Прочетен: 3055 Коментари: 6 Гласове:
Последна промяна: 03.01.2013 23:29
ЕДИН ОТ ЛЮБИМИТЕ МИ ЗИМНИ МАРШРУТИ И…
РАЗПАДЪТ НА ДЪРЖАВАТА НИ
ЧАСТ ПЪРВА
Лоши мисли ме налегнаха в края на годината. Добре, че имам извори на вяра, сила и вдъхновение, иначе отдавна да съм се предал пред лошите...
Зимно време посещавам по-ниски планини, където имам проправени пътеки - по-правилно е да кажа коловози! – от колите на бракониерите и крадците. Писал съм какво правят те по планината точно през зимата, къде се сбират и как се изявяват. Сега ще опиша единия от двата прехода, който започва от с. Батулия, изкачва се до с. Кръстец, след което преминава през приказно красивата махала Редина и след продължително спускане достига Своге. Разстоянието е 25 - 30 км. и през зимата преходът е доста напрегнат, защото денят едвам достига. Маршрутът съм нарекал Кръстешкият. Той може да се преминава през цялата година, но когато в този район започва да се разлиства гората и цветята под нея бързат да прецъфтят преди дъбите да са им скрили слънцето, тогава тук – на Рединската китка! – е приказка. Кокичета са прецъфтяли, кукурякът е в силата си, многобройни непознати цветя бързат, бързат. Да цъфнат и да вържат.
Батулия – това село днес, подобно на много други се превръща в призрак. Славата му на партизанско село е незаслужена. С подобни „мотиви” е набеден Салиери за тежкия живот на Моцарт и ранната му смърт. Истината за селото е друга. Батулия има много махали, където е бил поминъкт на хората – в планината с животните. Районът поради природните си условия и възможните бази за снабдяване с храна – къщите на планинците - е бил с нацръкани тук доста партизани, командвани от английски офицери и инструктори. Приказките за легендарния партизански командир Янко, който се криел във Въглищарската землянка над с. Батулия са лъжи. Той е бил хитрец и мошеник и тогава. През деня по махалите са идвали отряди от т. н. тогава ловни дружини, специализирани да издирват пратизани и да ги залавят или застрелват и са заплашвали хората да не снабдяват партизаните, а през нощта са идвали партизаните, искайки под заплахата на оръжието си от същите тези хора храна и други потреби. Тук в района на Марина мъртвина е убит партизанинът от родопското село Проглед Дичо Петров, придобил по-голяма известност поради начина, по който е бил открит в храстите и застрелян. Тук е убит и английският офицер майор Томпсън, на когото е кръстено близко село. Известна е историята с долната му челюст, която е била цялата в златни зъби.
Батулийският Балкан е между три реки - Искър, явяваща се хипотенуза на триъгълник и реките по катетите му Кръстешка и Лесковдолска. На върха на триъгълника има два прекрасни върха, Плато и Високата Чукла. Високата чукла ми служи за ориентир защото е забележима от далеч и не може да се сбърка с друг връх – върхът прилича на глава с перчем от смърчове. Този дял е особено красив. Той има форма на триъгълник и граничи с любимия ми Софийския Балкан в участъка Голема планина.
От с. Батулия има две възможности да се отправи туристът към Кръстешката седловина. Едната е да се изкачи по билото със селцата и вилите направо на рида между реките Кръстешка и Искър. Този преход е много обгледен и страхотно красив! Ползва се третостепенно шосе, от което се отклоняват по-малки пътчета до отделни махали като кости от гръбнак на риба. В тези махали е кипял живот, днес са прицел за грабежи от свогенските ромбригади, които след обезджелезяването им къщите се рушат. Другата възможност е да се отправи нагоре туристът по долината на р. Кръстешка. И там е страхотно, но красотата е съвсем различна. При този маршрут първата река от дясно е Оградишката, която извира от вр. Чукава. Следва Марината мъртвина, още една река от дясно с махалата Свинове и пътят закатерва стръмно към Кръстешката седловина.
Връщам се на спомен от махала Свинове.
