КРЪСТЕШКИЯТ МАРШРУТ – 2
Пришпорен яко от красотата на полудъгата над изворната област на р. Градечница, посетих тези места втори път. Имам доста специална схема на посещенията ми по planinitenabulgaria - посещавам ги докато ги изуча! И съм педантично последователен. Ако се наложи да прекъсна пътуването си или то стане много дълго, прекъсвам го и после се връщам от същото място. След като си изпълня програмата с години не ходя натам. Имам много силна зрителна памет. Помня ориентировъчно дори цветята, каквито са било по времето, когато съм бил там, къде съм се спирал, сакълдисан от красота. Зрителната ми памет ми помага ако се върна някъде отново след години да забелязвам промените, които са станали в даден регион. Спомням си напр. как изглеждаха турските селца по Източни Родопи преди 1989 г.
Този метод на посещение на планините едва ли е най-добър, защото веднаж упознати те минават на втори план и си търся нови места за посещения. А те в България за мен вече са на привършване. Лошото е, че в момента не мога да си спомня и една промяна към добро – грабеж на природна среда, обезселване на планинските селца, разбити и ограбени къщи от ромбригади, велико преселение на ромовете. Това става навсякъде. Ромове вече основават села в Източни Родопи, където населението е преобладаващо турско и не понасят ромове. Ром в турско село е все едно свинкя да влезне в джамия или да се качи на топола. Но и това вече се случва. Ромовете вече намират начини да им проникнат и в техните региони. Най-хитрото им проникване знам в казанлъшките села, където те приемат фиктивно вярата ислям, за да ги пуснат турците в селата си за молитви и после...ги крадат. Като минат през градините или лозята им, разказват им играта. Ще посоча и едно село с турци и ромове, Христо Даново. Давам за пример и ромквартала на Мъглиж. Той стана държава в държавата, анклав или не знам що. Но хората ще напуснат Мъглиж, защото вече дса обградени от всякъде от ромове и ужасиите им. Липсата на закони, които да се прилагат бързо, липсата на съдебна система, която вместо да осъжда престъпниците се обогатява от тях - ще приложа такъв пример в края на писанието ми - и на елементарна справедливост на всички нива, която е подменена с монополизъм, заплахи и измами, води до преселение на хората в големите градове, където тези неща все пак ги има. Поради това България все по-убедително се капсулира в няколко големи града и през близките години този процес ше бъде завършен. Ако държавниците ни са отписали сега от картата на страната предимно планинските й територии, предоставяйки ги на престъпниците и местните феодали, през следващите години ще отпишат и градове и плодородни райони, които осигуряват изхранването на хората. Аз винагии давам пример с Видинско, където нещата са най-напреднали. Те ще узреят там съвсем, когато бъде пуснат в експлоатация Дунав мост - 2 и ромовете около него от България, Румъния и Сърбия развъртят съвместен „бизнес”.
Но какво ще правят хората в тези няколко града, заобиколени от всякъде с престъпност? С охрана ли ще пътуват от единия град до другия – този път ще замълча. Връщам се на Батулия.
Батулийската планина, ако такава има на картата, обхваща един триъгълник, ограничен от висок рид, надвесен над Искъра, под който са селата Реброво и Томпсън. Другите му две страни са река Кръстешка и река Батулийска в участъка от с. Батулия до Реброво. Точката на събиране на тези две страни на триъгълника е самото село Батулия. Само че махалите на Батулия продължават и към селата Оградище и Буковец и площта им е не по-малка от тази на София в рамките на околовръстното шосе. В пространното си описание на планината „Искърски пролом 150” в този участък съм посочил, че тя е сбор от триъгълници, като всичките имат по един ъгъл към вр. Издремец.
Най-неудобно е да се изкачи Батулийската планина от към река Искър, защото е доста стръмна и висока. Но пък още от Реброво по пътя за селата Огоя и Ябланица започват пътища нагоре към махалите на Батулия. Те са много и са като мрежа, трябва да се избират от тях тези, които водят към желаната посока. Аз предпочетох такива, които да ме развъртят из махалите. А те са прекрасни като местоположение, но вече изоставени и ограбени. На някои парцели стои надпис „Продава се къща с парцел...дка” Надписът е почти изтрит, къщата – претарашена от свогенските ромбригади, дворът – обрасъл с подраст, предимно черни борчета. Оградата? Тя обикновено е от бодлива тел, значи от джелезо, а то върви в скрапопункта в свогенския квартал Зли дол. Нема ограда! Има и единични къщи в прекрасни гористи гънки на планината. Обикновено са една много стара, паднала вече къща и една нова, грозна и бедна, тя пък ограбена. Дори джиците й изтръгнати изпод мазилката...
