Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
16.12.2012 14:17 - В СЕЛО КУТУГЕРЦИ И ОКОЛО НЕГО
Автор: planinitenabulgaria Категория: Туризъм   
Прочетен: 4051 Коментари: 7 Гласове:
11

Последна промяна: 16.12.2012 14:27

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
 

                                           На Г/н Sande с пожелание да се поразходи из този край:

                                           СПОМЕН  ОТ  СЕЛО  КУТУГЕРЦИ

 

     Съобщиха за човек, починал от студ в с. Кутугерци. Едва ли е известно това село, към което има и махали, поради което сега ще напиша нещо за него и за околностите му. Животът ми е бил винаги свързан с планините и са останали твърде малко планински селца, които да не съм посетил. Планинските селца, местата с останки от древните култури, планините в непосещаваните им части – това е едно от хобитата ми.    

    В това село  бях за първи път през 1991 или 1992 г., когато „падна” клеона. Красотата на природата над него ме привлече още няколко пъти при посещенията ми на Милевската пранина. С него ме свързва следният спомен:

    Преминавайки тогава за първи път по билото на планините Кървав камик и Милевска планина – клеонът вече бе заебан и разграбен! - бях опиянен от красотата на този край - Босилеградско-Кюстендилския. Селата Горна Мелна, Къшле, Шипковица, Драгойчинци, Побит камък, Метохия, Киселица, Горно Кобиляне, Славчето, Горни Кортен, Горно Уйно и др. са в много красиви планински кътчета. След с. Горно Уйно рид, идващ от Милевската пранина – и тя част от Бясна Кобила - се спуска към р.  Драговищица, в която се събира всичката вода на изток от билото на доста голямата планина Бясна Кобила. От другата страна на р. Драговищица от вр. Къркория на Дукатската планина – също дял от Бясна Кобила – слиза друг рид със селата Тлъмино и Бистар в Западните покрайнини по единия му скат, а по ската от нашата страна са селата Чудинци, Гробанци, Црешново и Жеравино. Селата от двете страни на ската /пардон, границата!/ са едни и същи, че и езикът им - български. Имам си записки от тези прекрасни места и ако животът ми остави време ще опиша и тези части от страната ни, но нямам снимки за тях. И поради това пак ще хадя натам. Красотата им така се е запечатала в мен, че в момента пред погледа ми оживяват картини от околностите на с. Метохия и скалите на Горни Кортен, между които са къщите, а между няколко скали на билото /!?!/ на планината е непресъхващият кладенец на селото - еднственият, осигуряващ на хората и животните вода и при най-големите суши. Този кладенец, строен в праисторическо време е причината животновъдите да си основат селото там. А като се погледне от високото към Долни Кортен или на другата страна към Ресен! Красота!

    В този район България прави своя пети ъгъл. Четирите останали са на ъглите на България.  Макар страната ни да прилича на опъната за сушене одрана кожа, тя е четириъгълник. При  село Жеравино обаче границата ни има своя пети ъгъл.  Селото е в гънка между рид, идващ от Бясна Кобила и слизащ до р. Драговищица, който след това продължава под името Милевска планина и рид, свързващ Бясна Кобила с Осоговска планина. Между тези два рида тече река Бистрица, която се влива в Струма близо до Кюстедил. Това е една от най-красивите долини в България, където има две села – Жеравино и Бобешино. Прекрасното място на Бобешино стана причина да се построи там соцлудница, но за по-кротките луди, като събратята им в Подгумер. Опасните – в Карлуково, те пък сред карстово-пещерна красота.

    На южния скат на рида за р. Драговищица се е намирало планинското село Кутугерци. Използвам минало време, защо от там са преминали граничните съоръжения С – 100 и са раздели селото на две. Една част от хората са останали зад мрежите, друга пред мрежите, като в района на селото не е имало пункт за пропускане през мрежите. Такава простащина вероятно не е имало и 3000 години преди маймуните, ако тогава са строили клеонове. Водоизточникът на голяма част от селото остава зад мрежите. Инженерите, проектирали това съоръжение по същество са турнали един кръст на това село при избора на трасе за мрежите. Много такива случаи знам.