Една пролет минавах покрай едноименната река на път за махалата Свинове. Тя е в уширена част на рекичката, напусната е, къщите са архитектурни паметници. От всичките страни около лъката обаче е много стръмно и поради хлъзгавия, навалял през нощта сняг не можех да продължа към махалата Сърце, накъдето мислех да се изкача и да продължа към с. Буковец. Върнах се. И...Върху моите стъпки - следи на вълци, които са тръгнали също към Свинове. Толкова много, че си застъпват стъпките. От двете страни на този дол е много стръмно, не е възможно вълците да се изкачат от тук в гората и са ползвали моя път. Голямо напрежение беше и дори си спомнам, че този ден се върнах. Колкото и пъти да съм минавал след това където рекичката се влива в р. Кръстешка си спомням този момент. А махалата носи името си от дивите свини, които ако са болни или ранени слизат при реката и умират до вода. Връщам се на прехода:
Пътят, минавайки през ограбени от ромбригадите къщи се закатерва още по-стръмно, достигайки някаква къща при реката с особено предназначение. Може тя да е била някога пропускателен пост към махалите нагоре, към които от тук започват други пътища, а после е възможно да е била пункт за събиране на мляко. Височината, която достигат махалите е към 1200 м, защото тук е голо и природните условия са много сурови. Давам за пример с. Кръстец, многократно по-ветровито от Владайския проход. Скоро след пункта се показват и първите махали на Кръстец. Сред тях има един огромен дъб, какъвто се ползва за поставяне на оброчищен кръст под него в този район. Това са изоставени къщи със самобитна архитектира, в чиито обори в приземните етажи се крият коне при лошо време. След малко пътят излиза на кръстопътно място – на рид, който с формата на полукръг образува долината на р. Градечница. Ще отбележа, че това е една от най-красивите долини по Пролома и реката е с кристално чиста вода. Тази река се пресича от шосето по моста между Томпсън и Своге. Там е най-острият завой на шосето по Искърският пролом въобще.
Гледката от горе е величава. Един полукръг представлява той, при всеки извор на който има махала, а махалите - като украшения, надвесени над водосборната зона на р. Градечница. Аз съм писал за нея, за възможностите да се направи там язовир, сега ще спомена само това, че там имаше дъбова гора с 500 годишни дъбови дървета, които свогенската мафия под чадъра на тогавашния кмет от ДПС Емил Иванов изсече и наряза на метровици. За да ги изнесат от там с конете цепеха метровиците за да могат ромовете секачи, които бе наела мутрата да ги натовари на конете. Това е едно от най-ужасните екопрестъпления, които съм виждал. Открадната бе природна среда за няколко поколения напред. Когато видях натръшканите дъби-столетници ги свързах със жестокостите в Катинската гора.
Докато се наслаждавам на гледката покрай мен непрекъснато минават джипове трета употреба с по два рома в тях. Интересното бе, че от към Своге не дойде ни един, а всичките заминаха натам. Трябва да имат возещите с в джипа някакъв бизнес тук, иначе защо ще си трошат колите и ще плащат за гориво. Трябва да има нещо, си мисля. Но тези, които трябва да знаят какво – они тук ги нема. Дремят в някоя кола на топло и дебнат за някой с неплатен рекет. Първата им реплика към спряния от тях е: Моля, „гражданската” отговорност. Това е най-важното сигурно, да се снеме от хората рекета за мутрите и банкерите с блогопричното наименование „гражданска” отговорност, а какво става в страни и над пътищата, дреме им там едно нещо на полицаите. Затова и престъпниците избират тези пътища, които нарекох пътища на престъпността в едно свое писание. Мисълта ми не е само в една равнина и затова отклоненията ми от набелязаната линия са чести.