Избрах си пътища, които ме отведоха до най-високата част на рида над с. Томпсън, от който вече се вижда долината на красивата р. Градечница. Казах, че където има извори има и махалички, образуващи село Редина. Тук на високото махали няма, но след малко те започват. Всичките са с южно или западно изложение ако са на скат. Красотата тук е велика. От където и да погледнещ, накъдето и да погледнеш! И беше още по-велика преди изродът-кмет на Своге Емил Иванов от ДПС да разреши сечта на вековната дъбова гора в горната част на водосборната зона на р. Градечцница. Вместо дъбовата гора там сега има подраст-джунгла и ако се слиза към долината на реката трябва да се заобиколи. Пътеките през гората вече ги няма.
Този ден не минаваха джипове като на парад покрай мен, но на Кръстешкия превал попаднах на някакъв ромов мафиот. Беше слезнал от разкошния си джип, до него имаше опърпан ром. Картината наподобяваше тази на Хартман, Богатият и бедният евреин. По-съвършенната мутра крещеше на цигански някому по мобилния се телефон и заплашваше да набие по-несъврашенната мутра, другият циганин. Крещеше нещо, ползваше и български думи. Имам предположение какво уреждаше по-съвършенната ромова мутра. Навсякъде се проправят пътища, а покрай тях после се извършва т. н. „прочистване” на гората. Това е нещо подобно на заменките отвремето на царо. В момента се сече покрай пътищата като за световно, прикривайки сечта с прочистването им. Сечта се извършва от ромове от СО, Вр, М и Вн. Тоя с хубавия джип ги е пазарил и довел вероятно и доуточняваше може би файдата от келепира за него. Тия пениси с „прочистването” на пътищата ги подмятат от 1989 г. и то с все по-голяма амплитуда и честота. В тях играят обищнарите, а тук те са от Своге. Известно е, че Община Своге заради кмета си Емил Иванов от ДПС е с независим статут както Община Правец и не зависи от решенията на София-област. Напомням, че за до отърват същия този кмет след падането му от Своге го турнаха за кмет на София-окръг. Така планът му да построи джамия до гарата в Своге пропадна и го замразиха.
От тази висока част започнах обиколката си на изворната област на р. Градечница. Докато не се достигне до Кръстешкият превал махалички тук няма, защото изложението е северно. Смесената гора от дъб, бук и габър бе изсечена при социализма за минни подпори и е била заменена с черен бор. Той расте та се къса в този район, но климатът е променен. Тази гора не може да се обитава от животните, те могат да я ползват само за криене през деня. Затова в нея преобладават вълците и прасетата. Но благодарение на ловците-пиянища вече втора година такова нещо няма, всичко е изтребено. Първо изчезнаха благородните елени, после сърните. Пълно бе с чакали в тези райони, ходеха по мен с надежда да им оставя нещо, сега няма ни един. Курилски мафиот пък застреля конете на хората заради месото им.
Предишният път, когато бях тук попаднах на стадо коне, което се боеше от мен. Успях обаче да дам наколко филии хляб на най-важния кон в стадото. Този път същият този кон изцвили от далеч и дойде при мен, с него и стадото. Сам дойде за да се поиска хляб, който аз винаги нося и вече сме приятели с него.
Най-дългата рекичка към р. Градечница извира между вр. Плато и вр. Рединска китка. За да не се губи височина пада яко въртене по долината й. Аз обаче се изкачих на поляната над извора й, от която се откриват страхотни гледки към долината на р. Лесковдолска. Тя извира от централното било на Балкана, от седловината между върховете Издремец и Високата чукла. Прекрасна е гледката към Понора, към Софийската планина, към Батулийската, към скалистите участъци на ридове, устремени към Издремец. Красота, която освен аз може би оценяват още един двама души или още по-малко. Защото да се отправиш на някъде, сред красотата, необходимо е усилие, желание, смелост. Уменията за ориентация, да знаеш къде си и как да се измъкнеш при мъгла, да осъзнаеш, че дивите животни не са опасни а само смешни, това идва с времето. Чак тогава пътуване сред природата става висше наслаждение.
Оставих пътя и се отпавих по рида към върха Рединска китка. Партизански паметник от камък стои непокътнат. Умни са били тези хора, които са го съградили. Далеч е от пътя, от където мутри да го целят с ловните си карабини от джиповете си, не е от бронз или джелезо, за да го свалят ромбригадиите за скрапопункта в Зли дол, който е на един фалос разстояние от тук. Е, малко по-далеч, на два.
Пътят към р. Искър върти през разни махалички, всичките скътани в прелестни гънки – на завет, на слънце, с извор. А долу преминава автобус от Своге за София. Но за тези, които имат привилегии по влака, спирка Томпсън е само на 3 км. от тук, Своге – на 5.
Характерно за района, който посетих е голямото „пробиване” на пътища в него и разширяването на старите. Целта – тя е ясна. Ще се краде природната среда и от поколенията след нас. Ще се осушава планината без дърветата си, ще се превърне в джунгла за доста години от подраста им докато заживеят дърветата отново по Божия закон. Но пък секаческата мафия ще се облажи...