   След разпадането на Гранични войски тези мрежи бяха разграбени и отнесени на Отпадъци ведно с другите метални предмети, а дървените елементи отидоха за горене в ромквартала на Кюстендил. Не навсякъде е довършен ощи грабежът, защото има и труднодостъпни  участъци, още суровини има за усвояване „Разграждането” отвори пред мен възможности за големи преходи в райони , които бяха ЗАГРАДЕНИ за посещения, на практика половината от дължините на границата на България, която минава по вододелни била. Те бяха превърнати в ловни райони на другарите и на офицерите, които се изявяваха и като бракониери - на трепезата им не липсваше дивеч за замезване покрай безкрайнитие им запои – какво друго да правят зад мрежите? И аз веднаж ядох вкусно месо при тях, но не казаха от какво животно е.

    И слизам аз в с. Кутугерци след доста премеждия. Защото перпендикулярно на пътя ми преминават с товари на гърба съмнителни хора /направо разбойници!/. Тогава бе югоимбаргото и Югославия се нуждаеше от всичко. Плащаха директно с марки. С тези каналджии проблеми нямах, – тогава престъпниците прохождаха в бизнеса си и не бяха толкова опасни! -  но граничарите, които още бяха останали осигуряваха трафика им и не допускаха непознати да се навъртат около тях. Излъгвах ги, заобиколях ги, настигаха ме с джипове и куче в него – само генетичен материал не ми снемаха при проверките - и така успях да стигна в Кутегерци, което е на 3-4 км. от границата - доста неудобно за контрабандистите. Затова и там вече ме оставиха. Горе, по билото на рида обаче бе непроходим гъстак, мрежите не разрешаваха достъп натам почти 20 години.и бе станало гъстак подобен на окосмяването на една депутатка от ДСБ. Беше есен и попаднах на много стара баба. В двора си тя имаше само едно голямо дъбово дърво и събираше падналите желъди. Други бе вече обелила и ги сушеше на парещото слънце. Каза, че ако не ги събере, през нощта ще дойдат свините и ще й ги изядат. Попитах, ядат ли се тези желъди, но тя каза, че през зимата се храни и с тях освен другите храни, които си събира – диви продове, които суши, и ошафа, който си прави от останалите плодни дръвчета в селото. Понеже бабата нямаше един зъб в устата счуквала желъдите в хаван, добавяла брашно и ако има и малко олио и захар. Самите желъди били мазни. Аз знам от К. Канев, че овцете в близост до дъбовите гори по време на желъдите изглеждали като да се разпукат от лой.  Попитах я защо не се премести в Кюстендил или София, където били децата й, но тя каза че иска да си остане тук докато е жива и че сега й е по-лесно, защото след премахването на мрежата можела да ползва отново кладенеца, а не да си носи вода долу от реката /Бистрица/. 

   Тази среща бе преди двадесетина години. Описвам бегло района по памет, не е дошло още време да си търся записките от там. Бабата каза, че има и още двама-трима възрастни хора в селото, но не живеели там постоянно. Силен образ е била за мен тази жена, за да я запомня. При споменаване на новината за замръзналия човек в селото тя веднага се появи в съзнанието ми , просто я виждам пред мен, застанала на прага и претеснена от срещата с мен – да не би пък този човек да е разбойник. Ако ми покажат няколко баби, ще я позная коя беше. Починала е вероятно твърде отдавна...

    Сега – една моя особеност. Имам много силна зрителна памет и ако си напъна малоумницата, пред мен се редят картини всякакви, но мога да „викна” и желаната. Не само къщата на бабата си спомням с нея на вратата, но чувам и гласа й. Спомням си платната с желъди и плодове за сушене, големият дъб в двора без ограда.

   Селото е на един обезлесен скат, дъбовата гора – изчезната, долу покрай реката насадили борове. Тези сечи не може да не са извършвани без намесата на граничните войски, тогавашните феодали на заградената с мрежи част от България, които сега наричаме мутри. А в Кюстендилско и Дупнишко – бол  такиви. Едни се стрелят, други се укриват, без благословията на трети никакво решение местната власт в Кюстендил или Дупница не може да вземе.

   Този район е изключително красив и е добре да бъде посещаван от туристите. Тези от тях, които се считат за туристи и не са стъпвали на върховете Милевец и  Кървав камик или не са посетили поне част от селата, които изброих, нека защитят позициите си на туристи като упознаят този красив район. Изходният пункт за Кървав Камик е с. Горна Мелна, а за Милевец – с. Метохия. Има и един прекрасен преход за пътуване с кола, от гр. Трън покрай яз. Ярловци, после през с. Полетинци до Кюстендил. От този път могат да се предприемат десетки пътувания към планините от двете му страни.

