркацзионен извор, чиято вода изтича едновременно на север и на юг. Тук мястото за почивка под огрминте буки е неповторимо красиво.

    Имам спомен от вр. Чукава. Там се озовах една зима сред стадо сърни, а те били подгонени от ловците. Тъй като аз бях между тях не можаха да гръмнат нито една, но какви псувни отнесох после. И заплахи. Развалих им проработката.

   Пътят става тревист, но личи. Започва постепенно изкачване на изток и за 15-ина минути се достига Оброкът. Заради този каменен кръст китката от буки е пощадена. Кръстът изправих аз с помощтта на други мои помощници от работата ми, с тях бетонирахме и металния минипараклис до него.

    Мястото тук е кръстопътно – минава се от с. Осеноовлак от север към село Огоя на юг, а на минутки под Оброка започва Лесковата махала. За съжаление тя бе ограбена от разбойничета-литаковчета, както тук наричат литаковските ромове. За мен това е най-прелестното място в planinitenabulgaria въобще!!!

    След Оброка пътят следва тревистото било - чудно хубавите ливади на Лескова махала. Днес по тях летят мутри с АТВ – та и ги разраняват. След около 2 км. се достига най-обгледният връх тук – Бигла. От северната му страна има останки от манастир. На самия връх минипараклисът и кръстът на Св. Иван Рилски са мое дело. Твърдя, че този връх е така обгледен, както вр. Ботев. Страничният северен рид Ржана е по-висоок от него. А на юг има още два успоредни на него рида и още два така сплетени, че само специаст може да ги различи. И да се прибере от тук пеша през планината до София. Отказвам се да описвам красотата, която се вижда от тук, споменавам само Рила, Ком, Мургаш, Витоша, Чукава. Имам силна зрителна памет и всичко това сега е пред очите ми.

    От този връх имам доста емоционален спомен. Веднаж преди Коледа бях там привечер и от към село Осеновлак дойде огромен черен вълк с вълчица след него и се прехвърлиха в посока на с. Огоя. Вълкът бе поне 4 пъти по-едър от вълчицата. Не си въртял главата вълкът, казват, защото му бил дебел вратът. Как си извъртя главата и как ме погледна, още го помня. Но аз не мръднах, той не наруши ритъма на тичането им. На другия ден се прибирах и видях ловци при Разделената вода, които разглеждаха огромна стъпка на вълк. И си казваха, това е стъпка на черния вълк. Вече знаеха за него. Казах им, че предния ден той се спусна към Огоя.

    Обратният път трява да стане през изоставената вече Лескова махала, хижата на която взеха на концесия ловни мутри. След селото отново се излиза на Оброка. При слизането от Оброка се поема по пътя към Биленица, който слиза в долината на реката, извираща от Разделената вода и след пресичането на прекрасната й долина  се изкачва на поляната Тътрива. От нея до с. Буковец следва леко спускане за около два часа.

   Веднаж изпратих към Лескова махала едно семейство туристи, но се е получила доста комична ситуация. Пътуването е било трудно, защото в някаква дребна кола /Фиат уно?/ се качили 6 души – семейството с двата сина и двете снахи. Синовете, майката и едната снаха били слаби и се събрали отзад, а дебелата снаха турнали отпред. Конфликт обаче се заформил следобед, когато на хижата дошли студенти, красиви момчета от ВИТИЗ, които били на палатки в района. Съвсем неочаквано студентите започнали да ухажват майката на момчетата, за радост на синовете й, но пък снахите се нацупили, че ги пренебрегват, мъжът й пък счел себе си оскърбен. Като пийнали, студентите открито си признали, че свекървата може да е по-възрастна от снахите си, но пък е по-красива от тях и мноооооооооооого по-интересна и поради това се били захласнали по нея, а на връстничките си – снахите й – никакво внимание! Момчетата й – нали всички момчета обичат майките си! – настояли да останат да нощуват на хижата, щом така приятно се отнасят тук с майка им, но съпругът й разпоредил: Към колата!

   И ги сурнал в Буковец. За нерадост на една от туристките...

 

   За да не завърши този пътепис в тъмните краски, породени от ревността на снахите и съпруга, ще приложа към него няколко смешни снежки.

  




image



image



image



image



image



image



image



image



image



image



image



image




image



image



image




image



image



image



image



image



image



image




image



image



image



image



image



image



image



image



image

 



Гласувай:
5



Следващ постинг
Предишен постинг

1. sande - Поздрави за интересния пътепис за непознати места!
14.01.2013 18:16
Както и за малките снежни пластики, които по всичко, коста, ще останат като безспорен твой патент.

А може би нов творчески жанр.
цитирай
2. kasnaprolet9999 - Сигурна съм, че е много красиво там и ...
18.01.2013 10:47
Сигурна съм, че е много красиво там и пролетта да направиш много снимки на билките и да ги качиш в постинг, а аз ще ги разпознавам. Много интересни снежки си направил.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: planinitenabulgaria
Категория: Туризъм
Прочетен: 12181795
Постинги: 4544
Коментари: 10754
Гласове: 18319
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031