Тук почти всички хора са потърпевши от крадците и по влака всеки чете вестник и коментира това, че вицепрезидентката не е помилвала Опиц за присъдата му от 5 години затвор, че след 40 грабежа на дома му е гръмнал крадец, регистриран в полицията 90 пъти за кражби. И че настоява вицето за нов закон, разрешаващ на най-жестоките престъпници да им се заменя наказанието. Примерно сериен убиец, да бъдел третиран по-човечно. Да надстояваш за повече права на престъпниците пред тези потърпевши хора, много от които съм чувал, че имат желание да убият ктрадец ако го видят в имота си и да не помилилваш гръмнал престъпник, това за тези хора е все едно в къщата на обесения да говоиш за въже. Това, което се чуваше най-много бе споменаване на нейна майка, а също и майката на президента, на съдебната система, която не окошарва един престъпник с 90 взломни кражби, но пък вкарва в затвора гръмналия го. Същалявам я и аз тази вицепрезидентка, за кояте се твърди, че е осиновено цигане. Но не е толкова проста, колкото я мислят хората, тя е идва от съдебната система - мястото на най-непочтените. Не мога да напиша думата „хора”. Казусът Опиц не е само убийството на един престъпник и осъждането на убиеца, тук играта на съдебните ни проститути е знакова, свързатана е с една голяма хапка, 300000 лв. за тях. Като резултат от убиството на престъпника в съдебната мафия адвокатът на убития ще внесе за разпределениие в съдебната мафия 300000 лв. От тях роднините на убития няма да вземат и 300 лв. Всичките имоти на Опиц ще вземат съдиите, картините му, ще предадат продължението на делото на техен колега изпълнител. Ще обезимотят за тяхна сметка наследниците му. Никакви пари не са му останали на Опиц да иска помилване от осиновената циганка, съдът му е обрал всичко, и иконите му. Ако осиновената циганка помилва Опиц възниква неудобен за съдиите въпрос, свързан с тези 300000 лв. и е възможен нов казус по делото, водещ до отклоняването на тези пари от разпределение сред съдебната мафия, ако си останат за семейството на Опиц. А висшите магистрати вече са си ги заработили, текат и лихви.
Освен тази осиновена циганка, която лобира за по-леки наказавия за престъпниците и не помлива гръмналите ги има още две, които са като нея. Първото нещо е министърката на МОСВ. Каго го погледнеш /туй нещо/ ти се изяснява, че ако другите свършват като преборят по цяла бутилка, туй нещо от тук нагоре започва. Другото нещо го извадиха на бял свят тия дни. То само подписвало в ранга си на зам. министърка, но не знаело какво подписва, подписало и сделката, където една мутра купува от държавата дюни в Несебър за 500000 лв. и на следващия ден ги продава за 4000000 лв. на друга мутра. Но не били дюни, било гора, но и гора не било, а заменка. Интересно, туй нещо дали се е облажило с част от разликата в цените, възлизаща на 3500000 лв. Туй нещо, дето само подписвало, без да поглежда, ако го покажат на пиянищата в кръчмата на Требич, те възмутени ще спрат да пият за секунди и ще възкликнат: Ни съм го виждАл, ни съм го чул, ни го знам, но га го видиш, да ти е драго да му еб.. майката. Тяхната поговорка е: Фани единио, удари другио, но с три „неща” става по-сложно и тогава изразяват по по-простичък начин нагласата си.
Разширих темата, но изтъкнах, че цели региони в страната са изоставени от държавата и там бизнесът е един, престъпност. А за тези, които трябва да се борят срещу това, да организират един достоен живот на хората в цялата страна, май важи максимата от Требич: Фани единио, удари другио...
Затова по страната ни бащина – чалга и простащина....
Пропуснах нещо. Влакът – електричка от 1975 г. – имаше строшено стъкло. Излизайки от гара Курило ромета хвърлили камъни по влака, но един от тях е бил доста голям. И на мен ми се случи веднаж при излизане на влака от гара Север към Централна. Крещящи ромета захвърляха тежки снежни топки от мокър снаг по влака, но стъклата удържаха. Не така е било обаче с наши приятели, връщали се от Луково с електричката. Пак преди гара Курило един камък строшава стъклото и пада между пътниците, но не ударил никого.
Казват, само по влаковете-стрели /Сименските/ хвърляли камъни рометата. Това може всеки да го види когато е на Централна гара. Но нека влезнем в пложението на рометата, покрай които не преминават толкова фърст влакове:
Ако по линията, през гарата, където те са се самонастанили не пътуват тия луксозни влакове, да не хвърлят ли камъни рометата по каквото и да мине покрай тях? Щом нещо пътува, работи, служи, то трябва да се потроши, да се снеме суровината му и да се отнесе на Отпадъци. Продължителен процес е това и затова той започва така от далеч, от невръстните ромета. Те не носят отговорност за щетите, които причиняват, защото не знаят какво вършат. Законът е такъв.