     Заслужава си.

     На добър път!

    Послепис:
    Ако някой не успеят да достигнат до Окървавения Камик или Милевец предлагам опция:
     Да минат през разпробиттата част на оградата на ромовете и да чуят в оригинал песента, която снемам от Ю-туб. Там са безработни, социално слаби, многодетни, бедни и по цял пеят и танцуват. Вечер са заети, защото са с тъмна кожа и не се виждат в тъмноо. Може пък и да се случи точно този хит, чиито звуци излизаха от дупката на оградата, като минавахме веднаж от там.
     А извън ромквартала звучи нещо съвсем различно - сръбски фолк. Навсякъде!

  

 

        

  






Гласувай:
11



1. kasnaprolet9999 - Щеше да е добре да постнеш една сн...
16.12.2012 22:48
Щеше да е добре да постнеш една снимка от там да я видим тази хубавина, ама тогава не си знаел, че ще ставаш блогер та да поснимаш за нас. Поздрави!!!
цитирай
2. planinitenabulgaria - Ще го сторя!
16.12.2012 23:49
kasnaprolet9999 написа:
Щеше да е добре да постнеш една снимка от там да я видим тази хубавина, ама тогава не си знаел, че ще ставаш блогер та да поснимаш за нас. Поздрави!!!


Ако някоя биринджиблогърка пожелае да отида
някъде или ме изпрати със задача - отивам.
Аз сам най-мобилният човек в България!
Само в гората над Дойкинци втори път не влизам.
цитирай
3. sande - Санде: България - земя колкото една одрана кожа!
17.12.2012 10:16
" ... В този район България прави своя пети ъгъл. Четирите останали са на ъглите на България. Макар страната ни да прилича на опъната за сушене одрана кожа, тя е четириъгълник. При село Жеравино обаче границата ни има своя пети ъгъл. ..."

***
Одрана и разпъната.

Добре казано, по костаивановски. Коста, касапина Чърчил и други чърчиловци наистина са драли България. Така са я одрали, че да граничи отвсякъде със себе си. Скасапена душмански. За радост на злобни и безбожни комшии.

В тъмни нощи се чува един глас: "ЕЙ- ей, хора-а-а, не кърдисвайте гората, лошо ще ви стигне!"

Горският дух на Хайтов. Само да заменим думата "гората" с България.

И ги стигна. И още имат да патят душманите наши.

Багодаря ти за посвещението, драги Коста!
цитирай
4. paravankofivan1 - Можеше да си минеш прекрасно
17.12.2012 12:08
и без ръждовия Кон дьо!
цитирай
5. planinitenabulgaria - Доста си чел Хайтов,
17.12.2012 15:18
sande написа:
" ... В този район България прави своя пети ъгъл. Четирите останали са на ъглите на България. Макар страната ни да прилича на опъната за сушене одрана кожа, тя е четириъгълник. При село Жеравино обаче границата ни има своя пети ъгъл. ..."

***
Одрана и разпъната.

Добре казано, по костаивановски. Коста, касапина Чърчил и други чърчиловци наистина са драли България. Така са я одрали, че да граничи отвсякъде със себе си. Скасапена душмански. За радост на злобни и безбожни комшии.

В тъмни нощи се чува един глас: "ЕЙ- ей, хора-а-а, не кърдисвайте гората, лошо ще ви стигне!"

Горският дух на Хайтов. Само да заменим думата "гората" с България.

И ги стигна. И още имат да патят душманите наши.

Багодаря ти за посвещението, драги Коста!


а ние с него бяхме десетилетия приятели. И с Константин Канев.
цитирай
6. planinitenabulgaria - Така е!
17.12.2012 15:20
paravankofivan1 написа:
и без ръждовия Кон дьо!


Но ако някой тръгне за Миливец и остане в кръчмата на Кюстендил - Кондю да го споходи. Със 100 децибела. Това заслужава.
цитирай
7. sande - Санде: Благородно ти завиждам, Коста, за тези приятелства ...
17.12.2012 16:51
А Николай Хайтов ми е любим писател, имам всичките му книги, включително втори и трети издания. Класик. Константин Канев е също една невероятна личност.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: planinitenabulgaria
Категория: Туризъм
Прочетен: 12190780
Постинги: 4545
Коментари: 10754
Гласове: 18322
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031