Пътят продължава за кратко по рида и се разделя на две: десният отива за с. Кръстец и после продължава към вр. Плато, след което се слива с пътя по централното било на Балкана. Какво се вижда от вр. Плато препоръчвам да установи сам. Пътят направо преминава през всичките махали Редина. Имало е някога магазини, мандри, сега всичко е изоставено. Има само няколко баби вдовици. Слизането до Своге може да стане по два начина. Едиинят е като се премине през върха Рединска китка и се слезе долу до шосето покрай Искъра. Този е доста по-красив маршрут, а върхът Рединска китка е чудно място. Дано да не изсекат мафиотите дъбовите дървета, от които той е получил името си. Спомням си такъв случай, местност Китката до Бяла Слатина. Чудна местност, на която хората излизаха на почивка и която тамошните ромове изсякоха за една вечер. Другият маршрут продължава право към долината на р. Лесковдолска и достига страхотно обгледна ливада, надвесена над долината. Тя е като пункт за разглеждане на красотите наоколо, подобно на вр. Голата глава над с. Луково. По шосето се слиза на асфалтовия път малко преди с. Лесков дол. Същото шосе продължава до Своге, но първо минава покрай скрапопункта на Мариан. В писанието ми за пътищата на престъпността по Балкана пропуснах този път. Що джелезо, джици и домашни потреби са преминали по него на високопроходими камиончета и джипове, що гори са посечени и отвозени по него, колко ли диви животни, отстреляни от бракониерите са превозени до домовете им...Със сигурност е така, защото някой подържа този път. Ако не бе потребен, щеше да е изоставен до сега. Типичен път на престъпността. Сега, когато почти всичко от къщите на хората е ограбено той служи на дърварите и ловците бракониери.
Този маршрут не може да бъде улучен от прохождащи из този район, но за познаващите района той е един от бисерите му. А маршрутите с център с. Батулия – те са над 20! Не 20, а 50 е реалното число. Вместо да ходят натам туристите – влакът пътува само 40 мин. - те се гъчкат на Витоша и после казват, бях на планина.
Маршрутът описах съвсем информативно, защото в доста просторното ми писание „Искърски пролом 150” вече съм сторил това. В него има описани бегло поне 250 маршрута на площ от около 2000 кв. км.
Това, което виждам обаче в този район днес ми навява тъжни размисли, защото това там вече не е България!!! И ще продължа писанието си в съвсем различна посока от красотата, която описах в неговата
ЧАСТ ВТОРА
Селата се обезлюдяват и доста от тях изчезват от картата на страната. Къщите се обезскрапяват, което трябва да се разбира, биват разрушавани от снемащите „суровините” от тях. Този грабеж се извършва и по вилите. Не е точно името вила, но така наричат наследниците това, което са построили в двора на родителите си. Нещата се измениха обаче. Наследниците на тези, които строиха не искат да посещават тези места, не се интересуват от имотите на дедите си, не искат и да чуят за село и обезлюдените им имоти станаха прицел за грабеж. Ромграбежите пък са причина имотите да не могат да се продадат ако те се ежедневие в някой регион. Аз давах пример къща в Буковец на три етажа с двор три декара и цена 3000 лв. Беше с окрадена дограма и други неща, така и си остана. Точно под Чукава е, до обилен непресъхващ извор. Ама има свободен достъп на ромове до нея...На грабеж е подложена и гората, която я секат мутри. Кой им дава разрешително, имат ли такова, как става тая работа, не ми е ясно. Но пък знам технологията на разрухата на природата:
Идва страхотен джип с яко момче в него, води булдозер, проправят път през гората, достигат до най-хубавата гора и я изсичат. Долу чакат големи камиони или тирове, в тях се претоварват метровиците от по-малките високопроходими коли и заминават някъде. Гората остава с разхвърляните от сечта клони, започва да расте подраст и тя се превръща в непроходима джунгла. Единствено дивите свини могат да проникват в нея. Те затова толкова и се размножиха. Еленът има рога, ще се оплете, сърната ще се издере, вълкът ще си извади очите. Най-непретенциозното животно – прасето! – се превръща в цар на планината. Подобен процес тече и по селата в цялата страна, но най-вече в Северна България. В изоставените от държавата населени места най-непретенциозните български граждани - ромовете - и поради липсата на закони и ред, те започват каквото си могат – крадат безнаказано каквото си произведат старите хора, малкото останали хора побягват от селото при децата си в градовете, за да се спасят от тях. Ромовете доразрушават къщите и имотите им за скрап, за керемиди, за дърва и като свършат суровините...отиват да рушат друго село. Опустошени са селата в един огромен триъгълник между Дунава, Балкана и река Янтра. Разрухата обаче преминава река Янтра на изток. Там има региони на въртачите. Това е понятие за нов бизнес, на телефонните измамници. Бил съм в гр. Левски, в Горна Оряховица, в с. Ветово. Въртачите обаче със сигурност имат чадър, защото са недосегаеми и се предполага, че то е от регионалните звена на МВР. В резултат на измамата някои възрастни хора се самоубиха. Изглежда, че държавниците ни не знаят за тези процеси, които затриват България и че този процес е доста желан от тези, които искат да се населят върху територията ни като я обезлюдим в достатъчно висока степен. Това са ужасни процеси и понякога държавни мъже заговорват за тях. По-точно, тръшкат се пред пострадавшите или ако отговарят конкретно за престъпността – обещават да си направят секуро ако това е така...
Стана въпрос за ромове. Та те са вече и в планиината и стават все повече. Този процес е подобен на този с преселението им към София, известно защо. Столицата им предлага безплатен градски траспорт, вода, толерантност на Общината към тях, да правят гета където си щат. Натискът на ЕС да им даваме все повече помощ за да не емигрират при тях подпомага това тяхно велико преселение, от селОто към градО. А градО предлага големи възможности за възлюбения от тях „бизнес” – по домовете на хората, по превозните средства на Градския транспорт, по МОЛ-овете, да пласират контрабндни стоки, да правят гетата си до места, където имат бизнес, напр. Женския пазар. Вече писах, че ромове пътуват от Батулия за Литаково по пътища без полиция, но те пътуват и от Батулия за Лесков дол. А след моста на р. Лесковдолска е скрапоопунктът на Мариан. Егати удобството – обезскрапяваш някоя махала, долу чакат за скрапа, стока – пари. На едно населено място, където са живеели хора, трудили са се, обичали са се, раждали са деца, ромовете тургат кръст...Джипове трета употреба с ромове пътуват от Батулия към с. Кръсетец и се чудя защо. Селото Кръстец практически не съществува повече, какво ще търсят там? Оказа се, че те не се изкатерват към Кръстец, а продължават за с. Редина и се спускат към с. Лесков дол. Навсякъде наоколо се чуват моторни резачки на бракониери. Мисля си, че с тези джипове те возят дърва в товарния му отсек, който е с тъмни стъкла. Друг един джип спря и изсипаха царевица на определено място. Това е примамка за дивите прасета, които разбират, че някъде има царевица понякога и се отправят през нощта натам, а ловците със снайперите за нощно виждане им виждат сметката.
А по пътя, идващ от Огоя съм виждал камиони с брезент. Един бе с ремарке, като товарът му се бе разместил и метровиците се бяха очертали върху брезента. Няма ли полиция ,платилили ли са си престъпниците да не ги закачат? Дърварските мутри са страшни. Спомням си как изсичаха вековни буки във вододойната зона на р. Осъм, която захранва с вода Троян и Ловеч. Че мутрата осушава планината, някой мотивиран за това с финикийски знаци може и да си и е направил секуро, но със сигурност е прибрал доста пари за разрешителното. Мен не ме допускат на туризъм натам - аз разбира се, ги прекарах! – но пък пускат камионите с ромове-секачи, които превръщат вековните буки на Северния Джендем в... метровици.
А сега за циганиите и циганизирането, като този път ще започна още от гара Своге:
Там има две гета, пардон, квартали - Тунел № 8 и Зли дол. Първият носи името на номера на тунела, където новопредставени тук видински ромове въздигнаха върху ж. п. тунела първите си гета. Вторият квартал има скрапопункт, който бил на някакъв Мариан. Твърди се, че всички джици и джелезо от ограбените къщи в района на Своге преминали през него. Община Своге имала желание да разконцентрира тези непрекъснато нарастващи квартали, където непрестанно прииждали новопредставени ромове /видински? и направили още един квартал с име Ботевата чешма на най-високата част на Своге, където им закарали фургони. Какво са сторили ромовете по отношение на замърсяването на Своге всеки пътуващ е видял от едната страна на тунела, а от другата, що са сторили на гората. Но не и местната власт на Своге. Има обаче една зависимост. Ромовете са от ДПС и бяха необходими като електорат на депесара кмет, после областен управите и сега депутат Емил Иванов. Той докарал тук първите, разрешил е да се заселят ромове и в родното му село Желен, където при тях непрекъснато прииждат други.
Следващата гара /вече спирка!/ е Томпсън. Тук също се заселиха ромове, но малко, във връзка с усвояване на суровините от фабриката за обогатяване на въглища. Мутри-скрападжии обаче дойдоха с техника и им отмъкнаха плячката под носа. Томпсън обаче е изходният пункт за махалите Церецел, чиято площ може да се мери с тази на София в границите на околовръстното шосе. Колко е удобно да се свали от някоя махала всичко метално и да се откара в скрапопункта в Своге. Тук високо в планината в изоставените и със съвсем малко останали хора махали съм виждал не само коли с ромове, но и ромове-разузнавачки. Те ходят с качулки, виждат се само очите им. Те набелязват цели и планират грабежите. Животновъдите знаят за тях и кучетата им са повече от овцете.
Следва нов огромен район за грабежи с изходен пункт гара Реброво – този, нагоре по река Батулийска. От тук през планината - значи безконтролно, може да се достига до Софийски села, до Ботевград, до Своге. Един район, предоставен на престъпници от всички категории.
Нов прицел за грабеж е следващият подход към махалите по планината от ж. п. спирка Луково. От тази база се атакуват изотзад вилите по яката между Кремиковци и Курило. Всичко там е разкулачено, претарашено, това са местни термини с еднакво значение.
Следват два изходни пункта за крадците от ж. п. спирка Владо Тричков. Крадците на гора ползват пътя покрай изоставените вече базалтови рудници, а крадците на джелезо и джици – пътят покрай оброка на Пророк Еремия. Тук попаднах на два убиеца по време на грабежите им, които полицията търсеше и се окозах в опасна ситуация.
Не е отмината и слезващата спирка, Ромча. Тук е изнасяно предимно на гръб.
Влакът навлиза в гара Курило, където е гетото с име Ж. П. Гара Курило. Тук надойдоха от Видинско ромове и изоставените сгради на БДЖ са пред експлоадирване от тях. Не знам да вярвам ли, но през зимата ромове спяли един до друг и в мазетата. Поминъкът им се състои в сбиране на джелезо от БДЖ, „бизнес” по селата наоколо и по вилните зони Гниляне и Корея. Сбраната суровина се предава в скрапопункта до самата гара, където те живеят. Чиста работа! Стока – пари – чалга, пиячка и залагане на нови бебета. Кефффф.
Постоянно пребиваващи ромове на гара Илиянци няма, но пък там има скрапопункт. Той работи на пълни обороти, Суровината се снема от оставените там пътнически вагони, които са по коловозите на гарата поне от 10 години. Когато няма вече какво да се свали от тях, някой пламва, след което може да му се прониква вече и вътре.
На Гара Север има постоянно пребиваващи роми. Те са на гроздове през лятото, играят на клечки, на зарове, крещят както маймуните по дърветата. Вечерта имат „бизнес”. А там е и автогара, идват други ромове от някъде, разменят си разни неща и се връщат. В този квартал между Илиенско шосе и гарата има доста самонастанени ромове и идват непрекъснато новопредставени, предимно от Видинско. Те може да са и от Лом или Василовци, но на всичките казват видински.
Важна база загубиха ромовете на Централна гара във връзка с метрото - гетото Централна гара. Изгониха ги защото възстановиха подлезите, където те се криеха. Те всичките бяха новопредставени в София, тук нощуваха и си търсеха място за гето. Казаното не значи, че на Централна гара сега няма ромове. Със слизането в предгаровия площад те питат докато стигнеш метрото искаш ли п...а, а други млади, дебели ромове стоят до тях и говорят по моблните си телефони. Не говорят, убеден съм, имитират разговор и си наглеждат подчинените от шантана им.
Докато се прибера до дома си между Халите и Лъвов мост ме пресрещнаха други ромки с интимни предложения и ромове, продаващи цигари. Върхът обаче бе случайната среща с една от съседките ми по вилна зона, чиято прятелка от Ж К Люлин яко пострадала. В два часа през деня се разминава с един ром, който я отминал, но скочил върху гърба й и я повалил на тротоара. Тя пада върху чантата си, той изважда обиците й, които били с гайки. Кръв рукнала, тя от стреса загубила съзнание, откарали я в Пирогов. Възстановила се от стреса и раните по ушите, но според приятелката й вече била като откачена. И казва: добре, че не живеем в Люлин, там е много страшно. Обект на такъв грабеж стана и съпругата ми през деня на ул. Цар Симеон. Добре, че й се скъса синджирчето без да й разрани врата.
Прекрасният ден с красотата от природата завърши пред входа на кооперацията ни, където упражняваше бизнеса си някакъв циганин. Изваждаше от контейнера найлоновите завързани пликчета с боклук, изтърсваше ги на тротоара пред контейнера, вземаше си от тях, кво му ареше, както те казват. Всеки минава възмутен, никой нищо не казва, направил бешецелият тротоар бербат, в който преобладаваха картофените обелки. Циганията пред домовете ни заплашва да влезе и в тях. А циганизацията – тя е навсякъде. Има ли разложение в една страна, има и мърша, идват и се навъждат мършоядите. Стават като паразити и следващата им стъпка е да се прикрепят трайно към гостоприемник.
А сега малко статистика. Данните са неофициални, но според мен са такива. В страната има около 1500000 ромове. Статистиката удобно мълчи по въпроса, защото всеки може да избира гражданството си. Една пета от тези ромове живеят в София, като броят им непрекъснато се увеличава от естествения им приръст и новопредставените ромове, предимно от Видинско. Има много богати ромове, които вероятно са се съешили с тези, дето трябва да ги проверяват за данъци или от къде са им милионите. Който влиза в Костинброд, нека да погледне в ляво. Парната инсталация на един само ром отрови с антифриз водата на целия град. Егати инсталацията!
Определено цигански град е Сливен с неговите около 50000 цигани, населяващи предимно квартал Надежда. Липсата на „бизнес” за толкова много ромове в едни град – те започват да си пречат! - води до емиграцията им в съседни села, напр. Градец. Ако някой минава през Градец да види в какво се превърна това красиво българско село. Циганизира се е малко казано. Във Видин има едни квартал, който наричат Ремса, а приетото от Общината там име е Нов път. Във Видин, в Лом, положениенто е най-тежко. Причината е линията на Тато, появят ли се по градовете много цигани да се разселват те по Видинско. От селата по Видинско, където те дадоха могъщи популации благодарение на помощите за децата им и другите видове помощи, те сега отидоха се преместиха във Видин, в Лом, в къщите на турците, които се изселиха през 1989 г. в с. Долни Цибър. Голяма част от тях се отправят директно в София, където правят гета и започват „бизнес”.
Да очертая още един кръг на ромовете, сега от Пазарджик. Партията ги разселваше по селата, защото по улиците в града ромовете се прескачаха. Всичките тези ромове сега се отправят към Велинград. Нуждата от гласове там за ДПС, добрият климат, топллите извори, където те перат, непостоянно обитаваните къщи, в които има „суровина” – доста привлекателно е това за новопредставящите се ромове в кварталите Анезица и Асфалтова база. Тоя процес ще има усложнения твърде скоро, ще му турнат ромовете кръст и на него като курорт, ако го завладеят както Видин напр.
В Пловдив положението също е страшно. Там има една махала Столипиново, за която по данни след гласувания преброителите твърдят, че жителите са около 70000. Доста по-малко, но много за града са и тези от Шекермахала, а има и едни в центъра, Хаджиасанмахала. В София са 1/5 от всички ромове в страната, в Пловдив – 1/3 от жителите на града. В Горна Оряховица има цял квартал, но не знам какъв процент са от населението. Има ги и в Търговище, който е населен с етнически турци,но ромовете проникнаха там по време на т н. възродителен процес и не могат да бъдат изгонени вече от останалите там турци. А квартала в Кърджали? А до автогарата във Варна? С деянията си, с вида си, с мръсотията, която разнасят и разхвърлят и с опитите на хората да се опазят от кражби, те принуждават страната да поеме път към процес, който аз наричам циганизация. Най-просто този изглежда така: имаш някъде къща, можещ да направиш двора си красив но...Идват ромове и отнасят красотите от двора на Отпадъци. Правиш нещо грозно след това, за да не привлиича ромовете. Открадват ти други неща, правиш им дубликат пак с грозни неща, но по-грозни отколкото могат да привлекат ромовете да ги открадат и така сам циганизираш двора си. Принуден си. Това е процес, който тече в страната по всички градове. Предполагам, че го виждам само аз, защото никой не казва и дума по този въпрос.
Тези милион и половина безработни, чиито поминък е да раждат деца и да живеят от помощите за децата си стават все по-голяма тегоба за бюджета. Сега за тях се отделят годишно 700000000 лв. Но трябват все повече защото неграмотните ромове имат до 8 деца, а по-грамотните – по 4-5. По данни от статистиката на семейство българи се падат по 1,3 деца, но тенденцията е да върви тази цифра падолу. При раждаемост 5 пъти по висока от нашата изниква въпросът, кой ще храни тези неграмотни, социално слаби безработни милиони български граждани или както биват наричани, българите на бъдещето? Помъкнали деца, колички и чували с боклуци, говорещи по мобилните си телефони на служебния си език.
Това е най-голямото предизвикателство пред българската държава в 1300 годишната й история. Етнически българската нация изчезва. Това става пред очите ми. Като човек, който ходи повече от отец Матей Преображенски виждам как този процес се извършва пред очите ми. Става велико преселение на ромовете в България. Те съблюдават принципа да се разселват там, където имат добри условия на живот, както дадох пример със София или така, че да не са много в един град, а да са заобиколени с възможно повече българи, към които да се прикрепят. Иначе стават нещо като много маймуни на един клон. И предпочитат общините, които са толерантни към тях, предоставят им безплатен градски транспорт и други прелести.
Само тези 700 млн. лв. ли е цената за живота на ромовете? Не! Има съсипани цели региони, хора, напуснали селата си заради кражбите. Ще завърша с един пример от София, който допълва картината на тежестта, която те причиняват на страната. 215 млн. лв. /или евро?/ струва да се направи метро от Цариградско шосе до Аерогарата. Дадоха ни пари от ЕС, защото ние нямаме поради плащане на детски, социални, енергийни, безработни и др. помощи. Известно е, че ромовете по цял ден пътуват из София. Нека пътуват 1/3 от софийските ромове през деня, всеки по два пъти. Това е крайно занижено предположение, защото те развозват боклуци и по цял ден са по автобуси и трамваи. Това са 200000 билета на ден, които градският транспорт не реализира. Постъпленията от билети никога не стигат, те се около 50% от издръжката му въпреки високата им цена. Във всички градове на страната въведоха кондуктори и решиха въпроса с ромовете в градските автобуси, в София нЕщат. Известно и на децата е защо това е така, но сумата, която Общината плаща да се развозват с боклуците си, от които ще извличат ромовете суровини е непосиилно висока.
Краят на тази история вече прозира. Колкото повече се бави терапията да заживеят тези хора интегрирано, по закон, толкоз по-трудно ще стане това. Какви ли не терапии изживяха хората по време на този бекраен преход към демокрация, от тях най-печеливши се оказаха ромовете. Алтернативата е те да катурнат държавата. Но ако я катурнат, те няма да останат тук, а ще отидат да търсят нов гостоприемник, където отново да се прикрепят. Те винагии са пътували и са се установяват там, където могат да паразитират. Най-удобно е това да става в страните, в които държавата просто я няма, където няма справедливост и съдебна система, където има корупция и всяко престъпление може да се откупи.
А на все по-рехавата от към българи наша територия могат да дойат други – турци, израелци, руснаци...
Те ще сторят това с голям кеф и сигурно са особено доволни от случващото се тук.
Завършвам с факт, как един циганин веднага се ориентира и възползвА от един казус:
Между спирка Сердика и Халите на тротоара винаги има един старец, който е приведен върху тротоара и проси, а след него поста му поема бабата. В най-голямата жега това лято старецът бе полегнал на жежкия тротоар без да мърда и хора се бяха спряли да видят спи ли той или е пипаднал, за да се обадят на 112. В това враме крещейки като йерихонска тръба – викайте бърза помощ, викайте бърза помощ – към стареца се доближи един цигани и обра стотинките от кутийката му. Хората му се скараха, но той ги надвика със същия възглас и изчезна с жълтите стотинки на просяка. Окраде го пред очите на всички, възползвайки се от припадането му. Те това наричам аз пазарна ориентация – точна така от всичките промени, възродителни процеси, демокрации и педерастии, които изживя и още изживява българина, ромовете се възползваха с внещина, възползат се и днес.
И в страната ни бащина все по-трайно се настанява простащина...
От стария сандък: Ден и Нощ
ИЗЧЕЗВАНЕТО на ЕМИН, и "ОНАЯ" ...
Май второто, защото и колкото песимистично да съм настроена, това надхвърли представите ми.
Бих искала да напиша по-смислен коментар, но сега не мога...
Да, прав си - страна, затънала в корупция, е рай за престъпността, независимо дали е ромска или не...
Нашата страна е рай - оказва се - за всички други, само не - за нас самите...
Поздрави!
Те спечелиха от т.н. преход.
Има за крадене безкрайно.
Власт няма. Контрол няма.
Превзели са и центъра на София. През ЦУМ са отдавна.
Циганизира се България. Потвърждава се моята фомула:
Каквато държавата, такива и циганите. Каквито циганите, такава и държавата.
На ГКПП-тата требе да се опъне надпис: Надежда тука всяка оставате!
Едната кражба е от сграда, другата от ел. мрежата на града
Кражби на кабели на обща стойност 11 600 лева са реализирани в Пловдив, съобщават от ОД на МВР в града. Те са извършени от строителен обект и от въздушната електропреносна мрежа на града.
В дните между 22 декември и 2 януари са задигнати от обект на бул. “Пещерско шосе” различни видове кабели от електрическа инсталация на сграда. Общата им стойност е около 8000 лева.
Вчера в V РУП е получен сигнал за още една кражба. Този път са отмъкнати 180 метра проводници от въздушната електропреносна мрежа в района на кръстовището на ул. “Цар Симеон” и “Асеновградско шосе”.
http://www.dnes.bg/crime/2013/01/03/kabeli-za-pochti-12-hil-lv-sa-otkradnati-v-plovdiv.176678
03.01.2013 21:36
Едната кражба е от сграда, другата от ел. мрежата на града
Кражби на кабели на обща стойност 11 600 лева са реализирани в Пловдив, съобщават от ОД на МВР в града. Те са извършени от строителен обект и от въздушната електропреносна мрежа на града.
В дните между 22 декември и 2 януари са задигнати от обект на бул. “Пещерско шосе” различни видове кабели от електрическа инсталация на сграда. Общата им стойност е около 8000 лева.
Вчера в V РУП е получен сигнал за още една кражба. Този път са отмъкнати 180 метра проводници от въздушната електропреносна мрежа в района на кръстовището на ул. “Цар Симеон” и “Асеновградско шосе”.
http://www.dnes.bg/crime/2013/01/03/kabeli-za-pochti-12-hil-lv-sa-otkradnati-v-plovdiv.176678
Качват я на колата и в Курило в Оловната фабрика. Там правят топят "суровините", отливат ги в калъпи и...в чужбина!
Крадците на цветни метали са триосновни типа. Първите са от типа Краденжицен. Те са специализирани да свалят проводници и лиинии от стълбове сп напрежение до 400 кV. Вторите са от типа Гепенкабелн. Те разполагат с техника за копаене, изтегляне на кабелите и насичането им на парчоци. Третата група е специализирана за работа по бронзовите паметници и буквите по тях.
А туй в Пловдив - то е слаба рикия. В Столипиново, в Шекермахала или в Аджисан махала сега се вихрят кючеци и..се залагат нови бебета. Най-сигурната инвестиция - детските.
